Р Е Ш Е Н И Е

№ 261 23.07.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯНМАНОЛОВ

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 211 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Районно управление /РУ/ - Казанлък при ОД на МВР - Стара Загора, против Решение № 123 от 27.03.2019г., постановено по АНД № 226/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление № 18-0284-004070/ 20.12.2018г. на началник сектор в РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като по същество доводите са за постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се като необоснован извода на въззивния съд, че деянието не е доказано. Поддържа, че решението е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка, като съдът е следвало да провери служебно наличието на противоречия в сведенията, дадени писмено от санкционираното лице пред служител на РУ – Казанлък и изявленията му, направени в съдебно заседание, както и да разпита полицейския служител и актосъставителя. От съда се иска да отмени въззивното съдебно решение.

Ответникът по касационната жалба – В.А.Я., чрез пълномощника си по делото – адв.Я., оспорва жалбата с подробно изложени в съдебно заседание доводи за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Казанлък е Наказателно постановление №18-0284-004070/ 20.12.2018г., издадено от началник сектор в РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, с което на В.А.Я. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 20лв., на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП за нарушение на чл.40, ал.1 от същия закон и глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. От фактическа страна административно-наказателното обвинение се основава на това, че на 16.11.2018г. в 12.35ч. в гр.Казанлък, по бул.“23-ти пехотен Шипченски полк“, до книжарница „Тези“, Я. е управлявал лек автомобил Фолксваген Туарег с рег.№ ХХХХХ, като при извършване на маневра движение на заден ход за навлизане в реда на паркираните моторни превозни средства, блъска минаващата зад него и движеща се в посока юг-север пешеходка – Б. Б.. Не изпълнява задължението си като участник м ПТП и го напуска. Водачът е бил установен на 17.11.2018г. в домът му. АУАН е бил съставен по данни на свидетелката Б. Х. Б..

За да отмени наказателното постановление Казанлъшкият районен съд е приел, че фактическите констатации, отразени в АУАН, съставен по данни на свидетелката Б., и възпроизведени в НП, не се потвърждават по недвусмислен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, поради което не може да се направи категоричен извод за доказаност на обвинението, а съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК съдът признава подсъдимия за виновен само ако обвинението е било доказано по безспорен начин. В случая при липсата на обективни доказателства за нараняване не можело да се обоснове извод за допуснато ПТП по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП, което имало за последица необоснованост на НП. На следващо място са изложени и съображения за неправилна правна квалификация на фактите, тъй като при наличие на ПТП, каквито твърдения се съдържали в обстоятелствената част на НП и в описание на нарушението по т.1 от същото, разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП не била приложима.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно.

Настоящият съдебен състав намира изводите на Казанлъшкия районен съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение за законосъобразни, логични и в съответствие с установената фактическа обстановка по делото /въз основа на събраните писмени и гласни доказателствени средства/. Касационният състав на съда не може да установява нови фактически положения по силата на чл. 220 от АПК и по този начин да подменя вътрешното убеждение на въззивния съд като инстанция по установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Правомощията на касационната инстанция при извършваната от нея проверка се разпростират върху спазването на правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата, които са предвидени, за да изключат произволното формиране на това убеждение. В случая при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд.

Законосъобразен е и извода на въззивния съд за наличие на противоречие между обективираните в НП обстоятелства по извършване на описаното в т.1 нарушение и правната му квалификация. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП, за нарушение на която е ангажирана отговорността на ответника по касация /т.1 от НП/, въвежда задължение към водача на МПС преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Нормата е материалноправна, установяваща задължение за действие с цел осигуряване безопасността на движението. Неизпълнението на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП се съдържа като състав на административно нарушение в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер на 20лв. за водач, който нарушава правилата за движение назад. След като разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДвП изисква от водача да не създава опасност или затруднение за останалите участници в движението, то се налага извод, че нарушението има резултат – създаване на опасност или затруднение за останалите участници при движение назад. Словесното фактическо обвинение, обективирано в обстоятелствената част на НП, за причиняване на ПТП обаче противоречи на посочения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП вр. с чл.40 ал.1 от същия закон, тъй като същият не включва настъпването на ПТП като последица от неспазване на правилата за движение назад. По аргумент от приложения състав на чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП се налага извод за противоречие между словесното фактическо обвинение и правната му квалификация, а именно в резултат на нарушаване на правилата на чл.40 ал.1 от ЗДвП за движение назад е допуснато причиняване на ПТП, който факт не се съдържа нито в нарушената материалноправна норма, въвеждаща правило за поведение, нито в административно-наказателната разпоредба, на чието основание е издадено процесното наказателно постановление. Обвинението за причиняване на ПТП, поради нарушаване на задължението по чл.40, ал.1 от ЗДвП не може да се подведе правно под състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради което незаконосъобразно е наложено административно наказание на това основание.

Решението в частта му за отмяна на наложеното наказание на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП също е правилно, като постановено въз основа на обосновани фактически изводи за липса на твърдения и доказателства за причиняване на ПТП с материални щети, а оттам и за недоказаност на административното обвинение за нарушение на правилата за поведение, установени в чл. 123, ал.1, т.3, буква „в“ от ЗДвП.

По тези съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 27.03.2019г., постановено по АНД № 226/ 2019г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.