Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

176                                       23.05.2019 год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА       

             

                                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                     МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №150 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Н.Е.А. *** против Решение №69 от 30.01.2019 год., постановено по АНД №3083/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №736/01.10.2018 год. на Заместник Кмета на община Стара Загора с наложеното на касатора административно наказание по чл.29, ал.1 вр. с чл.6, ал.1 от Наредбата за обществения ред в община Стара Загора в размер на 150.00 лв. Административното наказание е наложено на Н.Е.А. за това, че на 02.09.2018 год. в 01.50 часа в гр. Стара Загора на ул.“Георги Сава Раквоски“№132, лицето нарушава спокойствието на живущите в близост граждани с шум от висок говор. С деянието е нарушил чл.6, ал.1 от Наредбата за обществения ред, според която разпоредба е забранено викането, пеенето и шумния говор, както и използването на музикални инструменти, озвучителни системи и други електронни устройства възпроизвеждащи музика, говор или шум на открито или в частни имоти, както и в/на пътни превозни средства, смущаващи обществения ред или спокойствието на обитателите на околните жилищни сгради за времето на цялото денонощие. Наказанието е наложено на основание чл.29, ал.1 от същата Наредба – за нарушаване на наредбата се налагат глоби в размер до 5000.00 лв.

За да потвърди наказателното постановление Районен съд Стара Загора е отхвърлил доводите за несъставомерност на деянието по чл.6, ал.1 от Наредбата, като е приел, че нарушението е установено по безспорен начин въз основа на съставеният акта за установяване на административно нарушени и показанията на актосъставителя и свидетеля по установяването на нарушението и съставянето на акта, които намира за логични, последователни и непротиворечиви. Деянието правилно е квалифицирано като такова по чл.6, ал.1 от Наредбата за обществения ред на територията на Община Стара Загора, а санкцията е съобразено с тежестта на нарушението и в рамките на предвидения размер в Наредбата.

В касационната жалба се изложени съображения, че не са посочени всички факти и обстоятелства за административното нарушение, като не са посочени пострадалите лица и не са изложени мотиви в наказателното постановление защо не са налице предпоставките за маловажност на нарушението. В допълнително представеното писмено становище излага допълнително аргументи за наведените в касационната жалба съображения, като иска да се приеме, че при развилото се административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като полицейските служители не са били очевидци на нарушението. Излага и доводи за наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска от съда да бъде  отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника Община Стара Загора не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителя на окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява  неоснователна, поради следното:

Районният съд е изложил подробни съображения, които настоящият съдебен състав намира за правилни и споделя на основание чл.221, ал.2 от АПК, изречение второ.

В отговор на касационните оплаквания следва да се добави следното:

Неоснователно е оплакването, че административното нарушение не е описано в пълна степен на конкретика в обжалваното наказателно постановление. На първо място ако и да е налице такава непълнота, то същата е порок на самото наказателно постановление, но не и съдебното решение, предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Въпреки всичко, настоящият съдебен контрол намира, че в обжалваното наказателно постановление са посочени всички елементи от фактическия състав на вмененото във вина на касатора административно нарушение. Като е приел, че наказателното постановление отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, районният съд е приложил правилно материалния закон. Посочено е мястото на извършване на нарушението, датата и часа на неговото извършване, нарушителят, съответно нарушените разпоредби. Следва да се отбележи, че в конкретния случай не са налице пострадали лица, поради което и не е необходимо посочването на такива. Не е установено, че са налице такива, а подаването на сигнал за нарушаването на обществения ред, не води до извода, че същият се явява пострадало лице по смисъла на чл.42, т.9 от ЗАНН. Законодателят е въвел изискване за посочване на лицата, претърпели  имуществени вреди от извършеното административно нарушение. Такива в конкретния случай не се претендират от когото и да е било, а е и абсурдно да настъпят имуществени вреди в резултат на извършеното административно нарушение, изразяващо се в говоренето на висок глас.

Неоснователно е и оплакването, че разпитаните полицейски служители не са очевидци на нарушението. Същите са извършили проверка по постъпил сигнал и отивайки на място установяват обстоятелства, които са отразили в съставеният акт за установяване на административно нарушение. Възприели са лично наличието на компания и говореното на висок глас от събралите се хора.

Неоснователно е и оплакването, че след като наказващият орган не е изложил съображения за маловажност на нарушението, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно. Разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, предвижда, че когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, ако няма основание за прилагането на чл. 28 и 29, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание. Тази преценка се извършва преди издаването на наказателното постановление и не е част от съдържанието на самото наказателно постановление. В подкрепа на това е разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, която предвижда задължителните реквизити на всяко едно наказателно постановление. Сред тях обаче не е преценката за наличието или не предпоставките на чл.28  от ЗАНН. Тази преценка несъмнено подлежи на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно. В изложеното становище, представено в касационното производство, не са изложени конкретни съображения, мотивиращи касаторът да приеме, че деянието е маловажно, поради което и съдът не е в състояние да извърши конкретна преценка дали такива обстоятелства са налице и дали същите обосновават наличието на маловажност на деянието.

            Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение №69/30.01.2019 год., постановено по АНД №3083 по описа на Районен съд Стара Загора за 2018 год.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

                                  

                                                                      ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                      2.