№222
26.06.2019 год.
гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди
и деветнадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при
секретаря Албена Ангелова и с участието на прокурора Румен
Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №192 по описа за 2019 год., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Транспортно
строителство и възстановяване“ЕАД гр. София против Решение №184 от 01.04.2019 год.,
постановено по АНД №560/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което
е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление №24-002190 от 12.02.2019
год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във
вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят излага
съображения, че в наказателното постановление не са посочени поименно имената
работниците и служителите, на които не са изплатени трудовите възнаграждения,
както и техният размер, които обстоятелства са от съществено значение за
тежестта на нарушението. Липсата на индивидуализация на работниците и
служителите, води до невъзможност да се
установи дали към твърдяната дата на извършване дали действително е осъществен
състава на нарушението. Оспорва се също така извода на наказващият орган, че
дадените няколко задължителни предписания с един протокол, представляват
отделни административни нарушения, въз основа на което е издал и девет
наказателни постановления. С подробно изложени съображения по наведеното
касационно основание моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде отменено като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление №24-002190 от 12.02.2019 год. като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по
труда” Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител юриск. Т. - М. взема становище за неоснователност
на подадената касационна жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Стара
Загора се е развило по жалба на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” –
поделение Пловдив против Наказателно постановление №24-002190 от 12.02.2019 год.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което,
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-002190/15.01.2019
год., на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, на
основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00
лв. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена за последващ контрол по изпълнение на предписания,
дадени с протокол за извършена проверка на 16.10.2018 год., 25.20.1028 год. и
29.10.2018 год. с №1835849/16.10.2018 год., се установи, че ДП„Транспортно
строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Нестор Абаджижев“№32, ЕИК 1308471160016, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, не е изпълнил в определения срок – 26.11.2018 год.,
задължително предписание №4, дадено с горесопосочения протокол, връчен на
работодателя на 29.10.2018 год., в нарушение от 27.11.2018 год., а именно: ДП„Транспортно
строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул.“Нестор Абаджижев“№32, ЕИК 1308471160016, в
качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда, да изплати в предприятието или по банков път,
гарантираното трудово възнаграждение за месец август 2018 год., в размер на
4 467.60 лв., представляващ обща сума до 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната на
всичките девет работници и служители от предприятието, полагащи труд на
работното място: Складова база за съхранение на военновременни мощности –
Калояновец, на всеки от които на 25.10.2018 год. е изплатил трудово
възнаграждение /аванс/ за месец август 2018 год. в размер на 50.00 /петдесет
лева/, съгласно изискванията на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда”.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното
наказателно постановление по съображения за неговата формална и процесуална
незаконосъобразност. Съдът е приел, че съдържанието на наказателното
постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН. Приел е че фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства, включително и от свидетелските показания на актосъставителят и
свидетеля по акта. Даденото предписание няма данни да е оспорено по
административен ред, съответно да е било отменено, което го е мотивирало да
приеме за доказано по делото описаното в наказателното постановление нарушение
и извършването му от касатора. Не е установил съществени нарушения на
процесуалните правила, при реализирането на административнонаказателната
отговорност, а размера на санкцията съответства на тежестта на нарушението.
Решението на Старозагорският
районен съд постановено при неправилно приложение на закона.
Правилно
въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства
на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно
неговото съдържание. Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото
в наказателното постановление нарушение – „неизпълнение на задължително
предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ”/, е под формата на бездействие т.е
неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният
момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за
съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ
датата, на която /респ. до която/ лицето е следвало да изпълни вмененото му
задължение – в случая да изпълни даденото на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ
предписание по т.4 от Протокол за извършена проверка изх. №1835849/16.10.2018 год.
В съдържанието на наказателното постановление изрично е посочен срокът, до
който е следвало да бъде изпълнено предписанието /26.11.2018 год./, както и
датата, считано от която работодателят е в нарушение – 27.11.2018 год. Следва
да се отбележи и че административнонаказателната разпоредба на чл.415, ал.1 от
КТ определя като съставомерно от обективна страна деяние на административното
нарушение „неизпълнението на задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство”, а не неизпълнение на задължително
предписание в указания срок.
В развилото се съдебно производство пред
Районен съд Стара Загора, са събрани доказателства, които подкрепят
повдигнатото обвинение да неизпълнение на даденото предписание в посоченият в
протокола от 16.10.2018 год. срок. Този протокол е връчен по надлежния ред на
работодателят, същият е запознат с него, но не е изпълнил дадените предписания.
Съдът не споделя изложеното в касационната жалба, че неправилно е било прието,
че са налице няколко извършени административни нарушения на дадените с един
протокол задължителни предписания. Налице са шест предписания, подробно описани
в протокола, които са и с различен срок за изпълнение. В този смисъл, те
предвиждат шест различни задължения за работодателя, които макар и част от тях
да са с идентично съдържание, касаят различни периода на изплащане на трудовите
възнаграждения и различен срок на изпълнение.
Неоснователно е и изложеното в касационната жалба, че е
следвало да се опишат поименно работниците и служителите на които не са били
изплатени трудовите възнаграждения. На първо място, техните имена не са
изписани и в протокола от 16.10.2018 год., с който е дадено предписанието по
т.4, поради което не е задължително и посочването им в наказателно
постановление. На второ място, налице и пълно неизпълнение на даденото
предписание, видно от представените справка от касатора, намираща се на лист 23
от делото на районният съд. Не е изплатено нищо допълнително на който е да е от
работниците и служителите, към дата на справката – 15.01.2019 год., освен
изплатеният аванс от 50.00 лв. /който е бил платен преди даването на
предписанието/.
Ето защо обжалваното съдебно решение, като постановено при
правилно приложение на закона, следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата
форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са
допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното
лице. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства,
от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са посочени в
наказателното постановление, при пълно, точно и ясно формулиране на
административно наказателното обвинение от фактическа и правна страна. При
определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация
наказващият орган правилно е приложил закона. В този смисъл Наказателно
постановление №24-002190 от 12.02.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото
административно обвинение е ангажирана отговорността на ДП“Транспортно
строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив в качеството му на
работодател, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и чл.222, ал.1 от
АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №184/01.04.2019 год., постановено по АНД №560/2019 год. по
описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.