Р Е Ш Е Н И Е

№ 187 04.06.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Николина Николова

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 161 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ЕНЕРЖИ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис І“ № 85, вх. „А“, ет.3, ап.5, представлявано от В.К.Д., против Решение № 64 от 28.01.2019г., постановено по АНД № 3047/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 24-002107 от 24.10.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение на трудовото законодателство, в качеството на работодател, е установено и доказано по безспорен начин. Поддържа, че при постановяване на решението въззивният съд не е взел предвид нито издадената заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност в размер на една работна заплата, нито подадената жалба и наличието на висящо съдебно производство по оспорване на дадените от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора предписания. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да са постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 24-002107 от 24.10.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция “Инспекция по труда” – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е потвърдил наказателното постановление и наложената с него административна санкция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ЕНЕРЖИ“ ООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 24-002107 от 24.10.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-002107 от 25.09.2018г., на „ЕНЕРЖИ“ ООД, в качеството му на работодател, на основание чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 10.09.2018г. и по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на 25.09.2018г., е установено, че „ЕНЕРЖИ“ ООД – гр. Стара Загора, в качеството му на работодател, не е изпълнил задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ с Протокол от извършена проверка № ПР1826024, връчен на 08.08.2018г. – предписание № 1, а именно: „Работодателят „ЕНЕРЖИ“ ООД да заплати на Валентин Желев Петков при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец февруари 2018г., съгласно чл.245, ал.1 от Кодекса на труда“, със срок за изпълнение 31.08.2018г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на вмененото на „ЕНЕРЖИ“ ООД нарушение - неизпълнение от работодателя на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, което нарушение правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от КТ, при налагане на предвидената в закона санкция, определена в нормативно регламентирания минимален размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора проверка, „ЕНЕРЖИ“ ООД, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължително предписание, дадено от контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ с Протокол от извършена проверка № ПР1826024, връчен на 08.08.2018г. – предписание № 1, а именно: „Работодателят „ЕНЕРЖИ“ ООД да заплати на В.Ж.П. при добросъвестно изпълнение на трудовите му задължения 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец февруари 2018г., съгласно чл.245, ал.1 от Кодекса на труда“, със срок за изпълнение 31.08.2018г. Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Изложените от касатора доводи, с които по същество се твърди незаконосъобразност /неправилност/ на даденото от контролните органи предписание, не може да обуслови извод за материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В административно наказателното производство както санкциониращият орган при издаването на наказателното постановление, така и съдът при проверката за неговата законосъобразност, следва да установят единствено дали са налице елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 415, ал.1 от КТ, а именно дадено задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство и неговото неизпълнение от страна на адресата на предписанието. Следователно преценката обхваща само съществуването на правнорелевантните за ангажирането на отговорността факти и обстоятелства, без решаващият орган да има възможност да преценя съответствието на предписанията с материалните и/или с процесуалните изисквания на закона. Защитата срещу евентуалната незаконосъобразност на дадените задължителни предписания е следвало да се реализира по друг процесуален ред и в друго производство. В тази връзка абсолютно недоказано е твърдението на касатора, че е подал жалба пред Районен съд – Стара Загора и че е налице висящо съдебно производство по оспорване на даденото от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора предписание, за неизпълнението на което е санкциониран. На първо място съгласно чл.405 от КТ задължителните предписания по чл.404, ал.1, т.12 от КТ подлежат на обжалване по реда на АПК и пред съответния административен съд т.е очевидно няма как да е налице висящо съдебно производство по обжалване на предписанието пред РС – Стара Загора, а и съгласно писмо изх. № 19001937/ 15.01.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, обективираното в Протокол от извършена проверка № ПР1826024 предписание, не е било оспорено по административен или по съдебен ред. Въпреки дадените от Старозагорския районен съд указания и изисканата информация от „ЕНЕРЖИ“ ООД, нито в хода на въззивното съдебно производство, нито пред касационната инстанция, санкционираният работодател е удостоверил по надлежния ред липсата на оспорване на Заповед № 2/ 16.04.2018г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника Валентин Петков и на Заповед № 1/ 08.03.2018г. по чл.210 от КТ за осъществяване на ограничена имуществена отговорност спрямо В. П. размер на брутното му трудово възнаграждение за м. февруари 2018г. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, заявление от В.П. че „приема наложеното му дисциплинарно наказание и не претендира за трудовото си възнаграждение за м. февруари 2018г.“, липсва представено по делото. Предвид разпоредбата на чл.210 от КТ, очевидно само по себе си обстоятелството, че от работодателя е издадена заповед за осъществяване на ограничена имуществена отговорност, не е основание за освобождаване на „ЕНЕРЖИ“ ООД нито от задължението му да изпълни предписанието по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, нито от отговорност при неизпълнение на това задължение. А и твърдяната като издадена на 08.03.2018г. заповед по чл.210 от КТ за осъществяване на ограничена имуществена отговорност спрямо В.П., нито е била представена към момента на извършената от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора проверка, приключила с издаденото предписание по Протокол № ПР1826024, връчен на 08.08.2018г., нито при последващата проверка по спазването на трудовото законодателство на 10.09.2018г. и по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора на 25.09.2018г. – наличието на такава заповед се твърди едва в подадената жалба против процесното Наказателно постановление № 24-002107 от 24.10.2018г.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като недоказани и неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като в изпълнение на изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 64 от 28.01.2019г., постановено по АНД № 3047/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-002107 от 24.10.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.