Р Е Ш Е Н И Е № 162

гр. Стара Загора, 15.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Ива А.

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 149 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор чрез процесуалния й представител мл. експерт Ф.П.против Решение № 76/ 31.01.2019 г., постановено по АНД № 58/ 2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НЯСС-417/ 23.11.2018 г., издадено от ВРИД Председател на ДАМТН срещу Община Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Според касатора собственикът на язовирната стена – Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“ , е следвало да изпълни дадените предписания от ГД НЯСС към ДАМНТ, за което е разполагал с достатъчно дълъг период от приемане на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние., Поддържа, че административнонаказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е посочил за нарушена правната норма на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, към която препраща санкционнната норма на чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение, обосновано в необходимата степен от фактическа и правна страна в съдържанието на НП при спазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН. По изложените съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено НП като законосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“ със седалище и адерс на управление с.Бяло поле общ.Опан, чрез процесуалния си представител адвокат Д. К. оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да потвърди атакуваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № НЯСС-417/ 23.11.2018 г., издадено от ВРИД Председател на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-146/ 20.08.2018 г., с което на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“ с.Бяло поле общ.Опан, на основание чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4000 лв за нарушение на чл.141, ал.1,т.1 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършена проверка на 31.05.2018г на язовир „Бяло поле 1“, находящ се в в землището на с. Бяло поле, общ.Опан, собственост на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено: короната е проходима, чакълирана, неравна с наличие на коловози; водният откос е обрасъл с гъста тревна и храстовидна растителност, в лявата половина на стената достига до височина 1.80-2 метра, което затруднява обследването му и не може да се установи експлоатационното му състояние; по време на проверката язовирът прелива над преливника окоро 10 см над преливния ръб, отводнящият канал след преливника е с изровено дъно; през основния изпускател не преминава водно количество и няма данни за извършването на ремонтни дейности на същия и привеждането му в изправно техническо състояние, което се потвърждава от месечните протоколи на оператора инж.И. за месеците април и май 2018г, в които основният изпускател е определен като неизправен, т.е. язовирната стена, основният изпускател и отводнящия канал след преливника не се поддържат в техническа изправност. За проверката е съставен констативен протокол № 07-06-41/ 31.05.2018г. Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора е приел, че в производството по издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Обосновава несъответствие на съдържанието му с императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението от фактическа страна, тъй като административнонаказващият орган не е посочил всички релевантни факти и обстоятелства за съставомерността на вмененото неизпълнение на задължение по чл.141, ал.1 т.1 от Закона за водите /бездействие/. В мотивите към решението са изложени съображения, че допуснатите нарушения са съществени такива, имащи за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на санкционираното лице административно обвинение и представляващи абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Административнонаказателната отговорност на Сдружение за напояване „Бяло поле-2014“ е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите /нова – ДВ, бр. 58 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.)./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв за юридическо лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 от същия закон. Разпоредбата на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите регламентира задължение на собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях да ги поддържат в техническа изправност. Сама по себе си тази норма съдържа общо правило за поведение, насочено към субект като наказаното в случая лице. Конкретните дейности по поддържане на техническа изправност са разписани в Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасна експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол на техническото им състояние.

При така очертаната нормативна уредба не се споделя напълно направеният от въззивния съд извод за фактическа необоснованост на административнонаказателното обвинение поради несъответствие на съдържанието му с императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. При неправилно приложение на закона съдът е приел, че липсва ясно, точно и конкретно формулиране на цялото обвинение от фактическа страна и правна страна. Изложената в обстоятелствената част на НП фактическа обосновка е ясна и пълна относно обстоятелствата, свързани с обективни признаци от състава на нарушението по отношение на основния изпускател на язовира. Посочено е в какво конкретно се изразява техническата неизправност на основния изпускател и какви действия е следвало да бъдат предприети от страна на собственика, неизвършването на които се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите за осигуряване поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея и съответно като основание за налагане на административна санкция по чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите – извършване на ремонтни дейности, посочени в месечните протоколи на оператора инж.И.. Относно язовирната стена и отводнящия канал действително не е отразено защо описаните констатации се приемат за водещи до техническа неизправност на язовирната стена и съоръженията към нея /доколкото сами по себи си тези констатации не сочат пълна или частична невъзможност за функциониране/ и в какво се състои бездействието на привлеченото към отговорност лице.

Поради това касационният състав намира, че административнонаказващият орган не е допуснал съществено процесуално нарушение, което обективно да води до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице за повдигнато му обвинение в неговата цялост и в този смисъл да обуславя отмяна на НП. Като е приел наличието на такова при осъществения контрол за законосъобразност без да съобрази че то е относимо само към част от съдържанието на НП, а останалата част /за основния изпускател като съоръжение към язовирната стена/ съдържа данни за всички признаци от обективна страна на нарушението по чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, въззивният съд е постановил своя акт в нарушение на материалния закон.

Допуснато е и нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съгласно която районният съд разглежда делото по същество. В изпълнение на това императивно процесуално правило, което е израз на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното начало в административнонаказателния процес, съдът следва да се произнесе по спора като събере всички относими и допустими доказателства, направи им задълбочен анализ и изложи съображения по релевантните фактически обстоятелства и приложимите спрямо тях правни норми, включително по наведените в жалбата възражения срещу НП. По аргумент от разпоредбите на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, субсидиарно приложими в съдебния административнонаказателен процес по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на НП, независимо от основанията, посочени от страните. Районният съд не е изложил никакви други мотиви, освен приетите по-горе за неправилни, нито е изложил съображения какви факти намира за установени по спора. При наличието на забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция липсата на такива изводи не позволява да се извърши проверка на решението по реда на чл.218, ал.2 от АПК. Това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Стара Загора, при което да се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на кои доказателства и какви правни изводи следват от тях въпросите относно извършване на нарушението и индивидуализацията на наказанието с оглед частичната формална законосъобразност на НП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 76/ 31.01.2019 г., постановено по АНД № 58/ 2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.