Р Е Ш Е Н И Е

№263 23.07.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Николина Николова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №231 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РУ”Полиция” – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, представлявано от Началника С.Н.К., чрез пълномощника си Р.М.срещу Решение №144 от 12.04.2019 год., постановено по АНД №1192/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №18-0284-000978 от 10.04.2018 год. на Началника на РУП - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което на Х.Д.К., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания: „глоба” в размер на 20.00 лева на основание чл.183, ал.2, т.3, предложение първо от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 20.00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Районният съд не е установил, приложеният акта за установяване на административно нарушение да е нередовно съставен, нито пък в производството са събрани доказателства, които да оборват доказателствената му сила. От друга страна, съдът ако е преценил, че е необходимо да бъде разпитан актосъставителя, макар и да е приел наличието на уважителни причини за неявяването му, то е следвало да осигури пълно, всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №144/12.04.2019 год., на Казанлъшкия районен съд, постановено по АНД №1192/2018 год. и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Х.Д.К. ***, редовно призован, не се явява. Депозирал и отговор на касационната жалба, в който изразява становище за неоснователността на подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.

Производството пред Казанлъшкия районен съд се е развило по жалбата на Х.Д.К. *** против наказателно постановление №18-0284-000978/10.04.2018 год. на Началника на група в РУ - Казанлък при ОДМВР - Стара Загора, с което му са наложени две административни наказания. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 18.03.2018 год. около 14.00 часа в Община Мъглиж на път трети клас №5033 – асфалтов път свързващ село Дъбово с път I-6 при Община Мъглиж, като водач на товарен автомобил Шкода Фабия с рег. №***** в посока север – юг управлява МПС – товарен автомобил Шкода Фабия с рег.№*****, като на кръстовището с път I-6 не спазва пътен знак „Б2“ /Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство! И отнема предимството на движещият се в посока изток-запад патрулен автомобил „Киа“ с рег.№ *****, движещ се по път I-6, при което създава опасност за движението. Нарушението е установено по безспорен начин и не е маловажно.

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, като е приел, че вмененото административно нарушение не е доказано по безспорен начин. Разпитал е свидетеля по съставянето на акта за установяване на административно нарушение, който е заявил, че не си спомня нищо, а въпреки трите призовавания на актосъставителя, същият не се е явил за разпит, като последния път е изтъкнал като основание започването на нова работа и невъзможността да ползва отпуск. Това го е мотивирало да постанови решение за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е неправилно.

Основателни са оплакванията изложени в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с презумтивната доказателствена сила на редовно съставния акта за установяване на административно нарушение. Приел е, че е налице компетентност на актосъставителя, че не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и 6 от същия закон. С други думи е приел, че както съставения акт за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговорят на законовите изисквания. При това положение, следва да се зачете и въведената от закона презумпция на чл.189, ал.2 от ЗДвП, която е задължителна за всички – административнонаказващия орган, съда и нарушителя. За да се обори тази презумпция е необходимо активни процесуални действия от страна на наказаното лице за оборване на отразените в АУАН факти. Такива не са предприети, а решението се базира само на разпита на свидетелят по установяването на административното нарушение. Същият в съдебно заседание е заявил, следното: „Не си спомням. Потвърждавам всичко, както е написано в АУАН – след като го е подписал колегата и аз съм се подписал.“ Налице е изрично волеизявление за потвърждаване на отразените в АУАН факти и обстоятелства, което обаче не е отчетено от съдът при постановяване на съдебното решение. Същият се е задоволил да приеме за достоверно само първото изречение на Б., но не е второто му изявление. Не са изложени мотиви, защо не е кредитирано второто му волеизявление и същото е игнорирано в постановеното съдебно решение. По този начин е налице противоречие между събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания и установената въз основа на тях фактическа обстановка и отразената от съда такава в съдебното решение.

Не на последно, ако съдът е бил преценил, че е било наложително за изясняване на фактическата обстановка по делото разпита на актосъставителя И.Ц., то е не е следвало да дава ход на делото по същество, а за задължи свидетеля да се яви в съдебно заседание, респективно да постанови принудителното му довеждане. Започването на нова работа в завод „Арсенал“ не е основателна причина за неявяването му, тъй като призоваването му като свидетел по делото предполага ползването на отпуск по чл.157, ал.1, т.4 от КТ, който не е обвързан с какъвто и да е било стаж при новия работодател. Следва да се отбележи, че работодателят е длъжен да освободи работника за деня на съдебното заседание, в което същият е призован като страна, свидетел или вещо лице..

С оглед гореизложените съображения административният съд намира, че жалбата е основателна, а решението на районния съд е незаконосъобразно. Доколкото е налице нарушение на процесуалните правила, то решението на Районен съд – Казанлък следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №144 от 12.04.2019 год., постановено по АНД №1192/2018 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.