Р Е Ш Е Н И Е

№ 251 19.07.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Пенка Маринова

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 243 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „АЗИРА – НМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. „Генерал Драгомиров“ № 3, подадена чрез пълномощника му адв. Л.Д. ***, против Решение № 211 от 17.04.2019г., постановено по АНД № 488/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F407895 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на законово регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата. Твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл.53, ал.1 във вр. с чл.28 и чл.29 от ЗАНН съдът е приел, че непосочването на мотиви в наказателното постановление за липса на малозначителност не представлява процесуално нарушение. Счита, че след като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да обсъди наличието на маловажност по чл.28 от ЗАНН, без каквото и да е било основание е извършената от съда такава преценка, доколкото законосъобразността на наказателното постановление следва да проверява с оглед обективираното в неговото съдържание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № F407895 от 29.10.2018г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление, по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „АЗИРА – НМ“ ЕООД, против Наказателно постановление № F407895 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F407895 от 18.09.2018г., на „АЗИРА – НМ“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 200лв., на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че „АЗИРА – НМ“ ЕООД – предприятие по см. на Закона за счетоводството и търговец по см. на Търговския закон, като е било длъжно, не е публикувало годишния си финансов отчет за 2017г., като не го е заявило за вписване и представило за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписванията до 30 юни на следващата година т.е до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че „АЗИРА – НМ“ ЕООД е извършвало дейност през отчетния период на 2017г., видно от подадената в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Годишният финансов отчет на дружеството за 2017г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията за вписванията на 11.09.2018г.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по 74, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството. По съображения, че конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че правилно и законосъобразно на „АЗИРА – НМ“ ЕООД е наложена предвидената в закона по вид и размер административна санкция.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Обвинението за допуснато от „АЗИРА – НМ“ ЕООД нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, като основание за налагане на административна санкция по чл.74, ал.1 от ЗСч., е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, вкл. на тези по т.5 и т.6, за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна.

Изцяло се споделя и извода на Старозагорския районен съд, че не представлява нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН липсата на изложени мотиви в НП във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН. Действително, както правилно сочи касаторът, по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но не намира нормативно основание твърдението на жалбоподателя, че АНО има задължение да мотивира извършената преценка за неприлагането на чл.28 респ. на чл.29 от ЗАНН и съотв. да изложи съображения за това, като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Нито разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито друга законова норма, регламентират излагането на мотиви за извършената преценката по чл.53, ал.1 от ЗАНН от гл.т на липсата на хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като елемент от задължителното съдържание на НП. Както нееднократно е посочвал касационният състав на съда в други решения, със самото издаване на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. След като преценката на наказващият орган, че случаят не е маловажен и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, се обективира с издаването на наказателното постановление, неоснователен е довода на касатора, че съдът е лишен от възможността да извърши проверка на правилността на така направената преценка. Преценката „за маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС, съдът е длъжен да провери правилността на тази преценка, като при неприлагането от административнонаказващия орган на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, да отмени наказателното постановление, като материално незаконосъобразно. Задължението на съда да направи посочената проверка не е обусловено от наличието на обективирани в наказателното постановление мотиви относно липсата на основание за определянето на нарушението като маловажен случай, а се свързва с преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН от гл.т съществуването на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Доколкото по аргумент от ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно наказателна отговорност, като преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, а не по целесъобразност, очевидно правилността на тази преценка се свързва с материалната, а не с процесуалната законосъобразност на наказателното постановление.

Обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях факти и обстоятелства и правилни от гл. т. на закона са съображенията на въззивния съд, мотивирали направения извод, че „АЗИРА – НМ“ ЕООД не е изпълнило в законово регламентирания срок задължението си по чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, което сочи на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение и подлежащо на санкциониране по административнонаказателния състав на чл.74, ал.1 от ЗСч. Всъщност жалбоподателят и не оспорва фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито е ангажирал надлежни доказателства, които да я опровергават.

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. А и касаторът нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на обстоятелства от обективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение в нормативно регламентирания срок или други, съставляващи основание нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички възражения на санкционираното лице досежно формалната, процесуалната и материалната незаконосъобразност на наказателното постановление. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Противно на твърдението на касатора, разгледани, подложени на преценка и отхвърлени като неоснователни са всички възражения на санкционираното лице, като с оглед изискването на чл. 339, ал.2 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, съдебното решение съдържа подробни мотиви защо не се приемат доводите, изложени в подкрепа на подадената жалба.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 211 от 17.04.2019г., постановено по АНД № 488/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № F407895 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.