Р Е Ш Е Н И Е

№203 21.06.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Маргарита Д., като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №208 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от на „Родо Маб”ООД, представлявано от управителя Р.Т.М. против Решение №175/27.03.2019 год., постановено по АНД №260/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-002163/20.12.2018 год. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ /в касационната жалба е погрешно посочена датата на издаване на НП – 20.10.2018 год., но съдът приема, че е налице техническа грешка/, с което на „Родо Маб”ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500.00 лв. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, не отговаря на установеното по делото, извода на районният съд, че към момента на проверката, работникът Сава не е получил уведомление, тъй като такова не е подавано. От показанията на свидетелката Алексиева, не се установява към момента на проверката Сава да е осъществявал трудова дейност. Изразява несъгласие, че съда е игнорирал показанията на св. С.Б. и С.И., а са кредитирани тези на св. Б.Г., която обаче не е давала показания. Разпитвана е била само актосъставителката Алексиева, но е и Господинова. Твърди и продължава да поддържа становището си за липсата на пълно описание на фактическата обстановка при констатирането на нарушението. Иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Ответника Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, редовно и своевременно призована за с.з., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.Л.релевира доводи, че оспореното решение на Районен съд Стара Загора е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде потвърдено като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Стара Загора е Наказателно постановление №24-002163/20.12.2018 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора,, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 23.11.2018 год. в 12.05 ч. на обект: Снек бар „Сандвичарница”, находящ се в гр. Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“№58, стопанисван от „Родо маб“ООД и на 03.12.2018 год. по представени официални писмени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, се установи, че „Родо Маб”ООД в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на 23.11.2018 год. в 12.05 часа е допуснал до работа Сава Стефанов Димитров – помощник кухня, ЕГН ********** без да му предостави преди това копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, установената по делото фактическа обстановка съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е приел, че по несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на касатора, в качеството му на работодател, нарушение, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.414, ал.3 от КТ, за неизпълнение от работодателя на императивното задължение по чл.63, ал.2 от КТ. Всичко това е мотивирало районният съд да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Решението на Районен съд Стара Загора е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ предвижда, че работодателя носи отговорност при неизпълнение на задължението му по чл.63, ал.2 от КТ да не допуска до работа лице, на което не е връчил подписан екземпляр от трудовия договор и заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. За изпълнение на състава цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно допускането до работа без да са връчени документите по чл.63, ал.1 от КТ. Задължението на работодателя за уведомяването на НАП за сключен договор, възниква едва след сключването на такъв. Именно факта на сключването поражда и следващите се задължения за предоставяне на копие от договора и копие от уведомлението. Спрямо доказания момент на сключване на конкретния трудов договор - на 21.11.2018 год., обосновани са изводите на Районния съд Стара Загора, че на посочената дата 23.11.2018 год. вече е възникнало задължението на „Родо Маб“ООД предвидено в чл.63, ал.2 КТ - да не допуска до работа Димитров докато не му връчи уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Доказано е и неизпълнение на това задължение – Сава Димитров се е намирал в на обекта и е бил допуснат да изпълнява трудовите си задължения без да му е връчено въпросното уведомление. Налице са всички съставомерни елементи на вмененото административно нарушение. Обстоятелството, че лицето е било на обекта е достатъчно да се приеме, че същото е било допуснато да изпълнява трудовите си задължения, преди да му е връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

В този смисъл съдът не споделя изложеното в касационната жалба, че лицето Сава Димитров на датата на проверката не е изпълнявал трудовите си задължения. На първо място, в попълнената от него декларация собственоръчно на 23.11.2018 год. е попълнил, че е постъпил на работа на 21.11.2018 год. недопустимо е със свидетелски показания, лицето на оборва собствените си волеизявления, отразени в попълнената декларация и изходящи от него, и то под ясното съзнание, че носи наказателна отговорност по реда на чл.313, ал.1 от НК. Безспорно е също така, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е подадено близо два часа след извършването на проверката. В този смисъл е правилен извода на районният съд, че към момента на проверката на С.Д. не е дадено уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ, тъй като към него момент такова не е било подавано. Нелогично звучи, в представеният трудов договор, сключен и подписан от страните на 21.11.2018 год., да се отразяват факти, настъпили в бъдещ момент – „Работникът постъпи на работа на 23.11.2018 год.“ Невъзможно е който е да е било да е сигурен в каквото и да е бъдещо събитие. Не е посочено, че ще постъпи на 23.11.2018 год., а постъпи.

Съдът споделя доводите на районният съд, за не кредитирането на показанията на свидетелите Б., И. и Д., които подкрепят защитната теза на касатора, при отчитането на обстоятелството, че същите са на работа в „Родо Маб“ООД, както и обстоятелството, че провеждането на инструктаж в по-късен момент, не пречи лицето да е работило и преди това. Обстоятелството, че С. Д. е работил е било възприето лично от св. Алексиева, видно от разпита й в съдебно заседание.

Съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011 год. на ВАС по тълк. дело №7/2010 год., ОСК. специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл.415 в имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл.28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В тълувателното решение изрично е предвидено, че разпоредбата на чл.415в представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично упоменати в чл.414, ал.3 от КТ. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл.415в е изменена и е създадена нова ал.2 на 415в от КТ, според която не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.3. С оглед на тази законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е изключил приложимостта на института на маловажния случай за нарушения по чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ. В тези случаи работодателят не може да се освободи от административно наказателна отговорност и следва да му се наложи, предвиденото в чл.414, ал.3 от КТ наказание. Гореизложеното е в подкрепа на мотивите на районният съд за не маловажност на административното нарушение.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че не са налице наведените касационни оплаквания, а при извършената служебна проверка на решението се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №175/27.03.2019 год., постановено по АНД №260/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.