Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    193

 

гр. Стара Загора, 13.06.2019 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                            СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от  съдия  СТИЛИЯН  МАНОЛОВ  к.а.н.дело № 153 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, предл.2  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

 

 

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР Стара Загора против Решение № 122 от 26.02.2019г., постановено по АНД №3120/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) №18-1228-003652 от 02.10.2018 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон. Оспорва се изводът на съда, че не е настъпило ПТП, както и че деянието е неправилно квалифицирано. Въз основа на изложените в жалбата  съображения  е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба – П.З.П. – редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител по делото. С писмено становище, представено по делото, пълномощникът на ответника адв.С. оспорва жалбата като неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и моли същата да бъде уважена.  

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.  

 

Разгледана по същество е неоснователна.

 

Производството пред Старозагорски районен съд се е развило по жалба на П.З.П., подадена чрез пълномощника му адв.И.С., против НП № 18-1228-003652 от 02.10.2018г., издадено от Началник сектор към ОД  на МВР Стара Загора, сектор Пътна полиция Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно нарушени (АУАН) серия Д №854564/26.09.2018г. на П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200 лв., на основание чл.179, ал.2, пр.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

От фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 26.09.2018г., в 16:45ч., в гр.Стара Загора, на ул.„Августа Траяна“ до №16, в посока запад-изток, П.П. като водач на л.а.Ауди, с рег. № *******, собственост на С.И.от гр.Стара Загора, поради движение на недостатъчно разстояние от движещия се пред него лек автомобил не може да избегне удряне в него, когато той намаля скоростта си за спиране в колона и с предна част на МПС блъска в задна част спиращия пред него л.а.Фолксваген Пасат, с рег. СТ *******, като вследствие на удара Фоклсвагена се придвижва напред и блъска спрелия пред него л.а.Тойота Корола, който вследствие на удара се придвижва напред и блъска спрелия пред него л.а.Сузуки, с рег. № *****. Водачът П. реализира ПТП с материални щети  по  четирите МПС. С това деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

 

 

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно. Прието е, че с оглед дадените по делото свидетелските показания дори жалбоподателят да е причинил ПТП, последното не е настъпило в резултат на неспазване на необходимата дистанция от движещ се пред него автомобил, т.е. поради нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП, а в резултат на управление на автомобила с несъобразена скорост по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, която разпоредба обаче не е възприета като нарушена от административнонаказващия орган. Посочено е, че е налице несъответствие между описанието на конкретното нарушение и обстоятелствата, при което е извършено, и случилото се в действителност, довело от своя страна до неправилна правна квалификация на деянието, извършено в действителност. В мотивите към решението са изложени съображения, че в НП не са изложени всички обстоятелства, релевантни за състава на нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП, тъй като в санкционния акт е посочено, че се касае за ПТП, без да са посочени настъпили щети, а последните представляват съставомерен елемент от нарушението и подлежат на доказване. Предвид формалния характер на основанията за отмяна на НП районният съд е приел, че разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.

 

Решението на Старозагорския районен съд е неправилно.

 

Настоящият касационен състав не споделя изложеното от районният съд, че дори и П. да е извършил ПТП, последното не е настъпило в резултат на неспазване на необходимата дистанция от движещ се пред него автомобил, а в резултат на управление с несъобразена скорост. Текста на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение към водачите на ППС да съобразяват скоростта на движението на автомобила с редица обстоятелства, докато разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП вменява задължение към водача за движение на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може се да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Т.е. първата от посочените разпоредби вменява задължение за избиране на определена скорост на движение, а втората – задължение за избиране на определена дистанция. В случая от всички събрани по въззивното дело доказателствата липсва каквато да е индиция за нарушаване на скоростта на движение с оглед конкретните обективни обстоятелства, а напротив – съдържат се данни за нарушаване на правилата за дистанция. С оглед на това се налага изводът, че районният съд е допуснал превратно тълкуване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е стигнал до неправилни и необосновани правни изводи.

 

Съдът не възприема и доводите на районния съд, че липсват доказателства за настъпило ПТП. Съставомерен признак на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2 във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, по която е подведено под отговорност санкицонираното лице, е наличието на причинено пътнотранспортно произшествие (ПТП). Последното съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Следователно, за да се квалифицира едно събитие като ПТП, е необходимо да бъде установено наличието на предизвикано нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на движението на ППС. В случая обективният факт на настъпилото ПТП, като съставомерен признак на нарушението по чл.179, ал.2 от ЗДвП е установен с надлежни доказателствени средства – протокол за ПТП, от който е видно какви повреди  /материални щети/ са възниквали при удара между автомобилите, като обстоятелството, че се касае за именно за материални щети също е посочено в обстоятелствената част на НП.

 

С оглед на изложеното следва да се приеме, че изводите на районният съд за формална незаконосъобразност на НП са неправилни. Отменяйки санкционния акт само на процесуално основание, съдът не е обсъдил въпроса има ли извършено административно нарушение. Липсата на мотиви по същество води до невъзможност за касационната инстанция да извърши проверка на оспореното решение относно съответствието му с материалния закон и затова винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, налагащо след отмяната на решението делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.второ, вр. чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

 ОТМЕНЯ Решение № 122/26.02.2019г. по а.н.д.№ 3120/2018г. по описа на Районен съд Стара Загора.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                     2.