Р Е Ш Е Н И Е

№230 26.06.2019 г. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Албена Ангелова

и с участието на прокурора Рубен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №240 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З.М.П. против Решение №251/02.05.2019г, постановено по АНД №775/2019г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия №1235207 от 22.05.2016г., издаден от ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 150лв. на основание чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, за това че на 22.05.2016г., в 11.15часа по път І-5 км.222+200, разклон с. Змейово- община Стара Загора, посока север-юг, управлява МПС Шевролет Каптива с рег. №***** със скорост от 84 км/ч, при ограничение от 50км/ч въведено с пътен знак „В-26“, разположен северно на 150м, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3км.

За да потвърди Електронния фиш, РС Стара Загора е приел, че при спазване на чл.189 ал.5 от ЗДвП, фиша е изпратен на собственика на управляваното МПС към момента на извършване на нарушението, а именно З.М.П., който е избрал да обжалва пред съд наложеното му административно наказание, вместо да подаде декларация пред ОД на МВР Стара Загора, в която да посочи водача. Изложени са и доводи по спазване изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП за налагане на административно наказание, чрез издаване на електронен фиш. Отхвърлени са доводите на наказаното лице, че е следвало да му бъде съставен АУАН и да се наложи наказание по общия ред, предвиден в ЗАНН.

С касационната жалба се иска от съда да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на електронния фиш с доводи, че при издаването му не е съобразена разпоредбата на чл.54 от ЗАНН в нарушение, на която е потвърдено наложеното му административно наказание. Счита, че е налице смесване между съставите на чл.21 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и по този начин е нарушено правото му на защита. В съдебното решение не се сочат протокол за проверка, протокол за използване на АТС, заповеди и други документи, доказващи спазването на Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията а и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165 ал.3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи / Наредбата/. Съдът не е обсъдил и възражението за изтекла давност като въззивното решение е постановено при изразен обвинителен уклон. Нарушен е принципа на равенство в процеса – касационно основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, тъй като съдът не е посочил кога е връчен електронния фиш и не вярно е приел, че същият е изпратен на касатора. Електронния фиш е връчен след изрично искане от страна на наказаното лице, без да е спазена процедурата по неговото изпращане с цел установяване субекта на нарушението. Не е изследван въпроса дали изобщо е имал срок да представи декларация, в която да посочи действителния водач.

Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител и писмен отговор в установения 14-дневен срок.

Представителя на Окръжна прокуратура дава заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на съда да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Съгласно чл. 189 ал.5 от ЗДвП, електронния фиш се връчва на лицето по чл.188 ал.1 от същия закон – собственика на управляваното МПС, чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на службите за контрол. В настоящия случай връчването се твърди да е извършено по втори алтернативен, но равностоен начин. От момента на връчването тече 14-дневен срок, в който собственика на управляваното МПС има две възможности, алтернативни: да обжалва пред съда законосъобразността на електронния фиш, или да подаде декларация, в която да посочи на кое лице е предоставило управлението и към която да приложи копие на свидетелството му правоспособност. Собственика решава коя от двете възможности за защита да избере. При подаване на декларация с посочване на лицето, на което е предоставено управлението на МПС и прилагане към нея на изискуемото копие на документа за правоспособност, електронния фиш безусловно се анулира т.е. собственика по този ред доказва, че не е извършил установеното посредством технически средства нарушение. В случая електронния фиш е обжалван пред съда, а не чрез административно наказващия орган с подадена по пощата жалба на 17.03.21019г., като същия е връчен на 13.03.2019г., на която дата е узнал и за възможността да подаде писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, към която да приложи копие на свидетелството му за управление на МПС, получил е и указание, че може да плати в същия срок 7% от размера на глобата. Следователно не е лишен от право да се защити, както е предвидил законодателя. На следващо място, не е накърнено и правото му на участие в процеса, тъй като е редовно призоваван за откритото съдебно заседание, на което не се е явил, нито е изпратил представител и съответно не се е и запознал с представените от АНО доказателства в подкрепа на годността на използваното техническо средство и на изгответния посредством него веществен доказателствен материал. Правото му на участие не е нарушение и не е налице основанието по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на въззивното съдебно решение. Най-сетне изводите на съда не сочат на обвинителен уклон, тъй като няма нито едно изречение с лично убеждение, че трябва да се носи административно наказателна отговорност, а напротив, съдът е обсъдил защо приема електронния фиш за съответен на цитираните в мотивите разпоредби на ЗДвП т.е. обосновал се е със закона и установените от него изисквания да се зачита като годно веществено доказателствено средство, снимковия материал, който е разпечатан от АТСС, което от своя страна е изпитано и използвано по съответния ред. По делото има снимка на знака, който оповестява използването на мобилно АТСС, има справка за собственост на моторното превозно средство, представен е Протокол за използване на посоченото в електронния фиш АТСС за видеоконтрол и същия има необходимото по Наредбата съдържание. Приети са по делото и протоколите за проверка на мобилната система за видеоконтрол – последващи и първоначална. С тези писмени документи касатора не се е запознал поради не упражняване на предоставените му процесуални форми за участие в съдебното производство и няма основание собственото му поведение да се счита за нарушаване на принципа на равнопоставеност в процеса. Съдът няма задължение да изпраща представените от АНО писмени доказателства, а страната трябва да се запознае с тях и да организира защитата си. След като техническото средство е годно, има протокол за неговото използване по реда на Наредбата, то се налага извода, че изготвеното веществено доказателствено средство установява по безспорен начин нарушението, а справката за собственика на когото е регистрирано МПС и субекта на отговорността.

По твърдението за материална незаконосъобразност на решението и на електронния фиш следва да се каже, че състава на чл. 182 ал.2 т.4 от ЗДвП е конкретен, поради което посочването на чл. 21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП като нарушени разпоредби могат да накърнят правото на защита само ако въвеждат правила за поведение, различни от онези, за чието спазване е приложено административното наказание. Съгласно чл.182 ал.2 от ЗДвП, водач който превиши разрешената максимална скорост, извън населено място се наказва с размер на глобата, определен конкретно според стойността на превишението. Ето защо състава е конкретен и не се нужда е от посочване на други разпоредби като нарушени, за да се внесе яснота и пълнота на правното обвинение. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП, водачът на МПС от категория А не следва да превишава 80км/ч. извън населено място, освен ако стойността е различна, за което се изисква сигнализация с пътен знак. Тъй като в случая максимално разрешената скорост е била различна, а именно 50 км/ч, в електронния фиш е вписано това обстоятелство, както и пътния знак и неговото разположение, за да се отграничи регулирания пътен участък. Следователно правилно е посочена като нарушение разпоредбата на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, тъй като отклонението в ал.2 е само по отношение на разрешените максимални скорости, а в ал.1 е посочено, че водачът е длъжен да ги съобразява. Няма никакво смесване между две отделни правила за поведение, тъй като задължението на водача е едно единствено, а именно да съобразява скоростта на движение със стойностите посочени в чл.21 от ЗДвП, като в зависимост от наличието на пътен знак ще съобрази онази стойност, която пътен знак въвежда по ал.2 или установената от ал.1, която трябва да знае.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.1 предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №251/02.05.2019г., постановено по АНД №775/2019г. по описа на РС Стара Загора

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.