Р Е Ш Е Н И Е

№ 199 17.06.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №186 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на С.П.С. против Решение №160/23.03.2019г., постановено по АНД № 449/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 18-1228-004534 от 16.01.2019 г. на Началник Сектор към ОДМВР Стара Загора, Сектор Пътна полиция с наложени на касатора глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24/двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП. Потвърденото от въззивния съд административно наказание е наложено на касатора за това, че на 29.12.2018 г. в 13:20 ч. в гр. Стара Загора по бул. Н. Петков, в посока запад – изток, пред номер 43, управлява лек автомобил Шкода Фабия с рег. номер ****, собственост на И.В.И., като отказва да бъде тестван с ДРЪГ ЧЕК 3000 за установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози. Връчен е талон за химичен анализ на кръвта номер 0013744 – не е дал кръв за изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДВП.

За да потвърди наложените административни наказания по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП, въззивния съд е обсъдил гласните и писмени доказателствени средства в тяхната съвкупност, като е преценил, че несъмнено жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, като при налагането му са изпълнени всички изисквания на ЗАНН, а възражението на жалбоподателя за нарушена процедура по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за неоснователно.

С касационната жалба се твърди, че въззивното съдебното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, тъй като въззивния съд не отчел допуснатото нарушение на чл. 43, ал. 5 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при издаване на НП, за което са изложени подробни съображения и което нарушение е довело до нарушаване на правото на защита на касатора. Счита, че отказа му да подпише АУАН, с което да удостовери присъствието си при неговото съставяне, не освобождава актосъставителя от задължението му да го връчи. Липсва отбелязване в акта, както и в разписката към него, и предвид показанията на разпитаните свидетели, не е доказано да са предприети действия или направени опити за връчване на акта след заявения отказ да бъде подписан. Всички събрани в хода на административно наказателното производство доказателства са без правно значение, щом АУАН не е връчен, което нарушение на правото на защита е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна. Съгласно чл.43 ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Следователно, нарушителя с подписа си удостоверява, че акта му е предявен да се запознае със съдържанието му и е му указано задължението за уведомяване на органа при промяна на адреса. Когато нарушителя откаже да подпише акта т.е. откаже да се запознае със съдържанието му и/или да удостовери, че му е предявен, този отрицателен факт се доказва с подписа на един свидетел, името и точния адрес на който се отбелязват в акта. По същия начин се удостоверява и отказа на нарушителя да получи препис от акта. Свидетеля на отказа на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта и да получи препис от него е с посочени три имена и адрес, като разпитан в съдебно заседание Разписката за връчване на АУАН в условията на отказ на нарушителя да получи препис е изготвена, съгласно изискванията на ЗАНН и удостоверява отрицателния факт, който сочи, че нарушителя по свой избор не се е ползвал от правото си да се запознае със съдържанието на повдигнатото му административно обвинение, да получи препис от АУАН и да възрази против фактическите установявания. При съставяне на АУАН в присъствие на нарушителя, екземпляр му се връчва веднага след предявяването му, съгласно чл.43 ал.5 от ЗАНН, а доказателство за предприемане на тези действия е подписа на нарушителя. В случай на отказ, този подпис се замества от подписа на един свидетел, чиито три имена и адрес са посочени в разписката за връчване. Следователно отказа на нарушителя да направи писмено удостоверително изявление за охрана на правото му да се запознае с обвинението и да получи препис от АУАН води до прилагане на чл. 43 ал.2 от ЗАНН. Отказа на нарушителя да съдейства на контролните органи не може да попречи на развитието на административно наказателното производство и на ангажиране на отговорността му, като необходимо и достатъчно е отрицателния факт да се удостовери с подписа на един свидетел с ясна самоличност и адрес. Други доказателства за предприемане на действия по връчване на препис от АУАН не се изискват от закона и не може нарушителя от собствения си избор да не се запознае с обвинението да черпи права. Нещо повече, във въззивната си жалба, касатора е изложил оплаквания за нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не е възразил против верността на отказа да получи препис от акта и да се запознае със съдържанието му, който факт е удостоверен с подписа на един свидетел по изискванията на чл.43 ал.2 от ЗАНН. Нито едно възражение против редовността на връчването не е посочено във въззивната жалба, поради което и предвид оформената разписка по правилата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, за въззивния съд не е възникнало задължението да призове служебно за разпит свидетеля на отказа да се получи препис от АУАН. Касационната инстанция не е съд по фактите и поради това не извършва за първи път съдебно следствие, нито може служебно да проверява за допуснати съществени процесуални нарушения, каквито в касационната жалба не са посочени. Вместо това, касатора счита, че решението е постановено в противоречие с материалния закон поради необоснованост на извода му за спазване правилата на ЗАНН при образуване на административно наказателното производство. Тези доводи обаче са изцяло опровергани от разпоредбата на чл.43 ал.2 от ЗАНН, на които съдържанието на разписката за връчване на АУАН съответства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №160/23.03.2019 г., постановено по АНД №449/ 2019 г. по описа на РС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.