Р Е Ш Е Н И Е

№ 175 23.05.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №148 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Н.А. 90“ЕООД представлявано от Управителя Р.А.А., чрез пълномощника си по делото адв. А. А. против решение №104/14.02.2019 год., постановено по АНД №134/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №ТКО-1/07.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, с което на „Н.А. 90“ЕООД представлявано от управителя Р.А. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение второ във връзка с чл.53, ал.1, предложение второ от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Изложени са доводи за незаконосъобразност на потвърденото от въззивния съд наказателно постановление. Не е съгласен с извода на Районинят съд, че е налице крайпътен търговски обект, тъй като не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. В депозираното възражение е посочено, че процесното място е със сменено предназначение, а именно за ниско застрояване, а не търговски обект. В обжалваното наказателно постановление е посочено като нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1, т.3 от ЗП, а не чл.53, ал.1, предложение пето от същия закон, което създава неяснота у наказаното лице и води до объркването относно това за нарушения на коя разпоредба е наказан. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Областна пътно управление гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Т. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № ТКО-1/07.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №ТКО-4/07.12.2018 год., с което на „Н.А. 90“ЕООД представлявано от управителя Р.А.А. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.11.2018 год. при извършен оглед на крайпътен обект на път ІІ-66, е установено че на път ІІ-66 км. 53+220 в дясно, е установено, че „Н.А. 90”ЕООД експлоатира търговски крайпътен обект – „автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, в нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП.

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура: както АУАН, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, а при съставянето им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Приел е, че изграденият крайпътен обект не е в обхвата на пътя, а в неговата обслужваща зона. Нарушението е безспорно установено, правилно са посочени, както нарушените, така и санкционните разпоредби. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Решението на Районният съд е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е изложил подробни съображения, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение може само да се допълни следното:

По делото няма спор, че касатора ползва недвижим имот, като автокъща. Имота се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били изложени леки автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена продажната им цена. В обекта има свободен достъп на хора през вход, разположен непосредствено на пътя. Не е налице издадено разрешение за ползване от Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път ІІ-66 е второкласен път и се управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки в предвид легалните дефиниции на понятието "Обслужваща зона", която представлява земна повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване и на понятието "Крайпътни обслужващи комплекси", които са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно, че за експлоатацията на автокъщата, е необходимо получаването на съответното разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация – Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ.

Неоснователно е оплакването, че парцела е със смесено предназначение и е предвидено за ниско застрояване. Всъщност това обстоятелство е ирелевантно за спора. Дали поземленият имот е земеделска земя, дали е нива, дали му е сменено предназначението, както и дали е предвидено за ниско или високо застрояване, е без значение за ангажиране отговорността на касатора. Единствено е необходимо да е доказано, че е налице крайпътен търговски обект, който да се стопанисва от търговеца и за което не е поискано разрешение от администрацията, управляваща пътя. От събраните свидетелски показания, се установява по безспорен начин, че на посоченото място са били изложени за продажба автомобили, поради което и правилно е прието от районният съд, че са налице признаците, характеризиращи парцела като крайпътен търговски обект по смисъла на закона.

Неоснователни са и оплакванията за погрешно или некоректно посочени нарушени, съответно санкционни разпоредби. Районният съд е изложил мотиви в тази насока, които се споделят и от настоящата инстанция. Посочена е правилно нарушената разпоредба, съответно санкционната такава, като са посочени всички разпоредби обосноваващи носенето на отговорност от страна на наказаното търговско дружество и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.

Ето защо, не са налице твърдяните касационни основания, а решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, пр. първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТЯВА В СИЛА решение №104/14.02.2019 год., постановено по АНД №134/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.