Р Е Ш Е Н И Е

№ 196 18.06.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГА.НА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №172 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.С.К. против Решение №89/27.02.2019г., постановено по АНД №1134/2018 г. по описа на Районен съд Казанлък в частта му за потвърждаване на Наказателно постановление /НП/ № 18-0284-002506 от 31.08.2018 г. на Началник РУП Казанлък при ОДМВР Стара Загора с наложени на касатора глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Потвърдените от въззивния съд административни наказания са наложени на касатора за това, че на 21.06.2018 г. в 22:30 ч. в гр. Казанлък по ул. „Тюлбенска“ до бл.53 в посока запад-изток управлява МПС –лек автомобил Фолксваген Пасат с рег. №****, като не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец „МВР“ от униформен служител на МВР като увеличава скоростта си на движение и прави опит да осуети полицейската проверкИ. Спрян принудително до бл.15 в ж.к. „Изток“, с което е извършил: Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган – нарушение на чл.103 от ЗДвП. Отказва да подпише акта и разписката, което е удостоверено с подписа на един свидетел Р.К.Б.с адрес гр. Казанлък, ул. „Д-р Стамболски“ №2. Деянието е установено от показанията на свидетеля по акта и не е маловажно.

За да потвърди наказателното постановление РС Казанлък е приел, че от показанията на свидетелите очевидци И. и А. се установява, че свидетеля И. е подал стоп палка с вдигната ръка по средата на пътя на осветен участък, били са с униформи и със светлоотразителни жилетки. Показанията потвърждават констатациите по АУАН, установени от друг служител на МВР. В хода на съдебното производство не са установени причини, препятстващи жалбоподателя да възприеме подадения сигнал, а напротив действията му по ускоряване движението на автомобила сочат на извод, че същият не се е подчинил на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

С касационната жалба се твърди, че нарушението е недоказано поради не установено местоположение на органите на МВР, от което е подаден сигнал и оттам възможността за възприемането му при движение в посока запад-изток по улица, която има три пресечки на разстояние от 200метрИ. На две от тях няма улично осветление, а трите пресечки се намират зад постройки и дворове и няма видимост към тях при движение от запад на изток. Възразява против доводите на съда, че е системен нарушител на правилата за движение по пътищата като се позовава на определението за системно нарушение, както и на справката за водач, от която е видно, че му е съставян средно по 1 АУАН на година за период от 20 години. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение в обжалваната му част и вместо него да се потвърди друго за отмяна на наложените му административни наказания на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП. В съдебно заседание прави искане за връщане на делото за ново разглеждане с цел попълването му с доказателства, които не са посочени във въззивната жалба и не е поискано събирането им в хода на съдебното следствие.

Ответника РУП Казанлък не изпраща представител.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на съдебното решение и предлага да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на в валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустими.

Разгледана по същество, се явява неоснователни. В срока за касационно обжалване не са въведени оплаквания за съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното решение, за допускането на които съдът не следи служебно. Не е допустимо за първи път в хода на касационното съдебно производство касатора да иска събиране на нови доказателства, които не е посочил във въззивната си жалба нито при провеждане на съдебното следствие. В касационната жалба не се твърди тяхното събиране да е отказано и с това да е нарушено правото му на защити. За материалната законосъобразност касационната инстанция следи и служебно.

АУАН №467374 от 21.06.2018г. е съставен от И.Ц.Ц.– младши автоконтрольор при РУ Казанлък въз основа на показанията на двама свидетели очевидци –Д.Г.И. и Х.И.А. с посочени адреси и ЕГН. Тези свидетели са разпитани в съдебно заседание и от техните показания се установява, че на мястото на нарушението – ул. „Тюлбенска“ до №53, на кръстовище, което е осветено свидетеля И. е подал сигнал със стоп –палка, при което водачът е ускорил движението на лекия автомобил, а контролните органи са го последва.. Водачът е направил десен и след това ляв завой, като влязъл в локалното платно на блок №15. Спрял колата до вход „д“, където е бил проверен. Сигнала е подаден от свидетеля И. с вдигната стоп-палка, както е описано в АУАН и в НП. Мястото на нарушението съответства на мястото на подаване на сигнала, поради което неоснователно се явява оплакването, че нарушението е недоказано поради неясно местонахождение на органите на МВР. Свидетеля И. е бил по средата на платното, а автомобилът се е движел срещу него с висока скорост. Полицейския автомобил е бил паркиран в пресечки. Блок 053 е крайния блок на улица „Тюлбенска“. При проверката е установено, че няма СУМПС и валидна застраховка на автомобила, което е вероятната причина, според свидетеля, за неизпълнение на задължението за спиране при подаден сигнал по образец със стоп-палки. Според свидетеля А., водачът не е спрял на сто-палка, а вместо това е опитал да се скрие, а сигнала е подаден на кръстовището на ул. „Тюлбенска“ с ул. „Люляк“, което е осветено място. Сигналът е подаден с пристъпване напред и вдигане на ръка. Водачът като видял полицейските органи е ускорил, на следващото кръстовище с ул. „Петко войвода“ свил надясно, стоповете му просветнили и после влязъл в паркинга на блок №15. При проверката казал, че няма никакви документи, че не е видял, но тази версия не е достоверна, защото е ускорил движението. Водачът е опитал да се скрие, паркирал е колата, угасил светлините и останал в автомобили.

Въз основа на тези показания, извода на съда за установеност на фактическия състав на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е обоснован с фактите по делото. Показанията са безпротиворечиви и установяват описаната в АУАН фактическа обстановка – място, време, час на нарушението, поведението на водача и начина на подаване на сигнала за спиране, при който по аргумент от чл.103 от ЗДвП водачите са длъжни да му се подчинят като спрат на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение. Вместо да предприеме действия по изпълнение на подадения сигнал за спиране по описания в чл.103 от ЗДвП начин, водачът и настоящ касатор е ускорил движението си е паркирал до жилищен блок. Версията му, че е възприел подадения сигнал за спиране е недостоверни. Бил е длъжен и е могъл да го възприеме с оглед мястото, на което е подаден – осветено кръстовище и начина – с излизане на контролния орган на пътното платно и подаване на сигнал за спиране със стоп-палка по образец, чрез вдигната напред ръка.

Размера на наказанието съответства на установената от справката за водач тежест на нарушението, която се определя и от личността на нарушителя. Определението за системно нарушение касае същия вид нарушения, а спазването на ЗДвП от страна на водача разкрива неговото отношение към законовите разпоредби и оттам необходимата степен на въздействие с цел постигане ефекта на наказанието – да бъде мотивиран към съблюдаване на правилата за движение по пътищата. Управляваното на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност за живота и здравето на хората, включително това на водача. Следователно съдът правилно е взел предвид, че на 28.05.2017г. е отнето СУМПС на касатора, като му е върнато на 30.08.2018г.след изтърпяване на наказание лишаване от право на управление за срок от 6 месеца. Лишаването от право на управление с НП №17-1228-0001642 от 07.06.17г. е за управление на МПС след употреба на алкохол, влязло в сила на 31.07.2017г. т.е. не е изтекъл период от две години след изтърпяване на предходното наказание, за да се считат последиците му за заличени и да не се взема предвид при определяне тежестта на следващо нарушение на правилата за движение по пътищата. Освен това, поведението на водача – опит да избегне полицейската проверка, сочи на умисъл като форма на вина, разкриваща и отношението на дееца към извършеното от него деяние. Следователно правилно е определен максимален размер на двете кумулативни наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, който е съответен на тежестта на нарушението и личността на нарушителя и би постигнал целите на ЗАНН за привеждане на поведението на водача в съответствие със законовите разпоредби.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №89/27.02.2019г., постановено по АНД №1134/ 2018 г. по описа на РС Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.