Р Е Ш Е Н И Е

№266 23.07.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: МИХАИЛ РУСЕВ

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Николина Николова и в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №239 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.П. *** против Решение №212/17.04.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №F424545/15.02.2019 год. издадено от и.д. Заместник директор ТД на НАП – гр. Пловдив с наложена на П. глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.74, ал.1, предл. второ от Закона за счетоводството. В касационната жалба се твърди, че основният спорен момент, е дали в периода от 06.03.2018 год. – датата на която е изключена като съдружник и освободена като управител до 13.03.2019 год., когато е постановен окончателния акт по делото, качеството й на съдружник и управител на дружеството е спорно. Неправилно е прието от районният съд, че това й качество е безспорно при наличие на формално вписване в Търговският регистър към датата на нарушението, както и че е следвало да прояви активност като изготви ГФО и го представи в ТР на АВ. Спорният момент е, при наличието на конфликт между съдружниците и висящ спор относно освобождаването й, дали е била в състояние да организира свикването на общо събрание и приемането на ГФО. От изключването й като съдружник и управител, дружеството е било представлявано еднолично от другия управител А.П., която е следвало да приеме и изготви ГФО и да го предаде. За да се приеме ГФО е необходимо да се свика общо събрание, на което да се приеме ГФО, т.е. налице е сложен фактически състав за приемането на ГФО. Липсва деяние, което да е извършено, поради което и не е налице извършено административно нарушение. Ако се приеме, че е налице все пак извършено административно нарушение, то се иска отмяната на наказателното постановление поради наличието на маловажен случай. Нарушението е първо по своя характер, не са налице други нарушения на счетоводното и данъчното законодателство, а от не подаването не са настъпили никакви загуби за фиска. Направено е искане за отмяна на решението е постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП Пловдив, не се явява и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Стара Загора.

Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНХД №808/2019 год. на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Районният съд Стара Загора е потвърдил обжалваното наказателно постановление №F424545/15.02.2019 год. издадено от и.д. Заместник директор ТД на НАП гр. Пловдив с наложена на А.П.П. глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.74, ал.1, предл. първо от Закона за счетоводството за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. Образуването на административнонаказателната преписка е станало въз основа на акт за установяване на административно нарушение №F424545, съставен на 15.10.2018 год. От фактическа страна е прието от наказващият орган, че А.П.П. в качеството си на управител на „Зенит АП“ООД – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на Търговският закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2017 год. в Търговският регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановеният срок - до 30 юни на следващата година, т.е. до 02.07.2018 год. /30.06.2018 год. и 01.07.2018 год. са неприсъствени дни/. Търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2017 год., видно от подадената в ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с вх.№2400И0255203/24.03.2018 год. и от приложениня към него годишен отчет за дейността. Към датата на съставяне на АУАН ГФО на дружеството за 2017 год. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията. Нарушението е извършено на 03.07.2018 год., установено е на 07.08.2018 год. – датата, на която НАП е уведомена от АП, във връзка с писмо изх.№20-00-149/17.08.2018 год. на ЦУ на НАП, получено в ТД на НАП с вх.№04-01-1347/17.08.2018 год..

За да потвърди наказателното постановление Районен съд Стара Загора е приел, че деянието е установено по безспорен начин и е съществувало задължение на търговското дружество за публикуването на ГФО в Търговският регистър. Приел е, че е налице задължение за активно поведение от страна на наказаното лице, което е безусловно. Трябвало е да изготви ГФО и да го представи за публикуване в ТР. Това не е сторено, поради което е приел, че е налице извършено административно нарушение. Наличието на спорове между дружеството и управителя, не го освобождават от задължението за публикуване на ГФО и това обстоятелство е приел за правно ирелевантно. Видно от справката от ТР, към момента на деянието, същата е имала качеството на управител и върху нея е тежало задължението за изготвянето и публикуването на ГФО. Не е приел, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, макар и нарушението да е извършено за първи път. Това не обуславя по-ниска степен на обществена опасност, а това деяние е и криминализирано. Не са констатирани и допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност, което да са повод за отмяната на наказателното постановление.

Районният съд Стара Загора не е допуснал релевираните в касационната жалба нарушения на материалния закон и решението му е правилно по своя краен резултат. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на въззивния съд за липсата на основание по чл.28 от ЗАНН за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност, поради факта, че дружеството е извършвало търговска дейност и с публикуването на ГФО в част счетоводен баланс би се постигнала целта на задължението за публикуване. Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН е следвало да се извърши от административнонаказващия орган и от съдът, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е извършвало търговска дейност през 2017 година, което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, но не е публикувало ГФО в ТР.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите на районният съд, поради което и същите не следва да бъдат преповтаряни.

В допълнение може да се добави следното:

При извършената проверка в Търговският регистър, се установи, че и към настоящия момент касаторката е вписана като управител на дружеството, каквато е била и към датата на нарушението. Безспорно е че бил налице съдебен спор относно изключването й като съдружник и освобождаването й като управител на дружеството, който е бил висящ към 30.06.2018 год. Следователно към него момент, същата все още е имала качеството на управител и и съществувало задължението и за изготвянето на ГФО и представянето му за обявяване в Търговският регистър. Нещо повече, на 24.03.2018 год. /след освобождаването на касаторката като управител/ е била подадена и годишната данъчна декларация по Закона за корпоративното подоходно облагане в ТД на НАП гр. Пловдив, офис Стара Загора. Този факт, говори, че дейността на дружеството не е била изцяло блокирана и същото е изпълнявало законовите си задължения.

Съдът споделя и липсата на основания за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Дружеството е активно, осъществявало е търговска дейност за 2017 год. и с публикуването на годишния финасов отчет ще се даде информация на третите лица относно дейността на дружеството. Безспорно е от друга страна, че с подаването на годишната данъчна декларация по надлежния ред, са налице и предпоставките за извършването на съответното облагане по реда на ЗКПО, т.е. за държавния фиск не е настъпила каквато и да е вреда. Липсва обаче публичност на финансовата стъбилност на търговеца, информация, от която ще черпят данни третите лица, която публичност се цели с публикуването на годишният финансов отчет в ТР, доколкото същият е публичен, а подаването на годишна данъчна декларация по същността си представлява данъчна тайна по смисъла на ДОПК.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните касационни основания, а решението на райннония съд е валидно, допустимо, постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №212/17.04.2019 год., постановено по АНД №808/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.