Р Е Ш Е Н И Е № 241

гр. Стара Загора, 08.07.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 218 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение №182/01.04.2019 год. по АНД № 402/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта с която е изменено НП № НЯСС-15 от 17.01.2019год., издадено от Заместник-председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ гр. София, като е намален размерът на наложеното наказание имуществена санкция от 3000 лв. на 1000 лв., за извършено нарушение на чл.190а, ал.2 от Закона за водите. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че вмененото нарушение е доказано по безспорен начин. Според касатора нито наказващият орган, нито съдът са обсъдили приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че неизпълнените указания са свързани с безопасността на множество хора. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – ДАМТН гр. София, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. В писмено становище от 02.05.2019 г. процесуалният му представител мл. експерт Е.З. оспорва изцяло подадената касационна жалба като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на РС Стара Загора като правилно, законосъобразно и постановено при правилно приложение на материалния закон да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № НЯСС-15/17.01.2019 г., издадено от Заместник-председателя на ДАМТН въз основа на АУАН № 07-187/31.10.2018 г., с което на Община Стара Загора, на основание чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2, във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че като собственик, съобразно Акт за публична общинска собственост №00661 от 03.12.1999 г., на язовир „Пшеничево“, находящ се в поземлен имот №000093 в землището на с. Пшеничево, Община Стара Загора не е изпълнила предписанието да премахне дървесна и храстовидна растителност от воден откос на язовира в срок до 06.08.2018 г., дадено с Протокол № 1/05.06.2018 г. от оглед на язовирна стена и съоръженията към нея на Комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед №АП-07-ЗД-103/25.04.2018г. на Областен управител на Община Стара Загора. Нарушението е било констатирано при проверка на място, извършена на 26.09.2019г., за което е бил съставен Констативен протокол №07-06-98/26.09.2018 г.

При осъществения контрол за законосъобразност Районен съд Стара Загора е приел, че в производството по издаване на обжалваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му като незаконосъобразно. Според съда от събраните по делото данни АУАН е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН и административнонаказателното обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без да ограничава правото на защита на санкционираното лице. По съществото на спора въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в НП фактическа обстановка и допуснатото от Община Стара Загора нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция. Същевременно обаче съдът е приел, че наложеното с НП наказание необосновано е било определено над предвидения в закона минимален размер на наказанието за извършеното нарушение, без да са налице обстоятелства, обуславящи по-високата обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обичайните нарушения от този вид, поради което съдът е изменил НП, като е намалил размера на наложената с него имуществена санкция към минималния такъв, предвиден в закона.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на Община Стара Загора е ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите /в приложимата към датата на извършване на деянието и към датата на издаване на НП редакция – ДВ, 55 от 03.07.2018 г./, предвиждаща наказание имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв за юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл. 190а, ал.2 от същия закон. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона за водите в приложимата редакция /ДВ, бр.55 от 03.07.2018г/ изрично разписва като задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5, кореспондираща с нормата чл.200, ал.1, т.39, съгласно която за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 се налага наказание глоба или имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв.

С оглед тази нормативна уредба неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, включително на датата на извършване на нарушението. Тъй като изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение се изразява в бездействие, административнонаказателното обвинение следва да бъде обосновано с наличие на възникнало за лицето задължение и изтичане на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срока за изпълнение на дадените на собственика на язовира /Община Стара Загора/ задължителни предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ, така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че тези предписания не са били изпълнени. Противно на твърденията на касатора, в изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 07.08.2018г. Това е денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ и представляващ началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В този смисъл несъстоятелно е възражението на санкционираното лице за „сериозна неяснота“ и невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършеното вмененото му нарушение.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Пшеничево", собственост на Община Стара Загора, от страна на собственика на язовира не са били изпълнени задължителните предписания по чл.138а, ал.3, т.5 от ЗВ на Комисията за ежегодни обследвания на техническото и експлоатационното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, назначена със Заповед № АП-07-ЗД-103/ 25.04.2018г. на Областния управител на област Стара Загора, дадени в констативен протокол № 1 от 05.06.2018г.

Напълно се споделят и мотивите на районния съд, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, с оглед на което не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, което да позволи определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Липсата на отегчаващи обстоятелства като релевантна за определяне размера на наказанието а за извършеното нарушение е взета предвид от Старозагорския районен съд с постановеното изменение на НП за намаляване размера на наложената на имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 000 лева.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182/ 01.04.2019 г., постановено по АНД № 402/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.