Р Е Ш Е Н И Е

№231 26.06.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на дваадесети юни две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №224 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на З.М.П. *** срещу Решение №229/24.04.2019 год., постановено по АНД №776/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 1234919, издаден от ОД на МВР Стара Загора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Жалбоподателят твърди, че съдът е пренебрегнал изложените от него факти в жалбата, а от друга страна не е установил чрез всички допустими доказателствени средства дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Не е изследвано обстоятелството, дали автомобилът е бил предоставен на друго лице, а поради големият времеви диапазон от извършването на нарушението до узнаването му от касатора, няма как по категоричен начин да се установи действителният нарушител. Не е изследвано дали е имало достатъчен срок да посочи друго лице, което е управлявало автомобила в този момент, което е достатъчно основание за отмяната на електронният фиш. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №1234919 издаден от ОД на МВР Стара Загора.

Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалбата на З.М.П. срещу електронен фиш серия К, №1234919, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с който на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че на 22.05.2016 год., в 11.58 ч. в Община Опан, с. Тракия на път I-5, км. 258+500 управлява в посока север - юг лек автомобил „Шевролет Каптива” с рег.№.....при ограничение на скоростта 50 км/ч, в населено място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 84 км/ч при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 34 км/ч.

При осъществения контрол за законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при реализирането на административнонаказателната отговорност на П. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение, включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да потвърди издаденият електронен фиш.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Неоснователно е наведеното касационно оплакване, че Районният съд не обсъдил всички факти и наведени оплаквания по делото. На първо място, в жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, не са наведени оплаквания, че автомобилът е бил управляван от трето лице, което обстоятелство да бъде изследвано. В жалбата са изложени общи оплаквания, че поради дългия времеви период, касаторът не е в състояния да си спомни, дали на този ден и час е бил предоставил автомобилът на трето лице. Липсата на спомени от своя страна и липсата на изрично искане в тази насока, както и посочване на конкретно лице – водач, което да е управлявало автомобила, води до обективната невъзможност районният съд да установи нещо неясно какво. Съдът не е длъжен да изследва този въпрос, при положение, че няма изрично искане в тази насока. Напротив, съдът е обосновал правните си изводи въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от които се установява безспорно датата и часа на извършване на административното нарушение, автомобилът с който е извършено, собственика на автомобила, протокола за осъществения контрол, поставянето на табела, указващи осъществяваният контрол. Липсата на представени доказателства от страна на касатора, както и проявеното от негова страна процесуално бездействие, не дава възможност за постановяване на друго решение. Не е оборено нито едно обстоятелство, отразено в издаденият електронен фиш – дата и място на извършване на нарушението, засеченият автомобил, собственика му, както и спазването на законовите изисквания за осъществения контрол по спазване на ограничението на скоростта.

Неоснователно е и последното касационно оплакване, че не е поставен знак Е 24. Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8 въвеждаше задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци, оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази разпоредба е отменена със ЗИДЗДвП, обнародван в ДВ бр.54/05.07.2017 год. и е в сила от 08.07.2017 год. Действително същата е била в сила към датата на установяване на превишението на скоростта от страна на касатора. В изпълнение на законовата разпоредба, видно от приложената схема /лист 18 от АНД №601/2018 год. по описа на РС Стара Загора/, е поставен пътен знак Е24, предупреждаващ за осъществяваният контрол с автоматизирани технически средства или системи. В подкрепа на това е приетата като доказателство снимка, от която е видно поставянето на преносимия пътен знак Е 24, както и протокола за използването на автоматизираното технически средство /лист 21 от АНД №776/2019 год. по описа на РС Стара Загора, в който протокол е отразено наличието на преносимия знак/. В контекста на гореизложеното е изпълнено законовото изискване за предварително информиране на водачите на МПС, за местата за контрол и техните права не са накърнени по никакъв начин.

По делото е прието като доказателство и извлечение от масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, от който е видно, че електронния фиш е съставен на 29.05.2016 год., а е връчен на 13.03.2019 год., което доказва издаването на електронния фиш в предвидените от закона срокове, съгласно чл.34 от ЗАНН.

От приетите по делото писмени доказателства /клип, протокол за използването на автоматизирано техническо средство или система рег. №3186/25.05.2016 год./ е видно, че мястото на нарушението е в населено място – с. Опан. Не е оспорено мястото на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на мястото на извършване на нарушението с. Опан.

Касационна инстанция намира за необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.

При извършената проверка настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда на чл.189, ал. 4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административно-наказателна отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН. Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.

При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3 от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34, ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 22.05.2016 година, електронния фиш е издаден на 29.05.2016 год., видно от приложеното извлечение от информационната система на МВР и е връчен на 13.03.2019 год.. Следователно, в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш представлява електронно изявление, което като такова има безспорно авторство, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, е одобрена като средство за измерване, считано от 24.02.2010 год.. Последващата проверка на скоростомера следва да се извърши, една година след одобряването му, съгласно Заповед №А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 год., обн., ДВ, бр.85 от 01.11.2011 год., в сила от 1.11.2011 год. Представени са два протокола - №62 от 20.02.2012 год. /със срок до 20.02.2013 год./ и №7-48-16 от 24.03.2016 год. /със срок до 24.03.2017 год./. Тези протоколи обаче, установяват годността на техническото средство към момента на нарушението /22.05.2016 год./ При установена изправност на техническото средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.

По същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение в населено място, при законово установено ограничение в пътния участък в скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3% на засечени скорости около 100 км/ч, то контролният орган е определил, че превишението е от 34 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 84 км/ч в полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Не са основателни и касационните основания, че районният съд не е изследвал въобще дали са налице дали е имал достатъчно срок да посочи лицето което е управлявало МПС в посоченият ден и час. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, предвижда правна възможност на лицето на което е връчен електронен фиш, в 14 дневен срок да посочи, лицето на което е предоставило собственото си МПС за управление. В рамките на този 14 дневен срок лицето има две правни възможности – да посочи друго лице, да заплати глобата или да обжалва електронният фиш пред съответния районен съд. Коя от тези три възможности ще избере адресата на електронният фиш, зависи единствено и само от волята на наказаното лице. Законодателят е предвидил точно определен срок, който не може да бъде променян от когото и да е било. В конкретния случай, касаторът е избрал третата възможност, а именно да оспори издаденият електронен фиш директно пред съда. Не са налице доказателства, че е подал декларация с посочването на трето лице, което да е управлявало автомобила на процесната дата и място, нито е подал възражение, а и такива обстоятелства не се твърдят нито в касационната жалба, нито в жалбата с която е сезиран районният съд.

С оглед гореизложените съображения съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение №229/24.04.2019 год., постановено по АНД №776/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.