Р Е Ш Е Н И Е

№197 21.06.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №179 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“А.А.”, представлявано от А. Г. А. чрез пълномощника адв. Я.И., против Решение №164/25.03.2019 год., постановено по АНД №351/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление №389748-F429910 от 13.12.2018 год., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, като наложената санкция е намалена от 600.00 лв. на 500.00 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че е налице несъответствие между описаната фактическа обстановка в АУАН и дадената в същото правна квалификация и приложената в обжалваното наказателно постановление санкционна норма. Установената фактическа обстановка се изключва от фактическия състав на приложената санкционна норма на чл.185 от ЗДДС, тъй като същата предвижда наказание при не издаването на касова бележка. В случая не са налице данни, да не е издадена касова бележка. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по наведените в жалбата оплаквания и съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Действителното нормата на чл.33 от Наредбата съдържа правило за поведение, което е свързано с приложението на ал.1, където са посочени видовете операции, които се извършват с фискалните устройства. Поддържа че неправилно съдът е приел, че нарушението, за което е санкционирано ЕТ„А.”, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че не е налице основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление №389748-F429910 от 13.12.2018 год.

Ответникът по касационната жалба – Централно управление на НАП – София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изразява становище относно подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалба на ЕТ„А.А.”, представляван от А.Г.А. против Наказателно постановление №389748-F429910 от 13.12.2018 год., издадено от Началник на отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение №F429910 от 23.10.2018 год., на ЕТ„А.А.”, на основание чл.185, ал.2, изречение второ във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 600.00 лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 17.10.2018 год. в 18.15 часа на обект – питейно заведение, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“А Кънчев“№61, стопанисван от фирма ЕТ“А.А.“, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснал нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирал чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 50.00 лв. Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство DATECS DP-15KL с инд. № DT398596 и ИН на ФП 02667001, че проверяваното лице не е отбелязало в ЕКАФП промяната в касовата наличност. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми„ промяна на касовата наличност в размер на 50.00 лв., представляваща началната сума за деня. Наличното в проверяваният обект ФУ конструктивно притежава възможността да се извършват операциите „служебно въведени ” и „служебно изведени” суми. Нарушен е състава на чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Нарушението е за първи път.

Районен съд Стара Загора е изменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства е направен извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на нарушение на изискването по чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, за което на нарушителя е наложена предвидената в закона санкция, определена към нормативно регламентирания минимален размер. Приел е, обаче, неоснователно наказанието е наложено в размер на 600.00 лв., като с оглед на обстоятелството, че нарушението е първо по своя характер, както и с оглед на тежестта му, е постановил решение за намаляването на наложената санкция в предвиденият от закона минимален размер. В мотивите към решението са изложени съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при правилно приложение на материалният закон.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че извършването от санкционираното лице на нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, е установено и доказано по безспорен начин. Съдът, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени доказателства подробно е мотивирал направения извод, че търговеца е осъществил от обективната страна вмененото нарушение. Доколкото регламентираното в чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ задължение е поставено в зависимост единствено от притежаваните от фискалното устройство технически възможности за конкретните операции като служебно въведени суми. Ето защо неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е допуснал нарушение по повдигнатото му административнонаказателно обвинение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/ 13.12.2006 год. на МФ.

Неоснователно се иска в касационната жалба, нарушителят да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Самото нарушение е формално и е съставомерно и при липсата на вредоносен резултат. Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че ЕТ„А.А.” не е допускало нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета, не е достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от районният съд при определянето на санкцията по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагането й в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер.

Всъщност спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Отразените в протокола за извършената проверка факти, не се оспорват от касатора, като дори в подаденото възражение срещу съставеният акт за установяване на административно нарушение, не отрича отразеното обстоятелство, че не е знаела, че следва да извършва тази операция в началото на всеки ден, като въвежда наличната сума в касовият апарат. Както в първоначално подадената жалба срещу наказателното постановление, така и в депозираната касационна такава против решението на районният съд, се излагат доводи за неправилно приложение на материалният закон.

Настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни, по следните съображения:

Имуществената санкция е наложена на основание чл.185, ал.2, изречение второ връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради констатираното обстоятелство, че нарушението не е довело до не отразяване на приходи. Този отрицателен факт от обективната действителност е елемент от съдържанието на привилегирования състав, очертан в чл.185, ал.2, изречение второ вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради което не е налице противоречие между словно повдигнатото обвинение и неговата правна квалификация, представляваща основание за ангажиране на имуществената отговорност на касатора. В разпоредбата на чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС се съдържа основния състав на нарушението, а в изречение второ законодателя е визирал по-леко наказуемата форма на същото изпълнително деяние. Привилегирования състав е формулиран, чрез препращане към вида и размера на определените в чл.185, ал.1 от ЗДДС административни наказания, поради което правилната правна квалификация изисква наказващият орган да посочи правната разпоредба, съдържаща както съставомерните факти, така и предвидената за тяхното осъществяване административна отговорност. При посочване на чл.185, ал.2, изречение първо от ЗДДС би се допуснало смесване между основния и привилегирован състав при правната квалификация на конкретно установените факти, с което би се нарушило правото на защита на наказаното лице. Конкретизирането, че деянието се подвежда под второто изречение на чл.185, ал.2 от ЗДДС обезпечава правото на защита и внася максимална яснота в административното обвинение, поради което всички оплаквания за непълнота и противоречие между словно обвинение и правна квалификация са неоснователни. Конкретно наложената имуществена санкция е на основание чл.185, ал.2, изречение второ връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, поради което правилно в наказателното постановление е посочено, че имуществената санкция се налага въз основа на посочените разпоредби.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за допуснато от ЕТ„А. А.” нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н–18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, като основание за налагане на административна санкция по чл.185, ал.2 във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, при правилно приложение на закона Стара Загорският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №389748-F429910 от 13.12.2018 год., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №164/25.03.2019 год., постановено по АНД №351/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.