Р Е
Ш Е Н
И Е № 213
гр. Стара
Загора, 02.07.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на
тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря
Пенка Маринова
и с участието на прокурора Петко Георгиев
като разгледа докладваното от съдия
Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 191 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Мини Марица
изток“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Раднево,
ул. „Георги Димитров“ № 13 против Решение № 16/ 20.03.2019
г. по АНД № 387/ 2019 г. на Районен съд Раднево, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ № 58/05.12.2018 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора.
В жалбата се
съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Касаторът
твърди, че съдът не е обсъдил всички негови възражения против НП. Оспорва
извода, че
административното обвинение е доказано по категоричен начин от събраните по
делото доказателства. Счита, че не е конкретизирано мястото на вземане на проби
от зауствани отпадъчни води, респективно мястото на
извършване на нарушението, което води до липса на законоустановен реквизит.
Намира за погрешен изводът, че неправомерното деяние се състои в неизпълнение
на задължението да поддържа необходимото качество на заустваните
води в нарушение на индивидуалните емисионни ограничения, дадени с
разрешителното и че то е визирано в разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от Закона
за водите /ЗВ/. Изложени са подробни
съображения относно незаконосъобразността на наложеното наказание и липсата на
мотиви за съответствието му с чл.27 от ЗАНН. Изтъкнато е и противоречие между
цифровото и словесното изписване на размера на потвърдената санкция. Въз основа
на тези доводи е направено искане до
съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени НП,
алтернативно – да намали размера на имуществената санкция.
Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ Стара Загора, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора
дава заключение за неоснователност на жалбата. По съображения, че събраните
доказателства сочат наличие на административно нарушение и липса на пороци в
проведеното административнонаказателно производство
предлага съдебното решение да бъде потвърдено изцяло.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява основателна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП № 58/ 05.12.2018 г., издадено от Директора
на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 58/ 02.11.2018г., с което на „Мини
Марица изток“ ЕАД гр.Раднево на основание чл.200,
ал.1, т.2 от ЗВ е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000лв за
нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че при извършена контролна проверка на рудник
„Трояново 1“ с.Трояново и взета 1 бр
водна проба отпадъчна вода е констатирано, че дружеството не изпълнява условие
„Индивидуални емисионни ограничения“ в Разрешително за заустване
на отпадъчни води № 33120022/ 10.06-2009г, последно актуализирано с Решение №
РР-3184/ 12.10.2017г, издадено от Директора на Басейнова
дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив,
във връзка с установено превишение по показател „сулфати“ за точка на заустване № 1 – в канал /вход на дюкер/.
При осъществения контрол за законосъобразност въз
основа на събраните и обсъдени в решението доказателства и установената
фактическа обстановка Радневският районен съд приема,
че е установено по несъмнен начин извършено административно нарушение, визирано
в чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Намира за неоснователни всички възражения на
санкционираното лице за формална незаконосъобразност на НП. Счита, че различното
изписване на мястото на вземане на проба в обстоятелствената част – точка на заустване № 2-в канала /вход на дюкер/
и в диспозитива – точка на заустване № 1-в канал
/вход на дюкер/ се дължи на техническа грешка, тъй
като в хода на съдебното дирене е установено, че точка на заустване
№ 2 вече не съществува. Намира определения от наказващия орган размер на
наказанието от 3000 лв за съответен на извършеното
нарушение, имайки предвид изключителното замърсяване на околната среда в
региона от всички рудници, принадлежащи към „Мини Марица Изток“ ЕАД гр.Раднево. По тези съображения постановява потвърждаване
на НП с наложено наказание „имуществена санкция“, чийто размер цифром е изписан
3000лв, а словом – две хиляди лв.
Решението е неправилно като постановено при съществено
процесуално нарушение.
От съдържанието на оспореното решение на районния съд
е видно, че действителната воля на съда е за потвърждаване изцяло на НП № 58/
05.12.2018 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора. С това НП на
ответника е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 3000лв. Същевременно в мотивите и диспозитива е
записан различен размер – 3000 /две хиляди/ лв. Различието в направеното
изписване на размера на имуществената санкция в диспозитива на обжалвания
съдебен акт с цифри и с думи означава, че в него не се съдържа ясна и
категорична воля на съда относно размера на наказанието. Безспорно е
налице правната фигура на очевидната фактическа грешка. Според
съдебната практика посочената грешка съществува, когато е допусната грешка в
мотивите и/или диспозитива на решението, която не е резултат от мисловна
дейност на съда, и от мотивите на решението ясно се вижда, че мисълта на съда е
била една, а в диспозитива е изразен друг смисъл. За разлика от оспорването на
административните актове по АПК, където е предвидена процедура за поправка на
очевидна фактическа грешка /чл.175 от АПК/, във въззивното производство по ЗАНН
институтът на грешката е неприложим. Нормите на НПК не познават грешката с
оглед препращането от чл.84 от ЗАНН. Тъй като касаторът
оспорва правния извод за законосъобразност на НП и правния резултат от неговото
потвръждаване с обжалваното решение, допуснатото от
районния съд нарушение може да бъде отстранено само по пътя на касационния контрол
чрез отмяна на съдебния акт като постановен при съществено процесуално
нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
съда.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.2
във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение №
16/ 20.03.2019г., постановено по АНД № 387/
2018 г. по описа на Районен
съд Раднево.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния
съд.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.