Р Е Ш Е Н И Е

№171 02.05.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева КАН дело №151 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, образувано по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив против решение №108/20.02.2019г., постановено по АНД №3139/2018 г. по описа на РС Стара Загора. С решението е отменено Наказателно постановление №363386-F409350 от 10.10.2018г. издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП. С наказателното постановление на М.Ц.П. е наложена глоба в размер на 500лв. на основание чл. 185 ал.2 предл. първо от ЗДДС за нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства във връзка с чл. 118 ал.3 т.1 от ЗДДС, за това, че при извършена проверка на 14.09.2018г. на обект – обущарско ателие, находящо се в град Стара Загора, бул. „Ген. Столетов“ №28А, стопанисван от М.Ц.П., при която е констатирано, че в обекта се извършват обущарски услуги без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – 08.08.2018г. Лицето не е регистриран търговец. Направена е контролна покупка – услуга зашиване на обувка на стойност 5.00лв., платени в брой от проверяващия, преди легитимацията и не е издаден фискален бон от фискално устройство, поради липсата на такова. При проверката в информационната система на НАП е установено, че няма данни за регистрирано в НАП ФУ за горепосочения обект, на което да се отчитат оборотите от извършените продажби. При проверката са установени налични парични средства в касата в размер на 25лв. Нарушението е констатирано с ПИП сер. АА№0296181/14.09.2018г. и води до не отразяване на приходи. Нарушен е състава на чл.7 ал.1 от Наредбата вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Съставен е АУАН F409350 от 21.09.2018г. от служителя извършил контролната покупка. Към протокола за извършена проверка е съставена Декларация от П. за следните факти: Обущарското ателие е собственост на живущите в блок №28А/стаичка на блока/, за ползването на която няма сключен наемен договор. Предстои регистриране в Камарата на занаятчиите, поради което няма касов апарат, регистриран в НАП. Осъществява дейност от 08.08.2018г. Има регистрирана фирма, която е спряна от дейност. Цените на услугите са от 1лв. до 12лв. Има разходи за помещението, което ползва в размер на 50лв. на месец.

Наказаното лице твърди още, че размера на глобата е непосилен за него. Във въззивната си жалба сочи като факт, изключващ отговорността му, регистрацията в камарата на занаятчиите и плащането на патентен данък.

За да отмени наказателното постановление РС Стара Загора е приел, че е нарушено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за посочване ясно и конкретно на датата на извършване на нарушението. Позовал се е на неяснота по отношение на това обстоятелство, която е извел от словното административно обвинение за това, че на 14.09.2018г. е извършена проверка, при която е констатирано, че липсва въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от началото на дейността – 08.08.2018г. Въззивния съд е приел, че от граматичното и логично тълкуване на словното обвинение може да се изведе датата на нарушението, но това обстоятелство трябва да бъде конкретно и точно посочено в НП, а не да се предполага към кой момент АНО счита деянието за извършено.

С касационната жалба се твърди, че нарушението на чл.7 ал.1 от Наредбата е формално и продължавано във времето административно нарушение, осъществено чрез бездействие започнало на 08.08.2018г. и установено на 14.09.2018г., поради което няма неяснота на административното обвинение, нито необходимост от тълкуване относно датата на нарушението. Касатора счита, че датата 08.08.2018г. е ясно и безпротиворечиво посочено в словното административно обвинение, а именно не е въведено в експлоатация и регистрирано ФУ от датата на започване на дейността – 08.08.2018г.

Ответника М.Ц.П. в писмено становище по същество иска от съда да приеме, че наказателното постановление е незаконосъобразно и да остави в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административно наказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана за нарушаване на чл.7 ал.1 от Наредбата, според който лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Следователно датата на нарушението е посочена в текста на задължаващата разпоредба и това е деня на започване на дейността. От този момент се изисква от лицата по чл.3, а това са всички лица, извършващи продажби на стоки или услуги, да имат въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. Изключението по чл.4 т.7 от Наредбата не се установява за ответника по касация, тъй като разпоредбата изисква едновременното изпълнение на следните условия: упражняване на занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицата са занаятчии - пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон; Следователно дори и да има регистрация по Закона за занаятите, а такава не е удостоверена по делото, тъй като от служебната бележка е видно, че предстои изпит за придобиване на Майсторско свидетелство, лицето трябва да е пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, както и да не е регистриран търговец по смисъла на Търговския закон. За ответника по касация е изпълнено само последното условие, доколкото не е регистриран едноличен търговец, нито е юридическо лице. Липсата на регистрация по Закона за занаятите и на придобито право на пенсия поради инвалидност или изслужено време и старост, сочи на извод, че лицето е субект на задължението по чл.7 ал.1 от Наредбата, считано от датата на започване на дейността, към който момент се извършва нарушението. Същото е неправомерен акт на бездействие, което не е продължавано нарушение, както се сочи в касационната жалба, защото по-късното изпълнение на дължимото по чл.7 ал.1 от Наредбата действие, не изключва възникването на фактическия му състав, а може да бъде обсъждано само като обстоятелство по отношение на неговата тежест, наред с посочения в НП факт на налични средства в касата и на извършена контролна услуга, сочещи на упражняване на дейност. Лицето само е декларирало момента, от който е започнало своята дейност и от този момент до извършената проверка, при която нарушението е констатирано е изминал повече от едномесечен период от време, който не може да определи случая като маловажен.

Относно липсата на визираното във въззивното решение нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН: Датата на нарушението е ясно и конкретно посочена, чрез използване на граматичен знак „тире“ след словосъчетанието „от датата на започване на дейността“, като с нейното изписване завършва изречението с отправено словно правно обвинение за нарушение на чл. 7 ал.1 от Наредбата. Следователно няма нужда да бъде извеждана по пътя на граматичното и смислово тълкуване на обвинението, а е ясно въведена в неговия текст, който съответства на обективните и субективни признаци на нарушената разпоредба на чл.7 ал.1 от Наредбата, която определя конкретния състав на общата административно наказателна норма на чл.185 ал.2 предл. първо от ЗДвП. Изречението започва с посочване на датата и мястото на извършване на проверката, при която е констатирано, че в обекта се извършват обущарски услуги без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността – 08.08.2018г. Констатираното и отправено като административно обвинение нарушение на чл.7 ал.1 от Наредбата е основано с посочените в следващия абзац на обстоятелствената част на НП факти по извършване на проверката, които доказват извършването на дейност, лицето, което я извършва, не издаването на касова бележка и причината за това бездействие. Тези факти от обективната действителност представляват доказателства за нарушението, защото сочат на осъществяване на неговите признаци, а средство за тяхното установяване е съставения протокол за извършена проверка, въз основа на който е повдигнато и обвинение с връчване на АУАН от 21.09.2018г. Съставомерните факти не се оспорват като е изяснена и причината за извършване на деянието – незнание на закона и грешка в представите на нарушителя, че има право да извършва занаятчийска дейност по поправка на обувки с личен труд, без да отчита постъпленията от продажбите на услугите. Тази грешна представа относно съдържанието на закона не изключва виновното поведение на ответника по касация, тъй като не покрива определението на чл.14 от НК за грешка. Последната се отнася до грешна представа или незнание на обективните елементи от състава на деянието, което в случая не се установява. Наказаното лице знае, че няма касов апарат, че извършва продажби на услуги без да издава касови бележки. Лицето има знание и, че спрямо него не са налице условията по чл.4 т.7 от Наредбата, тъй като не е пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост. След като има знание за всички тези факти, които покриват обективните признаци на състава на чл.7 ал.1 от Наредбата, то се налага извода, че незнанието на закона не го освобождава от административно наказателна отговорност и грешната представа за задълженията му не може да бъде подведена и под хипотезата на чл. 28 от ЗАНН вр. с чл.11 от НК. Случая не разкрива особени или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а непосилния размер на глобата не може да бъде намален под минимално определения размер от 500лв., които са му наложени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №108/20.02.2019 год., постановено по АНД №3139/2018 год. по описа на Старозагорския районен съд като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 363386-F409350/10.10.2018г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.