Р Е
Ш Е Н
И Е № 236
гр.Стара Загора, 15.07.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена
Ангелова
и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ КАН дело № 227 по описа
за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Ж.Д.Д. против Решение № 195 от 08.04.2019г., постановено по
а.н.д.№ 350/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 384141 – F400804 от 29.11.2018г., издадено от Директора
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния закон –
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се
изводът на съда за липса на препратка в ал.4 към ал.2 и с препращането в ал.2
към ал.1 на чл.180 ЗДДС. Сочи се, че макар препращането в ал.4 да е само към
ал.1 на чл.180 ЗДДС, следва бъде съобразено и другото препращане – в ал.2 към
ал.1, където изрично е указано прилагането на ал.1 и за лица, които не са
начислили данък, тъй като не са подали заявление за регистрация и не са се
регистрирали в срок. Твърди се, че тълкуването на смисъла на чл.180 ЗДДС, не
изключва приложението на чл.180, ал.4 от ЗДДС в случаи като настоящия.
Обосновава, че по делото беспорно е установено, че начисляването на данъка е
направено преди изтичане на 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е
следвало да бъде начислен, поради което е налице хипотезата на чл.180, ал.4 от
ЗДДС. Излагат се доводи, че не са обсъдени всички налични по преписката
доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното нарушение, като
посочената в наказателното постановление правна квалификация съдържа множество
разпоредби, и създава неяснота дали всички те са нарушени. Твърди се, че
размерът на посочения като неначислен данък, който е съществен елемент от
състава на нарушението, не е определен по законоустановения ред, като по
преписката и в самия санкционен акт липсват данни дали е извършена ревизия и
как е определен размера на дължимия данък, съобразно изискванията на чл.102,
ал.5 от ЗДДС. Моли се съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него
наказателно постановление
Ответникът по
касационната жалба ТД на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за
съдебно заседание, не изпраща представител не взема отношение по подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в
съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от
АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Стара Загора се е
развило по жалба на Ж.Д.Д. срещу Наказателно постановление № 384141 – F400804
от 29.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
гр.Пловдив, с което въз основа на АУАН № F400804/20.08.2018г., на Д. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 666,66 лева.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че данъчното задължено лице Д. не е начислило ДДС в
размер на 666,66 лева по облагаеми доставки на обща стойност 4 000 лева,
извършени за данъчен период 01.08.2017г.
– 31.08.2017г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. При извършена
проверка, приключила с акт за регистрация по ЗДДС е установено, че за
периода от 01.05.2016г. до 31.03.2017г. задълженото лице е реализирало облагаем
оборот по смисъла на чл.96, ал.2
от ЗДДС в размер над 50000 лв. – 52 836 лв., формиран от търговската
му дейност, и следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до
14.04.2017г. включително, но е подал същото на 17.05.2018г., в резултат на
което е бил регистриран по ЗДДС на 29.05.2018 г. – датата на връчване на акта
за регистрация. Зa периода от изтичане на срока за издаване акт заа
регистрация, ако лицето е било подало заявлението за регистрация в срок –
29.04.2017г., до датата, предхождаща датата на регистрацията му – 28.05.2018г.,
лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки по
аргумент от чл.102, ал.3
от ЗДДС. За периода 01-31.08.2017г. извършените от лицето облагаеми
доставки са на стойност 4000 лв. и не е начислен ДДС в размер на 666,66 лева от
дейността на Д., като приходите се отчетени с наложен платеж от куриерска фирма
– ЕКОНТ. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли
ДДС за извършените от него през периода 01.08.2017г. – 31.08.2017г. облагаеми
доставки, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС съставки отчет за извършените
продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен
период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 08.2017г.
и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период 08.2017г.,
като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на
НАП Пловдив, офис Стара Загора в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно до 14.09.2017г. включително. Нарушението е
извършено на 15.09.2017г. На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно,
приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на
данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Нарушението е установено
в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора на 29.05.2018г. при извършена проверка
за регистрация по ЗДДС, приключила с издаване на Акт за регистрация ЗДДС.
Размерът на начисления ДДС е определен с протокол от 02.07.2018г. С това деяние
са посочен за нарушен състава на на чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1, вр. чл.86,
ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
С обжалваното съдебно решение, Районен съд Стара
Загора потвърдил посоченото наказателно постановление. Прието е, че
фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в санкционния акт,
включително относно размера на процесния ДДС, се потвърждават от приетите в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, а и не се оспорват от
жалбоподателя. Обосновано е, че процесният АУАН е съставен в тримесечния срок
по чл.34, ал.1
от ЗАНН. Посочено е, че за процесното нарушение е неприложим чл. 180, ал.
4 от ЗДДС, тъй като това следва от систематичното място на ал.2 в
чл.180 от
ЗДДС, от препращането в нея само към ал.1 и от липсата на препратка
в ал.4 към ал.2, още повече, че ал.2 визира състав и субект на нарушение
(лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по този закон
в срок), поради което е прието, че препращането в ал.2 към ал.1 е само относно
вида и размера на наказанието.
Решението на районен съд Стара Загора е правилно.
Касационният състав споделя извода на районният съда за формална
и материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил
всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил
цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен
акт, оглед на което изводите му се споделят напълно от настоящата инстанция и
на основание чл.221,
ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.
Доводите в касационната жалба се явяват неоснователни поради следните
съображения: По-леко наказуемите хипотези на чл.180, ал.3 и ал.4 не се прилагат
тогава, когато субект на нарушението по ал.1 е лице по ал.2, тъй като нормата е
с административно-наказателен характери
и се тълкува и прилага стриктно. Съгласно чл.180, ал.3 и ал.4 по-нисък
размер на административното наказание се налага за нарушение, извършено от
регистрирано лице, каквото не се явява касаторът в настоящото производство. Разпоредбата
на чл.102, ал.5 от ЗДДС се прилага само в производствата по служебна
регистрация по ЗДДС на данъчно задължени лица, но настоящият случай не е такъв.
Посочването на материалноправната норма на чл.86, ал.1 и ал.2 изпълнява
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к.
административно-наказателния състав на чл.180, ал.1 е предвиден точно за неизпълнение
на задълженията по тази разпоредба.
С оглед изложените съображения
съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2
предл.първо от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 195 от 08.04.2019г., постановено
по а.н.д.№ 350/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.