Р Е Ш Е Н И Е  №  161

 

      гр. Стара Загора, 30.04.2019 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на  двадесет и пети   април две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                  РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                         

при секретаря Ива Атанасова

и в присъствието на  прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  ИРЕНА ЯНКОВА   к.а.н. дело   № 147 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 37/10.01.2019 година, постановено по АНД № 2566 по описа за 2018 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-002045/05.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора срещу „Енержи“ ООД гр. Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд за неправилна правна квалификация на вмененото нарушение. Обосновава, че нарушената разпоредба, за която ответникът е подведен под отговорност, е именно тази на чл.245, ал. 1 от КТ. Посочването на двете хипотези от нея не създава объркване за нарушителя. Въз основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.

 

         Ответникът – „Енержи“ ООД гр. Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено възражение от 20.03.2019 г. оспорва касационната жалба като излага подробни съображения за нейната  неоснователност, поради което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-002045/05.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002045/08.08.2018 г., с което на „Енержи” ООД, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис” № 85, вх. А, ет. 3, ап. 5, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ за нарушение по чл.245, ал. 1 от КТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 26.07.2018 г. на обект – Офис, находящ се на адрес гр. Стара Загора, ул. О..№4, стопанисван от „Енержи“ ООД, ЕИК ………., със седалище и  адрес на управление гр. Стара Загора, ул. С. К. Б. №85, вх. А, ет. 3, ап. 5 и по представени официални писмени  документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора на 08.08.2018 г. е установено, че „Енержи” ООД гр. Стара Загора, в качеството си на работодател, не е заплатил на В.Ж.П.,  с ЕГН **********, в предприятието „Енержи“, ЕИК 123531922 или по банков път, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения до 15.01.2018 г. (срок, уговорен в т.4.5 от допълнително споразумение № 1281/15.01.2018 г., към трудов договор №407/11.01.2018 г., като същият е в нарушение от 16.03.2018 г.) 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец февруари 2018 г. (в случая брутното трудово възнаграждение е в размер на 4202,00 лева) видно от фиш за заплата за месец февруари 2018 г. на |В.Ж.П..

 

   За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема, че административнонаказателното обвинение не е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна, така че да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол. Обосновава, че според разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, са две различни хипотези в зависимост от особеностите на случая. Според съда в конкретния случай наказващият орган се е позовал в обжалваното НП и на двете хипотези, с което е допуснал неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Сочи, че цитираната като нарушена разпоредба на чл. 245, ал. 1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му, уреден в разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, имаща пряка връзка в договорения такъв и в индивидуалния трудов договор на работника/служителя, цитиран в НП и датата на извършване на самото нарушение. Приема, че същата не е посочена като  нарушена във връзка с чл. 245, ал. 1 от КТ, с което наказващият орган е допуснал неяснота в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Според съда, дори и формално да е налице неизплащане на трудовото възнаграждение в уговорения срок, това се дължи изцяло на виновното поведения на работника/служителя (неоказване на дължимото за целта съдействие, без което задължението не би могло да бъде изпълнено), респективно - че отговорността на жалбоподателя е била ангажирана с обжалваното НП при липса на основание за това. На това основание съдът обосновава извод за незаконосъобразност на НП.

 

     Така постановеното решение е неправилно.

 

 Административнонаказателната отговорност на „Енержи“ ООД гр.Стара Загора е ангажирана в качеството на работодател за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

 

  С оглед така очертаната нормативна уредба при описание на нарушението не е допусната твърдяната в касационната жалба неяснота във фактическото формулиране на обвинението, свързана с двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ за гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение. В обстоятелствената част на НП е посочено, че „Енержи“ ООД гр.Стара Загора, в качеството си на работодател, не е гарантирал на лицето В.Ж.П. изплащането на трудовото възнаграждение за месец февруари 2018 год. в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай брутното трудово възнаграждение на Валентин Петков за месец февруари 208 год. е 4202 лв., отразено в НП и в този  случай 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на лицето не е по-малко от минималната работна заплата за този период, но работодателят е длъжен за заплаща поне този размер. Затова липсата на конкретизация какъв е дължимият размер не представлява съществено процесуално нарушение, затрудняващо привлеченото към отговорност лице да разбере за какво деяние е наказано.  А доколкото разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който по принцип зависи от уговореното между страните и в настоящия казус е указан в трудовия договор, не е налице и непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

 

По съществото на спора в противоречие с доказателствата и закона е прието, че отговорността на „Енержи“ ООД гр.Стара Загора в качеството му на работодател е ангажирана незаконосъобразно. В чл. 272,ал.1 от КТ изчерпателно са изброени случаите, при които могат да се правят удръжки от възнаграждението без съгласието на работника или служителя. Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен за получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, запори, наложени по съответния ред и удръжките по  чл. 210,ал. 4 от КТ, обхващащ фактическия състав на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Според чл. 210,ал.1 от КТ в  случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Когато вредата е причинена от ръководителя на предприятието, заповедта се издава от съответния по-горестоящ орган, а ако няма такъв - от колективния орган за управление на предприятието.. По силата на ал. 2 от същата разпоредба Според ал. 3 от 210 от КТ работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта   има оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда.. И едва тогава ако работникът в този месечен срок не оспори заповедта на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс.  В случая работодателят е издал единствено заповед по чл. 210,ал.1 от КТ. По делото липсват данни тази заповед да е съобщена на Петков  за да може при неоспорването й от негова страна в 1-месемен срок работодателят да има право да направи  удръжки от трудовото му възнаграждение 

С оглед изложеното Старозагорският административен съд приема за неправилни съображенията на районния съд, мотивирали направения извод за незаконосъобразност на обжалваното НП. При издаването му са спазени процесуалните правила, не се констатират отклонения при приложението на материалния закон и доказаността на обвинението. Наложеното наказание за съставомерното деяние по чл.414, ал.1 от КТ е в минимално предвидения от закона размер и не са налице основания за приложение на чл.415в от КТ. Обжалваното решение, с което това НП е отменено, се явява постановено в нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2, предл. първо от НПК и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се потвърди  НП № 24-001923/02.08.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора, като правилно и законосъобразно.

 

   Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд                          

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 37/10.01.2019 година, постановено по АНД № 2566 по описа за 2018 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-002045/05.09.2018 г. вместо което постановява:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-002045/05.09.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора, с което на „Енержи” ООД, ЕИК ……………….., със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „С.К.Б.” № .., вх. А, ет. 3, ап. 5, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда за нарушение по чл.245, ал. 1 от Кодекса на труда, като правилно и законосъобразно.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.