Решение по Наказателно дело 206/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239 09.07.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 206 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.П.С. ***, против Решение № 40 от 05.04.2019г., постановено по АНД № 1/ 2019г. по описа на Гълъбовския районен съд, в частта му, с която е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора в частта за наложените на В.С. административни наказания – глоба в размер на 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в обжалваната му част в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателката оспорва направения от въззивния съд извод за фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административно наказателното обвинение за извършените нарушения по чл.179, ал.3, т.4 във вр. с чл. 139, ал.5 от ЗДвП и по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП. Твърди, че съдържанието на наказателното постановление в тази му част не съответства на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Поддържа, че не са посочени всички релевантни за съставомерността на деянията факти и обстоятелства и фактическото описание на нарушенията не е конкретизирано в необходимата и достатъчна степен, което е довело до ограничаване на правото й на защита. Направено е искане съдебното решение в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г. и в частта за наложените на В.С. административни наказания по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП и по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Районно управление – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната му част с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт в оспорената му част е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на В.П.С. ***, против Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д397881/ 08.10.2018г., на В.С. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП; глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 08.10.2018г. в 16.30ч. в Община Гълъбово, на път трети клас № 554, км. 39+700, посока север – юг, В.С. управлява собствения си лек автомобил с рег. № ******без заплатена винетна такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата; ограничена е видимостта /намалена прозрачност/ през челното стъкло на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, като водачът управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане.

С обжалваното решение в оспорената му част Гълъбовският районен съд е потвърдил наказателното постановление в частта за наложените на В.С. административни наказания - глоба в размер на 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП в тази му част не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно тяхното съдържание, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушенията, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършените от санкционираното лице съставомерни деяния, правилно квалифицирани като административни нарушения по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП съотв. по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП, за което на В.С. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания.

Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение за извършено от В.С. нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. При издаването на наказателното постановление в тази му част са спазени всички законово установени формални изисквания досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Неоснователно е възражението на касатора, че с оглед на направеното в НП фактическо описание на нарушението, е налице неяснота относно вида, предназначението и други характеристики на управляваното от В. С. превозно средство. Действително административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП /в приложимата редакция на разпоредбата към датата на извършване на нарушението/ на водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, е диференцирана в зависимост на вида на ППС и/или технически допустимата максимална маса на превозното средство и съответно тези обстоятелства представляват съставомерни признаци от обективна страна на административното нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП. В случая, доколкото еднозначно е определен и посочен вида на управляваното от санкционираното лице ППС – лек автомобил „АУДИ А3“ и с оглед легалната дефиниция на понятието „лек автомобил“ по см. на §6, т.12, б. „а“ от ДР на ЗДвП, е очевидно, че от една страна извършването на нарушението е фактически обосновано, а от друга - че правилно е определена административнонаказателната правна квалификация на деянието и приложимата санкционна норма и съотв. размера на следващото се за извършеното нарушение административно наказание – глоба от 300лв., на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Вида на винетния стикер е обстоятелство, ирелевантно за съставомерността на деянието, поради което непосочването му нито представлява нарушение на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП; нито по какъвто и да е начин нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, още по-малко води до невъзможност за извършване на съдебна проверка за материална законосъобразност на административнонаказващия акт.

Противно на твърденията на касационната жалбоподателка, правилно административнонаказателното обвинение за допуснато нарушение по чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е обосновано от правна страна с посочването като нарушена на законовата разпоредба на чл.139, ал.5 от ЗДвП. Именно нормата на чл.139, ал.5 от ЗДвП /в приложимата й редакция/ регламентира изискването движението на пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата, като неизпълнението /неспазването/ на това изискване представлява съставомерно деяние, подлежащо на санкциониране при прилагане на административнонаказателния състав по чл.179, ал.3 от ЗДвП при налагане на административно наказание, диференцирано, както вече беше посочено, в зависимост на вида на ППС и/или  технически допустимата максимална маса на превозното средство.

С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона, Гълъбовският районен съд е потвърдил по съображения за процесуална и материална законосъобразност наказателното постановление в частта за наложеното на В.С. административно наказание на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 139, ал.5 от ЗДвП, поради което обжалваното съдебно решение в тази му част следва да бъде оставено в сила.

Не се споделя извода обаче извода на въззивния съд, че съдържанието на НП №18-0447-000458 от 18.10.2018г. на Началника на РУ – Гълъбово към ОД на МВР – Стара Загора, в частта за наложеното административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, съответства на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. За това нарушение липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на административното обвинение от фактическа страна. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.105, ал.1 от ЗДвП, забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. За да се счита изпълнено посоченото по-горе изискване на чл.57, ал1, т.5 от ЗАНН, не е достатъчно в наказателното постановление да бъде възпроизведено съдържанието на нарушената законова разпоредба, както е направено в случая. Всъщност описанието на нарушението се свежда до направения от контролните органи извод, че е ограничена видимостта /намалена прозрачност/ през челното стъкло на автомобила, осигуряващо видимостта на водача към пътя, без обаче да са посочени каквито и да е било фактически констатации, обусловили така направения извод – по какъв начин, с какво и как е била ограничена видимостта /намалена прозрачността/ на челното стъкло на автомобила. Нещо повече – от формулировката на обвинението не е ясно дали В.С. е санкционирана за нарушаване на забраната по чл.105, ал.1 от ЗДвП в хипотезата на ограничаване на видимостта през челното стъкло или в тази на намаляване на неговата прозрачност. Следва да се отбележи, че наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в обстоятелствената част на наказателното постановление - фактическите обстоятелства, установени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, е следвало да намерят обективен израз в съдържанието на наказателното постановление при описанието на нарушението. Наличието на всички законово изискуеми реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН е въпрос на формална /процесуална/ законосъобразност на наказателното постановление, а представянето на доказателства, потвърждаващи извършването на нарушението по повдигнатото административно обвинение – на неговата материална законосъобразност. Административните наказания са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице и именно с оглед този им характер законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава наказателното постановление и е основание за неговата отмяна. В случая изложената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обосновка относно вмененото на В.С. нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, е неясна, неточна и непълна, което има за последица невъзможност да се установи в какво точно се изразява възприетото от административнонаказващия орган деяние на санкционираното лице като такова, нарушаващо законова регламентираната забрана по чл.105, ал.1 от ЗДвП, като основание за налагане на административно наказание по чл.185 от ЗДвП. Непълното и неточно описание касае обстоятелства, свързани с обективни признаци от състава на нарушението, които не само че са основен елемент от императивния реквизит на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, но чрез тях се лимитират и пределите на административното обвинение от фактическа страна. Непрецизната формулировка и непосочването на всички релевантни факти и обстоятелства за наличието на съставомерните елементи на деянието, има за последица фактическа необоснованост на повдигнатото на В.С. административно обвинение за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Допуснатото нарушение на изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя, реализиращо се в рамките на фактически и юридически формулираното съдържание на наказателното постановление. Съответно това нарушение е представлявало абсолютно основание за отмяна на НП № 18-0447-000458 от 18.10.2018г. в частта за наложеното на В.С. административно наказание за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и като го е потвърдил, Гълъбовският районен съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено в тази му част, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление в частта за наложената санкция по чл.185 във вр. с чл.105, ал.1 от ЗДвП.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 40 от 05.04.2019г., постановено по АНД № 1/ 2019г. по описа на Районен съд – Гълъбово, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора в частта за наложеното на В.П.С. административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0447-000458 от 18.10.2018г., издадено от Началника на Районно управление – Гълъбово към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, в частта му, с която на В.П.С. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 40 от 05.04.2019г., постановено по АНД № 1/ 2019г. по описа на Гълъбовския районен съд, в останалата му обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.