Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

174                                    23.05.2019 год.                           гр. Стара Загора

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание                          на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

                                                                       Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                                   Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                    МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №158 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.209, т.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление Казанлък, представлявано от Началника С.К., подадена чрез  процесуалния си представител юриск. М.А. против Решение №68 от 18.02.2019 год. по АНД №995/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №284а-1122 от 20.04.2018 год., издадено от Началника на Районно управление Казанлък при ОДМВР-Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че решението е постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че за да е съставомерно деянието се следва звено за охрана, като не е достатъчно да се установи самоохрана със служител-охранител. Аргументира, че смисъла, употребен от законодателя в чл.11 от ЗЧОД /отм./ не следва да се разглежда в тесен смисъл, а че дейността им е насочена само и единствено към охрана на фирмено имущество. Направено искане да бъде отменено Решение №68 от 18.02.2019 год. по АНД №995/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация – „п.и.“ООД гр.Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото адв. Х.М., в депозираната молба по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е основателна, поради което счита, че съдебното решение следва да се отмени, съответно да се потвърди от съда наказателното постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалба на „п.и.“ООД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, чрез управителя му Д.С.О., срещу наказателно постановление №284а-1122/20.04.2018 год., издадено от Началника на Районно управление Казанлък при ОД на МВР-Стара Загора, с което въз основа на АУАН №284а-1122-04.04.2018 год., на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 000.00 лв. на основание чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./.

Административнонаказателното обвинение се основава на това, че на 20.01.2018 год. около 1:00 ч, в клуб „Ноар“, находящ се в гр. Казанлък, ул.„Искра“№12, стопанисван от „п.и.“ООД, при извършена проверка от служители на Районно управление Казанлък, в изпълнение на утвърден от Началника на Районно управление Казанлък План за провеждане на специализирана полицейска операция с рег.№284р-1174/17.01.2018 год., е констатирано, че „п.и.“ ООД, ЕИК 203554341, извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имуществото си и осигурява пропускателен режим, без да е получило лиценз по надлежния ред съгласно изискванията на ЗЧОД,  в обект, стопанисван от него, а именно клуб „Ноар“, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Искра“№12, чрез който развива търговска дейност. Дейността по самоохрана осъществява чрез Т.Д.Д., ЕГН **********, Ц.Р.Ц., ЕГН **********, П.М.Т., ЕГН ********** и Я.Д. Р., ЕГН **********. С това деяние е посочена за нарушена разпоредбата на чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД /отм./. Горните обстоятелства се подкрепят от съставеният констативен протокол с №Р-281 ТП ЮГ/2018 год. В наказателното постановление е посочено, че след извършване на нарушението е приет нов ЗЧОД, в сила от 31.03.2018 год., като същото задължение е предвидено в чл.4, ал.1 от ЗЧОД /нов/, съответно за нарушаването му е предвидено и наказание в чл.72, ал.1 от ЗЧОД и не са налице основанията на чл.3, ал.2 от ЗАНН.

С решението си районният съд е отменил наказателното постановление. Въз основа на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие и след обсъждането им, съответно след посочване кои от тях кредитира, Районен съд Казанлък е приел, че установените в момента на проверката охранители са работели като охранители в полза на „п.и.“ООД и описаното деяние е доказано, но същото е несъставомерно. Според въззивния съд възлагането на лицето на функции на невъоръжена охрана на движимо и недвижимо имущество на дружеството, посредством което е посочено осъществено нарушението се свързва с доказване, че дружеството има самостоятелно структурно звено в състава си с такъв предмет. От липсата на такова звено в случая е приел, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление действие по извършване на дейност охрана, не отговаря на хипотезата на чл.4, ал.1 от ЗЧОД и не съставлява административно нарушение.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат, но не и по изложените в него съображения.

Не се споделя извода в мотивите на въззивния съд, обусловил и крайния резултат, че за да бъде санкционирано по визирания текст, дружеството следва да има самостоятелно структурно звено в състава си с предмет самоохрана на имуществото му. В разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отменен, считано от 31.03.2018 год., но действал към датата 20.01.2018 год./, е предвидено административно наказание на субект, който извършва дейност по чл.5 без лиценз или без удостоверяване по чл.2, ал.2, т.2 от същия закон. В случая дружеството е санкционирано на основание тази норма за това, че извършва чрез Т.Д.Д., Ц. Р.Ц., П. М. Т. и Я.Д. Р/ частна охранителна дейност по смисъла на чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имуществото си и осигурява пропускателен режим без да е получило лиценз, в посочения стопанисван обект клуб „Ноар“. Според чл.5, ал.1, т.5 от ЗЧОД /отм./, по реда на този закон се извършва самоохрана на имущество на търговци или юридически лица. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗЧОД самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана. Към дейността по самоохрана на имущество на търговци и юридически лица /чл.5, ал.1, т.5/ е относимо изискването на чл.4, ал.1 от ЗЧОД /отм./ частна охранителна дейност да се извършва само след получаване на лиценз или удостоверяване правото на лицата по чл.2, ал.2, т.2.  Когато едно лице няма лиценз за извършване на дейността самоохрана, но фактически я извършва наличието или не на самостоятелно обособено структурно звено е ирелевантно, следователно са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧОД.

В случая обаче не е налице основание за отмяна на Решение №68/18.02.2019 год. на Районен съд Казанлък поради правилност на извода, че наказателното постановление е незаконосъобразно, макар по съображения, различни от посочените в решението. В разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗЧОД /отм./ са посочени видовете дейност, извършвани по реда на този закон, между които са охрана на имуществото на физически или юридически лица (т.2) и самоохрана на имущество на търговци или юридически лица (т.5). Съгласно чл.7, ал.1 от ЗЧОД /отм./ охраната на имуществото по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД /отм./ е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, а дейността по физическата защита може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обектите (ал.2). Според чл.11, ал.1 от ЗЧОД /отм./ самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана. Следователно извършването на пропускателен режим /какъвто е установен при извършената проверка и който е отразен в наказателното постановление/ е предвидено като дейност единствено при  охрана на имуществото на трети лица, било то физически или юридически лица, но не и при извършване на самоохрана по смисъла на чл.5, ал.1, т.3 от ЗЧОД.

В разглеждания случай от фактическа страна в санкционния акт посочено, че ответникът по касация извършва частна охранителна дейност, състояща се в самоохрана на имуществото си и осигуряване на пропускателен режим. Правните изводи на административно-наказващия орган са, че с това деяние е извършено нарушение на чл.4, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.5 от ЗАНН, като последната регламентира единствено самоохраната на имущество, но не и охрана на имущество на физически или юридически лица, към която спада пропускателния режим. С формулирането на фактическото обвинение по този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на възможността на наказаното лице да разбере фактическите и правни рамки на вмененото административно нарушение. Точното и прецизно описание на нарушението без двусмисленост, каквато в случая е налице, е въздигнато като задължителен реквизит към съдържанието на наказателното постановление, а неспазването на това изискване представлява неизпълнение на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

С оглед изложеното и при констатираното съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, решението на районният съд, с което същото е отменено, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №68 от 18.02.2019 год. по АНД №995/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

 

 

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                        2.