Р Е Ш Е Н И Е

№ 220 26.06.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова КАН дело № 178 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора против Решение №80/03.02.2019г., постановено по АНД №3270/2018год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление №24-002154/28.11.2018год., издадено от Директор Дирекция «Инспекция по труда» гр. Стара Загора с наложена на ДП «Транспортно строителство и възстановяване» - Складова база Калояновец, с Калояновец с правоприемник «Транспортно строителство и възстановяване» ЕАД гр. София, имуществена санкция в размер на 1500лв. на основание чл. 414 ал.1 от КТ и за нарушение на чл. 245 ал.1 от КТ – при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Фактическото обвинение, въз основа на което е повдигнато и правното за осъществяваване състава на чл. 414 ал.1 вр. с чл.245 ал.1 от КТ е следното: За месец август 2018г. работодателя е изплатил на всички девет работници и служители, полагащи труд в на обект: ДП «ТСВ» - Складова база Калояновец, с. Калояновец аванс в размер на 50лв., общо 450.00лв., вместо да изплати до 01.10.2018г., трудово възнаграждение за извършената от тях работа за месец август 2018г до размер на общо 4 917.60лв, представляващ 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работа заплата за страната. Съгласно Колективния трудов договор работната заплата се изплаща в срок до 30 число на месеца за предшестващия месец и до 18 число на месеца аванс за текущия месец. Нарушението се доказва от ведомости за заплати за месец август 2018г. и банково извлечение за периода от 25.10.202018г.

За да отмени НП РС Стара Загора е приел, че описанието на нарушението накърнява правото на защита, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, конкретно разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ съдържа две различни хипотези в зависимост от това дали 60 на сто от брутното трудово възнаграждение надхвърля минималната работна заплата или не т.е., когато е повече от МРЗ за страната, работодателя изплаща 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и обратно, когато е 60 на сто от брутното трудово възнаграждение е по-малко от МРЗ, работодателя дължи да заплати минималната работна заплата за страната. Освен това разпоредбата на чл. 245 ал.1 от КТ не съдържа срок за изпълнение на задължението за изплащане на гарантираните размери от трудовото възнаграждение на работниците, поради което е необходимо като нарушена разпоредба да се посочи и тази на чл. 128 т.2 от КТ.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на чл.245 ал.1 от КТ, тъй като смисъла на посочената разпоредба е да гарантира ежемесечно постъпление на доходи от полаганата трудова дейност, не съдържа две отделни хипотези, а обвинението е точно и ясно формулирано за работодателя.

Ответника по касация « Транспортно строителство и възстановяване» ЕАД в писмен отговор оспорва касационната жалаб и иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да бъде отменено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е правилно по своя краен резултат при следните коригиращи мотиви:

Разпоредбата на чл.245 ал.1 от КТ гласи: При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. От граматичното и логично тълкуване на съдържанието на разпоредбата се налага еднозначен извод, че законодателят определя задължение за изплащане на гарантиран размер от трудовото възнаграждение, и правило за изчисление на този размер, а именно гарантирано е изплащането на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко / а не «или»/ от минималната работна заплата за страната. Следователно, основното правило е за изплащане на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, освен когато този размер е по-малко от минималната работна заплата за страната. В този случай работодателя ще следва да заплати размера на минималната работна заплата като част от брутното трудово възнаграждение. За да е съответно описанието на нарушението на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, е необходимо АНО да посочи онези факти, които се субсумират под приложената разпоредба. В случая състава на чл.414 ал.1 от КТ е общ и се попълва от правилото на чл.245 ал.1 от КТ, изискващо да се посочи съществуването на трудово правоотношение, изпълнението му от страна на работника, размера на брутното трудово възнаграждение на всеки работник, съответно и сумата на гарантирания размер от 60 на сто, както и да се опишат всички други обстоятелства, при които е допуснато съставомерното деяние. Вписването на общия размер на сумата, представляваща 60 на сто от брутното трудово възнаграждение на всички работници не представлява изпълнение на изискванията за описание на съставомерните факти. Сумата е извод от тези факти, които обаче липсват в словесното фактическо обвинение. Установява се от ведомосттите за заплати, че брутните трудови възнаграждения на част от работниците за месец август 2018г. са под размера на минималната работна заплата и в този случай следва да бъде изплатено цялото дължимо трудово възнаграждение. Що се отнася до датата на нарушението, същата вярно е определена по правилата на чл. 128 от КТ, като не може да се изисква от АНО да сочи тази норма за нарушена, тъй като тя изисква изплащане на уговореното, а не на гарантирания размер на трудовото възнаграждение. Доколкото чл. 245 ал.1 от КТ представлява императивно правило за поведение на работодателите, въведено от законодателя с цел изпълнение на задължението на държавата, поето с Конституцията на РБ да гарантира трудовите права, неизпълнението му е скрепено с административно наказателна отговорност. Във всеки конкретен случай в зависимост от уговорената дата на плащане на възнаграждението, неизплащането на поне гарантирания минимален размер ще консумира състава на чл.245 ал.1 от КТ. Гарантираният от законодателя размер обаче е различен, тъй като основата за неговото определяне зависи от брутното трудово възнаграждение на конкретния служител/работник за съответния месец. Като не е посочено в обстоятелствената част на процесното НП брутното трудово възнаграждение за всеки работник и неизплатената сума на гарантирания размер, АНО е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е довело и до общо правно обвинение за неизплащане на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. За вески работник следва да се определи дали му се дължи 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или размера на минималната работна заплата, съответно цялото трудово възнаграждение, когато брутното му възнаграждение за съответния месец е под размера на минималната работна заплата.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №80/03.02.2019 год., постановено по АНД № 3270/2018 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.