№226 26.06.2019 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди
и деветнадесета
год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова
и с участието на прокурора Румен Арабаджиков като разгледа
докладваното от съдия М. Русев КАН дело №213 по описа
за 2019
год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на В.Д.Х. *** против
решение №150/11.03.2019 год., постановено по АНД №2364/2018 год. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №18-1228-002603/03.07.2018
год. на Началника Сектор „ПП“ при ОД на МВР
- Стара Загора, с което на В.Д.Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева на основание чл.638, ал.1, т.1 връзка с чл.461, т.1
от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В касационната
жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението като постановено
при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348,
ал.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено въз основа на акта за установяване на административно
нарушение, който е изцяло нечетлив. Това не дава възможност изнесените в него
фактически констатации да с8е сравнят с фактическата идентичност и отнесените
към нея разпоредба в АУАН и наказателното постановление. Съдът не е изложил и
мотиви относно направеното оплакване за липсата на материална и териториална
компетентност на наказващият орган. Излага съображения за несъответствие между
описаното нарушение и подведената към него правна норма. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени Решение №150/11.03.2019 год., постановено по АНД №2364/2018
год. по описа на Районен съд – Стара Загора и да се отмени обжалваното
наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР – Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява и не
изразява становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което счита, че съдебното решение, следва да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред Старозагорският районен съд се е
развило по жалбата на В.Д.Х. от гр. Стара Загора против наказателно
постановление №18-1228-002603/03.07.2018 год. на Началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Стара Загора. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение №Д 703354 от 21.06.2018 год. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 250.00 лева на основание
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от
КЗ. От фактическа страна, нарушението се изразява, в това, че на 21.06.2018
год. около 11.40 часа в гр. Стара Загора по бул.”Свети патриарх Евтимий” до пътен
възел детелина I-5 в посока север-юг управлява мотопед „Ж“ с рег.№……, собственост лична,
като собственик на управляващото МПС няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобила за 2018 год.
Към момента на проверката мотопеда не е спрян от движение. След преценка на
събраните по делото доказателства Старозагорския районен съд е приел, че
наказателното постановление е издадено при липса на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, нарушението е безспорно
установено, както неговият извършител и така и неговата вина. Това го е
мотивирало да постанови решение за потвърждаването на наказателното
постановление.
Действително
в оспореното решение не са изложени мотиви за компетентността на наказващият
орган. Като доказателство по делото обаче е приета Заповед №349з-196/20.01.2016
год. /лист 13 от делото/ на Директора на ОД на МВР- Стара Загора, с която оправомощава Началника
на сектор „ПП“ при ОДМВР Стара Загора да издава наказателни постановления по
чл.638, ал.1-3 и 5 и чл.639 от Кодекса за застраховането. Имайки в предвид
разпоредбата на чл.647, ал.2 от Кодекса за застраховане, която предвижда, че за
нарушенията по чл. 638, ал.1 – 3 и 5 и чл.639 от КЗ, наказателните
постановления се издават от директора на областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от
него длъжностно лице, то съдът намира, че процесното наказателно постановление
е издадено от материално и териториално компетентен административнонаказващ
орган.
Неоснователно е и наведеното касационно оплакване, че е
налице несъответствие между описаната фактическа обстановка и подведената към
него правна норма. От описанието безспорно се установява, че касаторът е
собственик на управляваният от него мотопед и който е спрян за проверка. В
момента на проверката, не е спорно, че мотопеда е бил управляван, поради което
и описването на това обстоятелство не е елемент от фактическия състав на
административното нарушение, а обстоятелство по неговото извършване.
Задължението за сключването на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, съгласно чл.483, ал.1 от КЗ, е всяко лице, което притежава МПС,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. Несъмнено не е налице законова пречка, застраховката да бъде сключена
и от трето лице, различно от собственика на МПС. При внимателен прочит на
обстоятелствената част на наказателното постановление, е видно, че отправеното
обвинение е „че като собственик на управляваното МПС няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „ГО“. При така формулираното обвинение,
настоящият съдебен състав не споделя изложеното в касационната жалба, че е
налице несъответствие между фактическата обстановка, описана в наказателното
постановление и подведената към него правна норма. Налице е пълно, точно, ясно
и непротиворечиво описание на всички елементи на фактическия състав на
посочената като нарушена норма на чл.483, ал.1 от КЗ. При съпоставка на
обстоятелствената част на съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, се установява, че текста на акта е възпроизведен
едно към едно и в издаденото наказателно постановление. В този смисъл,
наведеното оплакване, че са въведени в наказателното постановление факти, които
не идентични с тези, вече възпроизведени в наказателното постановление.
Неоснователно е оплакването, че наказващият орган е
следвало да се съобрази и с издадената заповед за налагане на ПАМ, за
прекратяване на регистрацията, тъй като с този факт, отпада и задължението за
сключването на такава застраховка. Този извод противоречи на приложимият закон.
Издадената заповед за налагане на ПАМ – прекратяване на регистрация на МПС, е
наложена именно с цел – преустановяване на извършването на административното
нарушение, изразяващо се в не сключването на задължителна застраховка „ГО“ за
МПС, което не е спряно от движение. Издаването й не изключва реализирането на
административнонаказателната отговорност на лицето. От друга страна, наличието
или не всички елементи от фактическия състав на административното нарушение
следва да бъдат преценявани към датата на неговото извършване, а не към датата
на издаване на наказателното постановление по аргумент от разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗАНН.
В конкретния случай е приложен правилно материалния закон
като е определено административно наказание глоба в размер на 250.00 лв., който
размер е посочен в кодекса. Целта на сключването на договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” е застрахователят да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, при евентуално
възникнали ПТП.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение
съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения, които да
обосноват отмяната му. Приложен е правилно и материалният закон, поради което и
не са налице касационни основания за неговата отмяна. Решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№150 от 11.03.2019 год., постановено по АНД №2364/2018 год. по описа на Районен
съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.