Р Е Ш Е Н И Е

№ 173 23.05.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №160 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Образувано е по касационна жалба от Районно управление Казанлък, представлявано от Началника С.Н.К. против решение №66/18.02.2019 год., постановено по НАХД №1435 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №18-0284-003784/29.11.2018 год., издадено от Началника на Районно управление Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопризводствените правила. Съдът неправилно е приел в мотивите си, че е налице неяснота относно формулираното административнонаказателно обвинение, което е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Действително е вписано, че лицето няма залепен винетен стикер на предно панорамно стъкло, но отговорността на нарушителя е за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП, като в наказателното постановление са описани всички факти и обстоятелства. Единственият мотив за отмяната, е че е налице допълнително посочено обстоятелство – липса на залепен валиден стикер на предно панорамно стъкло. С това не е накърнено правото на защита на лицето, тъй като същото е наказано за едно нарушение, а не за две. От описанието в наказателното постановление се установява точно за какво е бил глобен водачът. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №66/18.02.2019 год., постановено по НАХД №1435 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление изцяло.

Ответникът по касация – К.Г.К. ***, чрез процесуалният си представител адв. Станчева, в депозираното по делото становище и излагат аргументи за неоснователност подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №1435/2018 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Казанлък е отменил наказателно постановление №18-0284-003784 от 29.11.2018 год. на Началника на РУ – Казанлък, с което на К.Г.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП. От фактическа страна е прието, че на 09.11.2018 год. около 15.45 часа в Община Мъглиж по републикански път №III-5007 на разклона за с. Юлиево в посока изток-запад управлява товарен автомобил специален „МАН ТГА 41.410“ с рег.№, собственост на „Бригада“ЕООД град Павел баня, като не е заплатил съответната винетна такса по чл.10, ал.1 от ЗП за движение по републиканската пътна мрежа и няма залепен валиден винетен стикер на предно панорамно стъкло. Управляваното МПС е от категория N3 – моторно превозно средство, предназначено за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 12 тона. Нарушението не е маловажно.

За да отмени наказателното постановление, Казанлъшкият районен съд приема, че вмененото във вина на К.К. административно нарушение е доказано по безспорен начин. Приел е че е налице неяснота относно е описано и обстоятелство от друго административно нарушение, такова по чл.100, ал.2 от ЗДвП /понастоящем отменен/, а именно, че водачът управлява МПС, което няма залепен валиден винетен стикер на предното панорамно стъкло. По този начин е налице неяснота при формулиране на административнонаказателното обвинение и се нарушава правото на защита на наказаното лице. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след служебна проверка за валидност, допустимост, материална законосъобразност на обжалваното решение, намира за установено следното:

Решението е допустимо и валидно и постановено при правилно приложение на материалния закон, макар и не по изложените в него мотиви.

Съдът не споделя доводите на районният съд за неяснота във описаното административно нарушение. Съгласно чл.10а от Закона за пътищата /в редакцията към момента на установяване на административното нарушение – 09.11.2018 год./ правото на ползване на републиканските пътища се удостоверява с ценна книга, наредена „винетка”. Тази ценна книга се състои от две части – първата част е оформена за еднократно залепване на долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на ППС и има предназначението да удостоверява плащането на винетната такса пред контролните органи. Втората част във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или кражба на предното стъкло, както и при производствен дефект на винетния стикер. Собственикът или ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските пътища, като преминава по тях само когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на превозното средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло е залепен валиден винетен стикер. Следователно, задължително е при отправяне на обвинение за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП, което се наказва на основание чл.179, ал.3 от същия закон, да се впише, че липсва доказателство за плащане на винетна такса. В тежест на лицето, което ползва републиканските пътища е да докаже, че притежава ценната книга. В този смисъл заплащането на таксата се удостоверява, чрез залепване на ценната книга на предното стъкло. Щом той липсва, контролния орган може да отправи обвинение за управление без заплащане на винетна такса, като в тежест на водача е да докаже, че е заплатил като представи съответния финансов документ и стикер. Всичко това, ведно с презумптивната доказателствена сила на редовно съставеният АУАН /чл.189, ал.2 от ЗДвП/ и при липсата на надлежно оборване от страна на нарушителя, настоящия съдебен състав намира, че отразените в АУАН и наказателното постановление факти и обстоятелства са безспорно установени, отговарят на обективната действителност и са основание за ангажирането на отговорността на К.К. за вмененото му административно нарушение.

Основателно е прието от районният съд, че е налице разминаване между фактическото описание на нарушението и правното основание за санкциониране на Л.. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено неправилното квалифициране на поведението на К. – „не е заплатил винетна такса“. Следва да се отбележи, че доколкото в хода на производството не е съществувало съмнение и спор между страните, че товарният автомобил е собственост на търговско дружество, то задължението за заплащането на винетната такса е на собственика му – „Бригада“ЕООД, съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от Закона за пътищата, в редакцията му към момента на извършването на нарушението. Всъщност в наказателното постановление е налице едно фактическо обвинение, а правните такива са две - веднъж за неплащането на винетна такса /“не е заплатил“/ и за управление на ППС /“управлява товарен автомобил“/, за което не е заплатена винетна такса, но е наложено едно наказание. При така установеното е следвало да се наложи наказание и за двете обвинения, съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, но в обжалваното наказателно постановление е наложено едно наказание. Не става ясно обаче за кое от тези две нарушения е наказан К..

Съдът се произнесъл по съществото на спора, като е отменил обжалваното наказателно постановление. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №66/18.02.2019 год., постановено по а.н.д. №1435 по описа за 2018 год. на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.