Р Е Ш Е Н И Е

№ 250 25.07.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 241 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „Ген. Столетов“ № 20, ет.2, ап.6, подадена чрез пълномощника му адв. А.А. ***, против Решение № 255 от 07.05.2019г., постановено по АНД № 594/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 43-0000006 от 07.02.2019г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Твърди, че административнонаказателната правна квалификация на деянието не е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена законова разпоредба. Поддържа, че с оглед фактическата, правна и доказателствена необоснованост на административното обвинение, извършването на вмененото му нарушение не е нито установено, нито доказано по несъмнен начин. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание вкл. и такива за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН, е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 43-0000006 от 07.02.2019г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” – Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 43-0000006 от 07.02.2019г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 244669/ 30.01.2019г., на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ е наложена имуществена санкция в размер на 3 000лв., на основание чл.96г, ал.1, предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр. първо от ЗАвтП. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 30.01.2019г., след извършена проверка на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ гр. Стара Загора, притежаващ лиценз № 1104 за международен превоз на товари, е установено, че лицензираният превозвач, извършващ превоз на товари с МПС марка „ДАФ“ с рег. ********, включен в списъка на лиценз № 1104, валиден до 31.12.2026г., на дата 29.08.2018г. с водач Т. Г. Т., курс от гр. Стара Загора – с. Момков, видно от пътен лист серия А № 439664 от 29.08.2018г. и тахографски лист на водача от 29.08.2018г., е извършен превоз от водача, който не отговаря на изискването за квалификация на водач /без валидна карта за квалификация на водача/.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, приетата за установената по фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е обосновал извод, че извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по 96г, ал.1, предл. второ във вр. с чл. 7б, ал.1, изр. първо от ЗАвтП, е доказано по безспорен и несъмнен начин, като правилно и законосъобразно на превозвача СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ е наложена предвидената в закона по вид и размер административна санкция.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Изцяло се споделя извода на съда, че обвинението за извършено от СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ гр. Стара Загора нарушение по чл. 96г, ал.1, предл. второ във вр. с чл. 7б, ал.1, изр. първо от ЗАвтП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и посочването на законовата разпоредба, която е нарушена. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административно наказателен състав. В случая СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ е санкционирано на основание чл. 96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП, съгласно която разпоредба който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на чл. 7б, ал.1, изр. първо от ЗАвтП, която норма регламентира че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че при направена проверка на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ гр. Стара Загора е установено, че от лицензирания превозвач, извършващ превоз на товари с МПС марка „ДАФ“ с рег. ********, включен в списъка на лиценз № 1104, валиден до 31.12.2026г., на 29.08.2018г. е осъществен превоз по курс от гр. Стара Загора – с. Момков с водача Т. Г. Т., който не отговаря на изискването за квалификация на водач /без валидна карта за квалификация на водача/. С оглед на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл. 96г, ал.1, предл. второ от ЗАвтП, по която е подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа страна, и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление.

Противно на твърденията на касатора, административнонаказателната правна квалификация на деянието е съответна на фактическото описание на нарушението и на посочената като нарушена нормативна разпоредба, като от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Действително съгласно чл.7б, ал.3 от ЗАвтП /в приложимата редакция, сега ал.7 – ДВ бр.80/ 2018г., в сила от 28.06.2019г./, изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Но в разпоредбите на чл.7б, ал.1, изр. второ и ал.2 от ЗАвтП / в приложимата редакция, сега ал.6 – ДВ бр.80/ 2018г., в сила от 28.06.2019г./, е регламентирано, че за съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години, която карта за квалификация на водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и 4. Съответно в чл.7б, ал.4 от ЗАвтП /в приложимата редакция, сега ал.8 – ДВ бр.80/ 2018г., в сила от 28.06.2019г./, е предвидено, че водачите, придобили квалификацията по ал. 2, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки 5 години. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че законът регламентира издадената по надлежния ред и от оправомощените длъжностни лица карта за квалификация на водача не просто като документ, „улесняващ доказването“ на наличието на кумулативните предпоставки по чл.7б, ал.3 от ЗАвтП /както се твърди от касационният жалбоподател/, а като официален удостоверителен документ за съответствие с изискването за квалификация на водача т.е документ който удостоверява, че водачът отговаря на изискванията за начална квалификация или периодично обучение. За установяване съответствието с изискването за квалификация на водача законодателят е създал специален ред, регламентиран в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация. По аргумент от чл.18 от посочената Наредба периодичното обучение се провежда за усъвършенстване и актуализиране на знанията на водачите на всеки пет години, като водачите преминават курс за периодично обучение преди изтичане на срока на валидност на картата за квалификация на водача, а водачите, които притежават карта за квалификация на водача, чийто срок на валидност е изтекъл, както и водачите по чл. 4 от Директива 2003/59/ЕО, които са престанали да изпълняват професията, подлежат на периодично обучение, преди отново да започнат да упражняват професията. В контекста на действащата нормативна уредба може да се направи извод, че след изтичането на срока на валидност на картата за квалификация на водача, удостоверяваща съществуването на съответствие с изискването за квалификация на водача, липсва документ удостоверяващ изпълнението на изискването по чл.7б, ал.3 от ЗАвтП – съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение. В този смисъл и противно на твърденията на касатора, след изтичането на срока на валидност на картата за квалификация на водача, за който срок посоченият документ удостоверява по официален начин съществуването на съответствие с изискването за квалификация на водача, правоприлагащият орган няма нито задължението, нито правото да изследва дали са налице предпоставките по чл.7б, ал.3 от ЗАвтП. Ето защо след като при извършената проверка и въз основа на представените им документи /пътен лист серия А № 439664 от 29.08.2018г. и тахографски лист от 29.08.2018г./, контролните органи на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора са констатирали по несъмнен начин осъществяването на превоз на товари от водач, който не отговаря на изискването за квалификация, удостоверено с валидна карта за квалификация на водача, съответно на закона допускането от превозвача СД „ДОБИ-П. И СИЕ“ гр. Стара Загора управлението от този водач на превозно средство, включено в списъка към издадения на превозвача лиценз, е прието като нарушение на изискването по чл. 7б, ал.1 от ЗАвтП и съотв. като основание за налагане на административна санкция. В този смисъл наказателното постановление не е издадено нито при неизяснена фактическа обстановка, нито при липса на надлежно установяване на нарушението, както се твърди от касационния жалбоподател. С оглед на което Старозагорският административен съд приема за обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях обстоятелства и правилни от гл. т. на закона съображенията на въззивния съд, мотивирали направения извод за осъществено от санкционираното лице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 96г, ал.1, предл. второ във вр. с чл. 7б, ал.1, изр. първо от ЗАвтП, при наличие на изискуемия се конекситет между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Несъответно на съдържанието на наказателното постановление е твърдението, че са посочени няколко административни нарушения, което е довело до неяснота за кое точно нарушение е наложена административната санкция на СД „ДОБИ-П. И СИЕ“. От изложено в обстоятелствената част на наказателното постановление е несъмнено, че посочването на други два случая за допуснато от превозвача осъществяване на превоз от водач, който не отговаря на изискването за квалификация, за което на превозвача е отправено устно предупреждение, не се обосновава от фактическа страна административно наказателното обвинение, а очевидно се обосновава налагането на санкция за това нарушение след направено предупреждение по чл.28 от ЗАНН.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 255 от 07.05.2019г., постановено по АНД № 594/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 43-0000006 от 07.02.2019г., издадено от и.д Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр. Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.