Р Е Ш Е Н И Е  №  206

 

      гр. Стара Загора, 07.06.2019 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:    РАЙНА ТОДОРОВА

                                                                                         СТИЛИЯН МАНОЛОВ

                                                                                          

                                                                                        

при секретаря Зорница Делчева

и в присъствието на  прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н. дело   № 181 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора против Решение № 157/ 21.03.2019 година, постановено по АНД № 255 по описа за 2019 година на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 24-002152/ 28.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора срещу ДП „Транспортно строителство и възстановяване“-поделение Пловдив. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като твърденията са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Касаторът оспорва извода на районния съд за неправилна правна квалификация на вмененото нарушение. Обосновава, че нарушената разпоредба, за която ответникът е подведен под отговорност, е именно тази на чл.245, ал. 1 от КТ. Посочването на двете хипотези от нея не създава объркване за нарушителя. Оспорва извода на съда за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН с оглед липсата на конкретизация на лицата с неизплатено трудово възнаграждение. Позовава се на  приложен списък на лицата, спрямо които това задължение на работодателя не е изпълнено, който е неразделна част от  административнонаказателната преписка. Въз основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.

 

         Ответникът – ДП „Транспортно строителство и възстановяване“ -поделение Пловдив в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Намира за правилни изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на обжалваното НП.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е НП № 24-002152/ 28.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”  Стара Загора въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-002152 от 29.10.2018г. на ДП „Транспортно строителство и възстановяване“-поделение Пловдив със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, Тракия, Нестор Арабаджиев“ № 32 в качеството му на работодател, на основание чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, е наложена имуществена санкция в размер 1500лв., за нарушение на чл. 245, ал.1 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 16.10.2018г. на обект ДП” Транспортно строителство и възстановяване” – складова база Калояновец, село Калояновец  и на 25.10.2018 и на 29.10.2018 г. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, е установено, че ДП „Транспортно строителство и възстановяване“-поделение Пловдив в качеството си на работодател,  е изплатил за м. юни 2018 г трудовото възнаграждение в размер на 450 лева по 50 лева на всеки един от деветте работници и служители, полагащи труд в обекта. По този начин ДП „Транспортно строителство и възстановяване”- поделение Пловдив не е изплатило в предприятието или по банков път на всички 9 работника по трудово правоотношение в държавното предприятие с работно място складова база Калояновец трудово възнаграждение в общ размер от 4557.23лв, представляващо 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата в срока, съгласно утвърдените на 21.06.2016 г „Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване” до 30.07.2018 г. Прието е, че работодателят е в нарушение е от 31.07.2018 година.

 

   За да отмени НП, Районен съд Стара Загора приема, че административнонаказателното обвинение не е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа и правна страна, така че да гарантира адекватното упражняване на правото на защита на нарушителя и последващия съдебен контрол. Обосновава, че според разпоредбата на чл. 245, ал.1 от КТ гарантирането на изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение или на не по-малко от минималната работна заплата за страната, са две различни хипотези в зависимост от особеностите на случая. Според съда в конкретния случай наказващият орган се е позовал в обжалваното НП и на двете хипотези, с което е допуснал неяснота във фактическото формулиране на административното обвинение. Сочи, че цитираната като нарушена разпоредба на чл. 245, ал. 1 от КТ визира единствено минималния размер на трудовото възнаграждение, чието изплащане работодателят е длъжен да гарантира, но не и срока за изплащането му, уреден в разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, имаща пряка връзка в договорения такъв и в индивидуалния трудов договор на работника/служителя, цитиран в НП и датата на извършване на самото нарушение. Приема, че същата не е посочена като  нарушена във връзка с чл. 245, ал. 1 от КТ, с което наказващият орган е допуснал неяснота в юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение. Поради това съдът обосновава извод за формална незаконосъобразност на НП и без да го разглежда по същество постановява отмяната му.

 

     Решението на Старозагорския районен съд е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви.

 

 Административнонаказателната отговорност на ДП „Транспортно строителство и възстановяване”-поделение Пловдив е ангажирана в качеството на работодател за нарушение разпоредбата на чл.245, ал.1 от КТ, която предвижда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя да се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

 

  С оглед така очертаната нормативна уредба при описание на нарушението не е допусната приетата от районния съд неяснота във фактическото формулиране на обвинението, свързана с двете хипотези на чл.245, ал.1 от КТ за гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение. В обстоятелствената част на НП е посочено, че ДП „Транспортно строителство и възстановяване”- поделение Пловдив, в качеството си на работодател, не е изплатил на девет лица  трудово възнаграждение за месец юни 2018 год. в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Действително минималният размер на гарантираното възнаграждение се съизмерва първо с 60 на сто от брутното трудово възнаграждение и само ако е по-малко от минималната заплата, се фиксира в размер на минималната заплата. В настоящия случай брутното трудово възнаграждение на някои лица по справката за изплатени трудови възнаграждения /л.17 от делото на районния съд/ за месец юни 2018 год. е такова, че 60 на сто от брутното им трудово възнаграждение не е по-малко от минималната работна заплата за този период, но работодателят е длъжен за заплаща поне този размер. А доколкото разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ не предвижда конкретен срок за изплащане на трудовото възнаграждение, който по принцип зависи от уговореното между страните и в настоящия казус е указан във „Вътрешни правила за организация на работната заплата в ДП „Транспортно строителство и възстановяване”, не е налице приетата от съда непълнота в юридическото формулиране на обвинението.

 

От друга страна, във връзка с изложеното относно съизмеримостта на минималния размер на гарантираното възнаграждение, обвинението се явява непълно от гледна точка на описанието спрямо кои лица е извършено вмененото нарушение. В обжалваното НП те са посочени само като брой по приложен списък с имената на тези работници, но видно от коментираната по-горе справка за изплатени трудови възнаграждения, списъчният състав на работещите в складовата база Калояновец е 14 човека и не е ясно за кои точно девет работника административнонаказващият орган приема, че не е изплатено трудовото възнаграждение. Непосочването на техните имена прави административно-наказателното обвинение непълно, тъй като съдът не може да провери съществуването на трудово правоотношение с работно място в складовата база с. Калояновец и работодател ДП „Транспортно строителство и възстановяване“-поделение Пловдив, както и какво е дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение и дали то попада в хипотезите на чл.245, ал. 1 от КТ. Така описаната фактическата обстановка поради неяснотата си поставя в невъзможност и работодателя да разбере спрямо кои лица е извършил нарушение и извършено ли е изобщо нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неплащане на трудово възнаграждение в срок, т.е. ограничава и съществено затруднява правото му на защита. В този смисъл процесното НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57,ал.1, т.5 от ЗАНН, до какъвто краен правен извод е стигнал първоинстанционният съд макар и по други съображения.

 

Затова като е приел, че НП № 24-002152/ 28.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, е незаконосъобразно от формална страна и го е отменил, Районен съд Стара Загора е постановил валиден, допустим и съответен на закона съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/ 21.03.2019 година., постановено по АНД № 255/ 2019г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 24-002152/ 28.11.2018 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                          

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                     2.