Р
Е Ш Е
Н И Е
№185 05.06.2019 год. гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Маргарита
Димитрова като разгледа докладваното
от съдия М. Русев КАН дело №177
по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от
ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Агенция „пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си
по делото гл. юрисконсулт А.Т. – Г. против
решение №148/14.03.2019 год., постановено по АНД №142/2017 год. по описа
на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №ТКО-2/08.01.2019
год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора, с което на ЕТ“С.Д.“, представляван от С.К.Д.
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1
във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във връзка с чл.53, ал.1,
предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2,
б.”б” от същия закон.
В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в
нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните
правила - касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от
ЗАНН. Не е съгласен с извода на Районният съд, че неправилно е прието, че както
в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено мястото на
извършване на нарушението. Налице е списък на републиканските пътища, за които
се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата, в чиято обяснителна
записка е посочено, как се определя номера на пътя, както и как се води
километража на пътищата, в зависимост от това дали са с четни или нечетни
номера. Изразява несъгласие и с извода на съдът, че е било наложително да се
извърши и изрично измерване на пътната връзка, тъй като същата може да се
установи и чрез зрително възприятие. Неправилно е прието от районният съд, че
не е доказано авторството на установеното административно нарушение. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени
издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – ЕТ“С. .“, чрез процесуалния си
представител адв. Т. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №ТКО-2/08.01.2019
год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №ТКО-8/11.12.2018 год., с което на ЕТ“С.Д.“
представлявано от С.К.Д. е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3 000.00 лв.
на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във
връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение
на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление административното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.11.2018 год. при
извършен оглед на крайпътен обект на път І-55, км. 233+050 е установено че на
път І-55 км. 233+050 в дясно, е установено, че фирма ЕТ“С.Д.“ гр. Стара Загора експлоатира
търговски крайпътен обект – „автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на
пътя, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя
чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, в
нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. В обекта има свободен достъп на
хора през вход, който преминава по нерегламентирана пътна връзка, започваща от
обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона.
След
извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената
въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че mри съставянето на АУАН
и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН
процедура. Неясно е посочено мястото на извършване на административното
нарушение, тъй като не е ясно вдясно в коя част от пътя се намира и в какво
посока на движение. Приел е също така, че не е установено по безспорен начин и
авторството на нарушението, тъй като не е доказано кой експлоатира автокъщата. Всичко
това го е мотивирало да постанови решение, с което е отменил обжалваното
наказателно постановление. Останалите оплаквания в жалбата е приел за
неоснователни, отхвърлил ги е и е изложил мотиви за това.
Решението
на Районният съд е незаконосъобразно.
Въззивният
съд е изложил подробни съображения, с които е отхвърлил оплакванията в жалбата,
относно субекта на отговорност, относно обстоятелството, че поземления имот е в
урбанизирана територия, както и относно съседния имот, които се споделят и от
настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.
Съдът
намира, че мястото на нарушението е определено еднозначно и не съществува
каквато и да е било неяснота. Посочването на пътя, неговият километър е
достатъчно за точното определяне на мястото на нарушението. Както в акта за
установяване на административното нарушение, така и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, мястото е описано като път І-55 км. 233+050 в
дясно. С Решение №945 на МС от 01.12.2004 год. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, е приет списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за
определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал. 4 от Закона за
пътищата, което било действащо до 08.01.2019 год., когато в ДВ е публикувано Решение
№959 от 31 декември 2018 год. за утвърждаване на Списък на републиканските
пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на
съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за
ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. И в двата списъка
/първият действащ към момента на установяване на нарушението и вторият действащ
към момента на издаване на наказателното постановление/, е посочен път І-55
- Русе - Бяла – Полски Тръмбеш – Велико Търново - о.п. Дебелец - Дряново -
Габрово - Шипка - Казанлък - о.п. Стара Загора
- Средец - Димитровград - о.п. Хасково -
Конуш - Черноочене - Кърджали - Маказа - граница Гърция. Доколкото пътят е с начало
гр. Русе и край границата с Гърция, е безспорно, че посоката на растеж на
километрите е от север на юг, поради което не е налице неясното какво е имал в
предвид наказващият орган, като е посочил път І-55 км. 233+050 в дясно. Нещо
повече в сега действащото решение е налице обяснителна записка, в която е
посочено кои пътища са с четни номера, кои с нечетни, както и растежа на
километрите в тези пътища. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че
като е посочено като място на нарушението път І-55 км. 233+050, наказващият орган
е изпълнил задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за посочване на мястото на
извършване на административното нарушение.
По делото е безспорно
установено, че ответника по касация ползва недвижим имот, като автокъща. Имота
се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна
връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били
изложени леки автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена
продажната им цена. В обекта има свободен достъп на хора през вход, пътна
връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. Не е налице издадено разрешение
за ползване от Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път
І-55 е първокласен път и се управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки
в предвид легалните дефиниции на понятието "Обслужваща зона", която представлява земна
повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен
режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с
предоставено право на ползване и на понятието "Крайпътни обслужващи комплекси", които са
всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях
сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства,
като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене,
магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ
на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно,
че за експлоатацията на автокъщата, е необходимо получаването на съответното
разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация – Агенция
„Пътна инфраструктура” към МРРБ. Съдът намира, че не е необходимо да бъдат
извършвани измервания и установеното да се посочва в наказателното
постановление. Несъмнено обслужващата зона, съгласно чл.7, ал.2 от ЗП е в
размер на 50.00 м. измерена
хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Видно
от доказателствата по делото е безспорно /представени и от ответника по
касация/, че процесният имот е разположен непосредствено до първокласния
републикански път, поради което и безспорно е че същият попада в обслужващата
зона на пътя и за експлоатирането на търговски обект е необходимо разрешения от
администрацията, управляваща пътя.
Ето
защо, са налице твърдяните касационни основания, решението на районния съд е постановено
при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна, не е необходимо събирането на нови
доказателства, поради което и следва да се постанови решение по съществото на
спора.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №148/14.03.2019 год., постановено по АНД №142/2019 год. по описа на Районен
съд Стара Загора и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №ТКО-2/08.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.