Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

223                                                  26.06.2019 г.                                  гр. Стара Загора

     В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                 

                                                                            Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА   

                                                                                                                                                                              Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА      

                                                                                                   М. РУСЕВ   

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Рубен Арабаджиков     

като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова  КАН дело №197 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №98/08.03.2019г., постановено по АНД №2/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №18/20.11.2018г. издадено от Началник отдел „Охранителна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на „Г.“ ЕООД ЕИК 119001163 гр. Бургас, имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл.74 ал.1 предложение второ от ЗЧОД.

Имуществената санкция е наложена за това, че на 14.05.2018г. около 23.30ч в обект „Данъчен склад за втечнен газ“, находящ се в град Николаево, ул. „Липа“ №1, община Николаево, област Стара Загора, собственост на „АРДЪР“ ООД, стопанисван от „Г.“ ЕООД, съгласно договор за наем от 07.09.2017г. е извършена проверка от служители на участък  Гурково при РУ Казанлък в изпълнение на функции по контрол върху частната охранителна дейност, съгласно чл. 71 ал.1 от ЗЧОД, Заповед №349з-1208/13.04.2018г. на Директора на ОД МВР Стара Загора, при която е констатирано следното: „Г.“ ЕООД, ЕИК 119001163 извършва частна охранителна дейност по смисъла на чл. 5 ал.1 т.4 от ЗЧОД, състояща се в самоохрана на имущество, чрез М. Н. М. ЕГН **********, с който е сключило трудов договор №14/30.22.2017г. за длъжността „Пазач“. В писмено сведение от К. М. й., като пълномощник на управителя Г., съгласно пълномощно №5067/18г. е заявила, че задължението на пазача е да пази обекта, да извършва мониторниг на видеонаблюдението и да й сигнализира, чрез телефонно обаждане за злоупотреби в стопанисвания обект „Данъчен склад за втечнен газ“ – гр. Николаево.

„Г.“ ЕООД ЕИК 119001163 извършва частна охранителна дейност без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД, с което е нарушил чл.4 ал.1 във връзка с чл. 5 ал.1 т.4 от ЗЧОД, за което в чл. 72 ал.1 от ЗЧОД е предвидена имуществена санкция. Нарушението е установено  от доклад за установен факт и предприето действие с рег. №15.05.18г. по описа на РУ Казанлък, констативен протокол №005143/11.05.2018г. по описа на РИОСВ Стара Загора, копие на договор за наем от 07.09.2017г., сведение от пълномощника й., заверено копие на трудов договор №14/30.11.2017г. за длъжност „пазач“ и сведение от М. Н. М.. Възраженията на управителя на ответника по касация, депозирани против съставения АУАН №349а-18/13.08.2018г. са приети за неоснователни.

За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че при неговото издаване е допуснато нарушение на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поради непълнота на правната квалификация на фактите, а именно не е посочена конкретната хипотеза на чл.2  ал.3 от ЗЧОД, към която чл. 5 ал.1 т.4 от същия закон препраща. На следващо място случаят е преценен като маловажен поради не продължителния период от време между датата на влизане на ЗЧОД в сила – 31.03.2018г. и датата на деянието – 14.05.2018г.

С касационната жалба тези изводи на съда са оспорени като се счита, че са формирани при неправилно приложение на ЗАНН и ЗЧОД, доколкото от обстоятелствената част на НП е ясно качеството на санкционираното дружество – „търговец“ по смисъла на Търговския закон, а не държавна организация.

Оспорва се извода на съда и за наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като минималния размер на имуществената санкция от 10 000лв. предполага съобразена от законодателя висока степен на обществена опасност на нарушенията на законовите разпоредби, регламентиращи частната охранителна дейност.

В касационната жалба се сочи, че решението е постановено и при допуснати съществени процесуални нарушения без да са изложени конкретни факти, които да се подведат под касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, за което касационния съд не следи служебно.

От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление №18/20.11.2018г. издадено от Началник отдел „ Охранителна полиция“ при ОД МВР Стара Загора с наложена на „Г.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 10 000лв. на основание чл. 74 ал.1 от ЗЧОД.

Ответника – „Г.“ ЕООД, чрез законния си представител управителя Г. в писмена молба иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение по доводи за липса на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено – непълнота на словното обвинение. Счита, че и в АУАН са възпроизведени само правно норми, които са нарушени, но не е описано нарушението, нито при какви обстоятелства е извършено. Оспорва тезата на касатора, че състава на приложената административно наказателна разпоредба е изпълнен със сключването на трудов договор с едно лице за длъжността „пазач“. Въз основа на този факт не може да се приеме, че „Г.“ ЕООД извършва частна охранителна дейност, за която му е необходим лиценз или регистрация. Деянието, извършено от жалбоподателя, а именно назначаването на едно лице като „Пазач“ е не съставомерно. Работодателя не може да бъде субект на административно наказателна отговорност по ЗЧОД, която е предвидена за собствениците на охранителни фирми или за физически лица, които сами извършват такава дейност – самия охранител, но не и неговия работодател за това, че назначил едно лице за пазач или охрана. Според ответника по касация, за да е налице дейност по чл.2 ал.1 от ЗЧОД е необходимо частната охранителна дейност да е включена в предмета на дейност на търговеца.  иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Твърди, че е управител на множество търговски дружества, но е в Затвора в град Стара Загора към процесния период, като при ареста му са отнети компютрите и електронния подпис и обективно му е невъзможно да изпълнява задълженията, за чието неспазване е санкционирано предприятието.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Приложената от АНО административно наказателна разпоредба определя съдържанието на словното фактическо обвинение и същото трябва да й съответства като съдържа всички факти, субсумиращи се под нейния състав. В случая имуществената санкция е наложена на основание чл. 72 ал.1 от ЗЧОД:  Който извършва дейност по чл. 5, ал. 1 без лиценз или удостоверение, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а на юридически лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. Следователно два са елементите от фактическия състав на административната имуществена отговорност, предвидена за юридическите лица и едноличните търговци, а именно: извършване на някоя от дейностите по чл.5 ал.1 от ЗЧОД и липсата на лиценз или удостоверение, който отрицателен факт се опровергава, чрез обратно доказване от страна на лицето, уличено в извършване на дейността по чл. 5 ал.1 от ЗЧОД. Словното фактическо обвинение следва да съдържа описание на фактите, които се квалифицират като извършване на дейност по чл.5 ал.1 от ЗЧОД, да се посочи лицето, което извършва тази дейност, времето и мястото, повода и всички други факти свързани с индивидуализацията на съставомерните, в това число и вида на необходимия лиценз. Без неговото конкретизиране защитата на лицето не може да се осъществи в обем съответен на обвинението.  В настоящия казус е отправено следното словно фактическо обвинение: „Г.“ ЕООД извършва частна охранителна дейност без да е получило лиценз по надлежния ред, съгласно изискванията на ЗЧОД, с което е нарушил чл.4 ал.1 вр. с чл. 5 ал.1 т.4 от ЗЧОД. Конкретните изисквания на ЗЧОД за извършване на дейността по чл.5 ал.1 т.4 се съдържат в чл. 2 ал.3 от същия закон, тъй като частна охранителна дейност по отношение на имущество – собствено или ползвано на законно основание, може да се извършва и от 1. търговци по ал. 2, които притежават лиценз или удостоверение за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2; съответно т. 2. (доп. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси, Българската народна банка и дружествата, в които тя има участие, лечебни заведения, институции в системата на предучилищното и училищното образование, висши училища, както и стратегически обекти от значение за националната сигурност, с издаден лиценз за самоохрана по реда на този закон. Посочената като нарушена разпоредба на чл.4 ал.1 от ЗЧОД е общо правило за поведение, изискващо извършване на частна охранителна дейност след получаване на лиценз по реда на този закон или на удостоверение по реда на специална наредба. Какъв лиценз следва да има лицето според изискванията на ЗЧОД е установено с нормата на чл.2 ал.3 т.1 от същия, а именно изисква се лиценз за охрана на имуществото на физически или юридически лица, а не лиценз за самоохрана, какъвто се издава само на бюджетните организации. След като сочената дейност е квалифицирана по чл.5 ал.1 т.4 от ЗЧОД и тази разпоредба визира лицата по чл.2 ал.3, която от своя страна в изпълнение на общото правило на чл.4 ал.1 визира съответния лиценз, то се налага извода, че пълнотата на словното и правното обвинение налага да се посочи, че дейността по самоохрана на имуществото се извършва без лиценз по чл.5 ал.1 т.2 от ЗЧОД. При отмяна на НП РС Казанлък не е допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, нито на разпоредбата на чл.72 ал.1 от ЗЧОД, доколкото състава изисква да се посочи необходимия за тази дейност лиценз, за да е възможно да се упражни правото на доказване на обратната фактическа теза, а именно притежаване на съответния лиценз. Действително нормата на чл.5 ал.1 т.4 от ЗЧОД сочи лицата по чл.2 ал.3, която разпоредба от своя страна изисква за дейността по самоохрана да се притежава лиценз за дейност по чл.5 ал.1 т.2 от търговците по чл.2 ал.2, съответно лиценз за самоохрана от бюджетните организации. Налага се извода, че конкретно нарушената разпоредба във връзка с чл.4 ал.1 т.4 от ЗЧОД е нормата на чл.2 ал.3 т.1 от закона, която не е посочена при правната квалификация на фактите, а словното фактическо обвинение не конкретизира необходимия лиценз. След като административно наказателния състав го изисква, то АНО е длъжен да посочи неговия конкретен вид, за да е гарантирано правото на защита на наказаното лице, същото трябва да знае какъв документ би опровергал отправеното му обвинение за нарушение на чл. 72 ал.1 от ЗЧОД.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №98/08.03.2019г., постановено по АНД №2/2019г. по описа на РС Казанлък.

 

   Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

  

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                              

                                                                                     

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

 

                                                                                              2.