Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

            № 245         04.07.2019 година     гр. Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА 

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова         

и с участието на прокурор  Петя Драганова                                             

като разгледа докладваното от  съдия   Р. Тодорова  КАН дело № 226 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на Г.Г.Д. ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.К. ***, против Решение № 219 от 22.04.2019г., постановено по АНД № 618/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е изменено Наказателно постановление № 32 от 10.01.2019г., издадено от Кмета на Община Стара Загора, като е намален размера на наложеното на Г.Д. административно наказание „глоба” от 200 лева на 50 лева.  

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в  нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че допуснатото нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” на административно нарушение. Поддържа, че независимо че нарушението, за което е наложено административно наказание, е от категорията на формалните такива и признаците на състава му не включват определен вредоносен резултат, липсата на вредни последици може да бъде определена като смекчаващо обстоятелство, обуславящо по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде изцяло отменено Наказателно постановление № от 10.01.2019г., като незаконосъобразно.

 

           Ответникът по касационната жалба – Община Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че решението на Старозагорския районен съд е обосновано и постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния и на процесуалния закон.

 

           Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

 

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.Г.Д. ***, против Наказателно постановление /НП/ № 32 от 10.01.2019г., издадено от Кмета на Община Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 0648443 от 21.11.2018г., на Г.Д. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, на основание  чл.14 от Закона за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/, за извършено нарушение на чл. 8, ал.2 от ЗСММ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.11.2018г. около 18.00 часа в гр. Стара Загора в района на парк „Пети Октомври” лицето Г.Г.Д. е организирал митинг-протест на открито, за което не е уведомил Кмета на Община Стара Загора в установения за това еднодневен срок преди началото му. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че за провеждането на митинг-протеста е постъпило уведомление с вх. № 10-02-8617/ 14.11.2018г. по електронната поща на Община Стара Загора в 11.40 часа на 14.11.2018г., като уведомлението е подадено на основание чл.8, ал.2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, при посочени дата на провеждане митинг – протеста – на 14.11.2018г. за времето от 18.00 до 20.00 часа,; броя на очакваните участници – 100 и маршрута на шествието.  За организатори на протеста са посочени лицата А.Д. и Г.Д..

Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от Г.Д. нарушение на чл.8, ал.2 от Закона за събранията, митингите и манифестациите, като основание за налагане на административна санкция по чл.14 от същия закон. В мотивите към решението са изложени и съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Като е приел, че размерът на наложеното наказание е необоснован предвид липсата на отегчаващи обстоятелства, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на глобата от 200 лева до законово регламентирания минимален размер от 50 лева.

            Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.  

 

           Единственото възражение на касационния жалбоподател се свежда до това, че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона въззивният съд е приел, че допуснатото нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и съотв. че нарушителят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

            Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. 

В съответствие и при правилно приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Действително обстоятелството, че вмененото на санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, не съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя. В случая обаче санкционираното лице нито сочи, нито обосновава, още по-малко представя доказателства за съществуването на конкретни фактически обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като малозначителността на неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а следва да се преценява във всеки  конкретен случай. А в случая с оглед установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, не може да се приеме, че степента на обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на административнонаказателния състав по чл.14 във вр. с чл.8, ал.2 от ЗСММ. Ето защо обосновано съдът е приел, че не са налице предпоставките за квалифицирането на административното нарушение като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и съотв. че не е налице основание за освобождаването на Г.Д. от отговорност за това нарушение. Във връзка с изложеното в касационната жалба следва да се отбележи, че за да бъде определено нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН и съотв. да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, не е достатъчно нарушението „да не е с висока степен на обществена опасност и морална укоримост”. Липсата на отегчаващи вината обстоятелства е релевантна за индивидуализацията на наказанието см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН и за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и която в случая е взета предвид от Старозагорския районен съд с оглед постановеното изменение на наказателното постановление при намаляване размера на наложената на Г.Д. глоба от 200лв. до законово регламентирания минимален размер от 50 лева.

Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р     Е     Ш     И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 219 от 22.04.2019г., постановено по АНД № 618/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                                                                                                                                                                                     2.