Р Е Ш Е Н И Е

№ 262 23.07.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Николина Николова

и с участието на прокурора: Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 228 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Д.Д. против Решение № 196 от 08.04.2019г., постановено по АНД № 310/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № 384130 – F400795 от 29.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се извода на съда за неприложимост в случая на привилегирования състав на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Сочи се, че макар препращането в ал.4 да е само към ал.1 на чл.180 ЗДДС, следва бъде съобразено и другото препращане – в ал.2 към ал.1, където изрично е указано прилагането на ал.1 и за лица, които не са начислили данък, тъй като не са подали заявление за регистрация и не са се регистрирали в срок. Твърди се, че тълкуването на смисъла на чл.180 ЗДДС, не изключва приложението на чл.180, ал.4 от ЗДДС в случаи като настоящия. Обосновава, че по делото безспорно е установено, че начисляването на данъка е направено преди изтичане на 18 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, поради което е налице хипотезата на чл.180, ал.4 от ЗДДС. Излагат се доводи, че не са обсъдени всички налични по преписката доказателства и е дадена неправилна квалификация на извършеното нарушение, като посочената в наказателното постановление правна квалификация съдържа множество разпоредби, и създава неяснота дали всички те са нарушени. Твърди се, че размерът на посочения като неначислен данък, който е съществен елемент от състава на нарушението, не е определен по законоустановения ред, като по преписката и в самия санкционен акт липсват данни дали е извършена ревизия и как е определен размера на дължимия данък, съобразно изискванията на чл.102, ал.5 от ЗДДС. Въз основа на изложените подробни съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Ж.Д.Д. срещу Наказателно постановление № 384130 – F400795 от 29.11.2018г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр.Пловдив, с което въз основа на АУАН № F400795/ 20.08.2018г., на Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 802,50 лева, на основание чл.180, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с чл.180, ал.1, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.

Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че данъчното задължено лице Ж.Д.Д. не е начислило ДДС в размер на 802,50 лева по облагаеми доставки на обща стойност 4 815.00 лева, извършени за данъчен период 01.05.2017г. – 31.05.2017г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. При извършена проверка, приключила с акт за регистрация по ЗДДС е установено, че за периода от 01.05.2016г. до 31.03.2017г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50000 лв. – 52 836.00лв., формиран от търговската му дейност, и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 14.04.2017г. включително, но е подал същото на 17.05.2018г., в резултат на което е бил регистриран по ЗДДС на 29.05.2018 г. – датата на връчване на Акт за регистрация № 240421801114877/ 29.05.2018г. Зa периода от изтичане на срока за издаване акт за регистрация, ако лицето е било подало заявлението за регистрация в срок – 29.04.2017г., до датата, предхождаща датата на регистрацията му – 28.05.2018г., лицето е следвало да начислява ДДС за извършените от него облагаеми доставки по аргумент от чл.102, ал.3 от ЗДДС. За периода 01-31.05.2017г. извършените от лицето облагаеми доставки са на стойност 4 815.00 лв. и не е начислен ДДС в размер на 802.50лева от дейността на Д., като приходите се отчитат с наложен платеж от куриерска фирма – ЕКОНТ. Ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него през периода 01.05.2017г. – 31.05.2017г. облагаеми доставки, като на основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС съставки отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 05.2017г. и включи размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.05.2017г., като справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.06.2017г. включително. Нарушението е извършено на 15.06.2017г. На основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Нарушението е установено в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора на 29.05.2018г. при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, приключила с издаване на Акт за регистрация ЗДДС.

С обжалваното съдебно решение Старозагорският районен съд е потвърдил посоченото наказателно постановление. Прието е, че фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в санкционния акт, включително относно размера на процесния ДДС, се потвърждават от приетите в хода на съдебното следствие писмени доказателства, а и не се оспорват от жалбоподателя. Обосновано е, че процесният АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Посочено е, че за процесното нарушение е неприложим чл. 180, ал. 4 от ЗДДС, тъй като това следва от систематичното място на ал.2 в чл.180 ЗДДС, от препращането в нея само към ал.1 и от липсата на препратка в ал.4 към ал.2, още повече, че ал.2 визира състав и субект на нарушение (лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок), поради което е прието, че препращането в ал.2 към ал.1 е само относно вида и размера на наказанието.

Решението на районния съд е правилно.

Касационният състав споделя извода на районният съда за формална и материална законосъобразност на наказателното постановление. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, оглед на което изводите му се споделят напълно от настоящата инстанция и на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни.

За да бъде даден отговор на направените с касационната жалба оплаквания е необходимо да се каже, че по-леко наказуемите хипотези на чл.180, ал.3 и ал.4 не се прилагат тогава, когато субект на нарушението по ал.1 е лице по ал.2, тъй като нормата е с административно-наказателен характер и се тълкува и прилага стриктно. Съгласно чл.180, ал.3 и ал.4 по-нисък размер на административното наказание се налага за нарушение, извършено от регистрирано лице, каквото не се явява касаторът в настоящото производство.

Не е налице и твърдяната от касатора неяснота относно дадената в НП правна квалификация на фактите. Посочването на материалноправната норма на чл.86, ал.1 и ал.2 изпълнява изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.к. административно-наказателния състав на чл.180, ал.1 е предвиден точно за неизпълнение на задълженията по тази разпоредба. Настоящия случай не разкрива сходство с този, предмет на спора по КАНД № 22/2010г по описа АС Стара Загора, поради което касационния жалбоподател неоснователно се позовава на постановеното по това дело съдебно решение.

По тези съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие със закона следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 196 от 08.04.2019г., постановено по АНД № 310/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.