Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

185                                       05.06.2019 год.                           гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА       

             

                                                                           Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                     МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря Минка Петкова и с участието на прокурора Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №177 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт А.Т. – Г. против  решение №148/14.03.2019 год., постановено по АНД №142/2017 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №ТКО-2/08.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора, с което на ЕТ“С.Д.“, представляван от С.К.Д. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон.

В жалбата се правят оплаквания, че решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Не е съгласен с извода на Районният съд, че неправилно е прието, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението. Налице е списък на републиканските пътища, за които се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата, в чиято обяснителна записка е посочено, как се определя номера на пътя, както и как се води километража на пътищата, в зависимост от това дали са с четни или нечетни номера. Изразява несъгласие и с извода на съдът, че е било наложително да се извърши и изрично измерване на пътната връзка, тъй като същата може да се установи и чрез зрително възприятие. Неправилно е прието от районният съд, че не е доказано авторството на установеното административно нарушение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ“С. .“, чрез процесуалния си представител адв. Т. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. 

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.  

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е наказателно постановление №ТКО-2/08.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр.Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №ТКО-8/11.12.2018 год., с което на ЕТ“С.Д.“ представлявано от С.К.Д. е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лв. на основание чл.56, ал.3, т.1 във връзка с чл.54, ал.1, предложение първо във връзка с чл.53, ал.1, предложение пето от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от същия закон. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 26.11.2018 год. при извършен оглед на крайпътен обект на път І-55, км. 233+050 е установено че на път І-55 км. 233+050 в дясно, е установено, че фирма ЕТ“С.Д.“ гр. Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – „автокъща” и пътна връзка към него в обхвата на пътя, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от Администрацията, управляваща пътя, в нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. В обекта има свободен достъп на хора през вход, който преминава по нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона.

 

След извършена съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е обосновал извод, че mри съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираната в ЗАНН процедура. Неясно е посочено мястото на извършване на административното нарушение, тъй като не е ясно вдясно в коя част от пътя се намира и в какво посока на движение. Приел е също така, че не е установено по безспорен начин и авторството на нарушението, тъй като не е доказано кой експлоатира автокъщата. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което е отменил обжалваното наказателно постановление. Останалите оплаквания в жалбата е приел за неоснователни, отхвърлил ги е и е изложил мотиви за това.

Решението на Районният съд е незаконосъобразно.

Въззивният съд е изложил подробни съображения, с които е отхвърлил оплакванията в жалбата, относно субекта на отговорност, относно обстоятелството, че поземления имот е в урбанизирана територия, както и относно съседния имот, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

Съдът намира, че мястото на нарушението е определено еднозначно и не съществува каквато и да е било неяснота. Посочването на пътя, неговият километър е достатъчно за точното определяне на мястото на нарушението. Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, мястото е описано като път І-55 км. 233+050 в дясно. С Решение №945 на МС от 01.12.2004 год. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, е приет списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал. 4 от Закона за пътищата, което било действащо до 08.01.2019 год., когато в ДВ е публикувано Решение №959 от 31 декември 2018 год. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на репуб­ликанските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. И в двата списъка /първият действащ към момента на установяване на нарушението и вторият действащ към момента на издаване на наказателното постановление/, е посочен път І-55 - Русе - Бяла – Полски Тръмбеш – Велико Търново - о.п. Дебелец - Дряново - Габрово - Шипка  - Казанлък - о.п. Стара Загора - Средец - Димитровград -  о.п. Хасково - Конуш  - Черноочене  - Кърджали - Маказа -  граница Гърция. Доколкото пътят е с начало гр. Русе и край границата с Гърция, е безспорно, че посоката на растеж на километрите е от север на юг, поради което не е налице неясното какво е имал в предвид наказващият орган, като е посочил път І-55 км. 233+050 в дясно. Нещо повече в сега действащото решение е налице обяснителна записка, в която е посочено кои пътища са с четни номера, кои с нечетни, както и растежа на километрите в тези пътища. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че като е посочено като място на нарушението път І-55 км. 233+050, наказващият орган е изпълнил задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, за посочване на мястото на извършване на административното нарушение.

По делото е безспорно установено, че ответника по касация ползва недвижим имот, като автокъща. Имота се намира извън обхвата на пътя, като достъпа до него се осъществява чрез пътна връзка, която не е изградена съгласно техническите изисквания. В обекта са били изложени леки автомобили за продажба, с табели, на които е била посочена продажната им цена. В обекта има свободен достъп на хора през вход, пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. Не е налице издадено разрешение за ползване от Администрацията, управляваща пътя. Безспорно е също така, че път І-55 е първокласен път и се управлява от Агенция ”Пътна инфраструктура”. Имайки в предвид легалните дефиниции на понятието "Обслужваща зона", която представлява земна повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване и на понятието "Крайпътни обслужващи комплекси", които са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили, дадени §1, т.6 и 9 от ДР на ЗАП, то е безспорно, че за експлоатацията на автокъщата, е необходимо получаването на съответното разрешение. Такова не е издадено от компетентната администрация – Агенция „Пътна инфраструктура” към МРРБ. Съдът намира, че не е необходимо да бъдат извършвани измервания и установеното да се посочва в наказателното постановление. Несъмнено обслужващата зона, съгласно чл.7, ал.2 от ЗП е в размер на 50.00 м. измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. Видно от доказателствата по делото е безспорно /представени и от ответника по касация/, че процесният имот е разположен непосредствено до първокласния републикански път, поради което и безспорно е че същият попада в обслужващата зона на пътя и за експлоатирането на търговски обект е необходимо разрешения от администрацията, управляваща пътя.

Ето защо, са налице твърдяните касационни основания, решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, не е необходимо събирането на нови доказателства, поради което и следва да се постанови решение по съществото на спора.  

Водим от горните мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ решение №148/14.03.2019 год., постановено по АНД №142/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ТКО-2/08.01.2019 год. на Директор „ОПУ” гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

    

                                                                                            2.