Р Е Ш Е Н И Е

№ 166 21.05.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА КАН дело № 155 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „И.-11“ ЕООД гр.Стара Загора, против Решение № 784 от 19.12.2018 г., постановено по АНД № 2318/ 2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление № К-00045748 от 11.07.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с наложено на „И.-11” ЕООД административно наказание имуществена санкция в размер на 550 лв. за нарушение на чл. 127, ал. 3 от ЗЗП, като същата е намалена от 550 лв. на 500 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за незакосъобразност на решението, като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на изложени в жалбата съображения е направено Искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – Пловдив, не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за които съдебният акт се явява неблагоприятен, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора, се е развило по жалба на „И.-11“ ЕООД против Наказателно постановление № К-00045748 от 11.07.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция на Комисия за защита на потребителите за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с наложена на „И.-11” ЕООД имуществена санкция в размер на 550 лв., на основание чл.222 от ЗЗП, за нарушение на чл. 127, ал. 3 от същия закон. От фактическа страна административнонаказателното обвинение е обосновано по следния начин: При извършена проверка на 30.04.2018г. в обущарско ателие, находящо се в гр. Стара Загора, ул. Х. Д. Асенов № 80, във връзка с жалба на потребител с вх. N9 П-03-556 от 13.04.2018г., отнасяща се за рекламация на изработен по поръчка на потребител колан „селях“, е установено, че е установено, че има в наличност регистър на предявените рекламации, но в него няма описани никакви рекламации, вкл. предявена на 05.04.2018г. рекламация за колан „селях“. Описано е, че на 14.03.2018г. потребителят поръчва изработването на колан „селях“ от избрана от него кожа и заплаща капаро. На 05.04.2018г. посещава ателието с цел получаване на изработения колан и установява, че същият е изработен от различна от избраната от него кожа. Потребителят предявява рекламация пред търговеца.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Обоснован и правилен е извода на въззивния съд, че от събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства се потвърждава фактическото обвинение за неизпълнено от страна на санкционираното лице задължение по чл.127 ал.3 от ЗЗП, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.222 от ЗЗП. За да измени размера на имуществената санкция, РС Стара Загора е приел, че рекламация е предявена и същата е следвало да бъде вписана, независимо от предприетите действия по привеждане на поръчаната стока в съответствие с договора за поръчка. По спорните факти е прието, че между касатора и Б.Л.Г.е сключен договор за услуга – изработка на кожен колан „селях“ и предаването му на Г.. Установено е също, че на 05.04.2018г. Г. отишъл да си получи поръчания колан, но отказал да приеме извършената работа по причина на несъответствие между избраната от него кожа и тази, от която е изработено поръчаното изделие. В този момент е възникнало и задължението по чл.127 ал.3 от ЗЗП. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.122 от ЗЗП предвижда възможност за предявяване на рекламация не само след доставката, но и при първоначалния преглед на изделието. Следователно дори да се приеме, че коланът все още не е бил изработен, то представянето му на Г. на 05.04.2018г. е представлявало първоначален преглед и направените от него възражения е следвало да бъдат вписани като устно предявена рекламация.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Материалният закон – чл.122 и чл.127 ал.3 от ЗЗП, е приложен правилно от РС Стара Загора при изменение размера на наложената имуществена санкция, вместо да бъде изцяло отменена, както е поискал въззивния жалбоподател и настоящ касатор. Неоснователни са възраженията на дружеството, че в случая не е била предявена рекламация, тъй като към датата на нарушението – 05.04.2018г., коланът не е бил изработен и съответно доставянето му е обективно невъзможно. На основание §9 от ДР на ЗЗП разпоредбата на чл.127, ал.3 от ЗЗП, за нарушение на която е санкционирано дружеството, се прилагат и за договорите за изработка и производство, поради което в процесния случай възложителят на договора за изработка е упражнил правото си по чл.112, ал.1 от ЗЗП да предяви рекламация, поради несъответствие между поръчката и изработеното. Фактът, че колана е бил изработен към 05.04.2018г. е признат от касатора във възраженията против съставения му АУАН, където изрично е отбелязано, че се изработва нов колан от избрана от възложителя кожа. След като към датата на проверката се изработва нов колан, то се налага извода, че поръчания първоначално е бил изработен към 05.04.2018г., но работата не е приета и е предявена рекламация, която въпреки уважаването й, е следвало да бъде вписана в нарочния регистър.

Тъй като в касационната жалба не се сочат други оплаквания, различни от обсъдените от Старозагорския районен съд, а настоящата инстанция споделя изцяло изложените в обжалваното съдебно решение мотиви и направени правни изводи за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление, е безпредметно същите да бъдат повтаряни.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 784 от 19.12.2018 г., постановено по АНД № 2318/ 2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.