Р  Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

№246                                            05.07.2019 год.                                        гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесети юни, две хиляди и деветнадесета година, в  състав

 

 

                                                                                                                                                                       

                                                 Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                    Членове:   ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                        

                                                                          РАЙНА ТОДОРОВА 

 

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от  съдия ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 234 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И.С.., като пълномощник на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - гр. Стара Загора срещу Решение № 136 от 05.04.2019 г., постановено по НАХД № 115/ 2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 67/ 17.01.2019 г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, с което на "Тонзос 13" АД с ЕИК 123023443, със  седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. "*****" № 21, за извършено нарушение на чл. 35, ал. 1, т. ЗЗ, б. "а" от Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси /ЗЗВВХВС/ и на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от същия закон, е наложено наказание "имуществена санкция", в размер на 12 000,00 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът излага доводи, че районният съд неправилно е преценил събраните в производството пред него доказателства, което е обусловило и неправилност на крайните му изводи за допуснати в административната фаза на производството съществени процесуални нарушения и за недоказаност на санкционираното деяние. Развиват се съображения за обосноваване процесуалната законосъобразност и съответствието на отмененото наказателно постановление с материалния закон. Твърди, че в НП било извършено точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено Оспорва се извода на съда, че не било установено точното количество на гасена вар, над 1 тон което е основание  за регистрация на дружеството като производител на гасена вар по реда на чл. 6,т.1 от Регламент 1907/2006. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на районния съд и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление, издадено от директора на РИОСВ - гр. Стара Загора В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не и

Ответникът по касационната жалба "Тонзос" АД, чрез пълномощника си по делото адв. А.С.  оспорва жалбата като неоснователна. В отговор на касационната жалба и в хода на устните състезания, развива доводи за правилност на решението на РС -Казанлък.

 Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение на РС – Казанлък е правилно, постановено при правилна преценка на събрания доказателствен материал..

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

 С атакуваното Решение № 136 от 05.04.2019 г., постановено по НАХД № 115/ 2016 г. по описа на Районен съд - Казанлък. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 67/ 17.01.2019 г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Стара Загора, с което на "Тонзос 13" АД с ЕИК 123023443, със  седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. "*****" № 21, за извършено нарушение на чл. 35, ал. 1, т. ЗЗ, б. "а" от Закона за защита от вредното въздействие на химическите вещества и смеси е наложена имуществена санкция в размер на 12 000 лева. От фактическа страна административно наказателното обвинение се основава на това , че при извършена проверка на 06.11.2018 г. се установило, че на територията на бетонов център, находящ се в гр. Казанлък, ул. „ *****” №4, собственост на „ Тонзос” АД гр. Казанлък за разположение 32 басейна за гасена вар. Съгласно ч.3,ал.8 от Регламент 1907/2006г.  дружеството се явява производител на гасена вар и е длъжно да извърши  регистрация за това обстоятелство в Европейската агенция по химикалите в  Хелзинки То не е изпълнило това задължение. Нарушението е извършено на 01.06.2018 г. и е констатирано с констативен протокол № 005784.

 

 

 

 

 

За да отмени наказателното постановление, районният съд е прие че са налице съществени нарушения на административно-производствените правила по чл. 42,т.3 и по чл. 57, ал.1т.5 от ЗАНН, съставляващи абсолютно основание за отмяна на издаденото НП. От АУАН и НП се оставало с впечатлението, че административното нарушение по чл. 6, ал.1 от REACH било от категорията на продължените, при които посредством бездействие, съставът на нарушението се осъществява непрекъснато през определен период от време и през цялото време е налице трайно незаконосъобразно състояние..

 

 

 

 

Съдът е приел също, че е налице очевидна неяснота в правната квалификация на нарушението и несъвпадение между правна норма и твърдения за извършено нарушение. Чл. 6 §1 от REACH не кореспондирал с обстоятелствената част на НП, налице било нарушение на чл.57,ал.1,т. 5 от ЗАНН и то съществено, тъй като жалбоподателят бил в невъзможност да разбере цялото обвинение. Съдът е приел, че е липсвало основание да се реализира административнонаказателна отговорност. В административното, както и в съдебното производство се установило, че не било установено точното количество гасена вар, което дружеството произвежда

 

 

 

 

Касационната инстанция споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на НП.

 

 

 

 

Правилно е прието, че в хода на проведената административнонаказателна процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на НП.

 

 

 

 

Санкционираното деяние е неясно описано, което не дава възможност да се разбере административнонаказателното обвинение. Като нарушена е посочена разпоредбата н ачл. 35,ал.1,т.33, б."а" от ЗЗВВХВС, предвиждаща санкциониране за неизпълнение на задълженията за регистрация на химични вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия съгласно конкретно посочени норми от Регламент /ЕО/ № 1907/2006 /REACH/, като в случая неизпълнението се обвързва с чл. 6, ал.1 от същия, уреждащ общи задължения за регистрация в Европейската агенция по химикали на вещества в самостоятелен вид или в смеси. От даденото в акта и в НП описание на нарушението, и обстоятелствата по извършването му не става ясно дали дружеството е санкционирано за неизвършване на същинска регистрация на веществото калциев хидроксид след предварителната му регистрация или за това, че продължава да произвежда веществото преди да го е регистрирало, като се визират и двете хипотези.

.

 

 

 

 

Според настоящата инстанция в обстоятелствената част на акта и НП се съдържат противоречиви фактически обстоятелства. Задължението за регистрация на произвежданото вещество, което се твърди, че не е изпълнено, се обвързва с крайния срок за същинска такава - 01.06.2018 г., уреден в чл. 23, ал.2 от Регламент /ЕО/ № 1907/2006 /REACH/. По аргумент от чл. 28, ал.3 вр. ал.1 и ал.2 от Регламент /ЕО/ № 1907/2006, срокът за същинска регистрация е приложим само ако е извършена предварителна регистрация до 01.12.2008 г., а в случая в акта и в НП не се събраха доказателства за такава предварителна регистрация. По този начин не става ясно дали наказващият орган приема, че дружеството има предварителна регистрация на произвежданото вещество, за да се възползва от правото на същинска регистрация с краен срок 01.06.2018 г., за който се твърди, че не е спазен, или приема, че липсва предварителна регистрация, в който случай обаче преходните периоди за същинска регистрация не биха били приложими. От друга страна, ако се приеме, че именно втората хипотеза е имал предвид наказващия орган, то позоваването на чл. 21 от Регламент /ЕО/ № 1907/2006 и изложеното, че дружеството е следвало да регистрира веществото преди да продължи да го произвежда, сочат на нарушение, което е следвало да се квалифицира по друг текст от закона и съответно от Регламента. В тази връзка изцяло се споделя извода на районния съд, че е допуснато нарушение при правната квалификация на санкционираното деяние, несъответстваща на изложените фактически обстоятелства.

 

 

 

 

Недопустимо е съдът да извлича по тълкувателен път волята на наказващия орган. Санкционираното деяние следва да е ясно, конкретно и точно описано, като това е необходимо за гарантиране правото на защита на наказаното лице. Констатираната в случая неяснота относно вмененото противоправно деяние,  че не позволява на санкционираното лице да разбере в пълнота обвинението, за да се защитава адекватно срещу него, влече и незаконосъобразност на проведената административнонаказателна процедура, обосноваваща отмяна на финализиращият  санкционен акт. Ето защо като е достигнал до този извод и е отменил НП, районният съд е постановил решението си в съответствие със закона и при правилното му прилагане.

Ето защо като е достигнал до този извод и е отменил НП, районният съд е постановил решението си в съответствие със закона и при правилното му прилагане.

 

 

 

 

На последно място правилни са и изводите на районния съд, че в случая не е безспорно установено и извършването от обективна страна на производство на гасена вар в количество над един тон Няма данни при извършената на място проверка или впоследствие, това обстоятелствено д е проверено.

 

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в жалбата на РИОСВ - гр.Стара Загора пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

                          

                   Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ    в сила   Решение № 136 от 05.04.2019 г., постановено по НАХД № 115/ 2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък., с което  е отменено Наказателно постановление № 67/ 17.01.2019 г., издадено от директора на РИОСВ - гр. Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                   

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                2.