Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                        

                      

            № 255     19.07.2019 година   град Стара Загора

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА   

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Албена Ангелова        

и с участието на прокурор Петя Драганова                                              

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 255 по описа  за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.     

 

               Образувано е по касационна жалба на И.А.Р. ***, подадена чрез пълномощника му адв. Л.Д. ***, против Решение № 247 от 02.05.2019г., постановено по АНД № 463/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F407897 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

 

               В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован, вътрешно противоречив и несъответен на събраните по делото доказателства направения от въззивния съд извод за материална и процесуална законосъобразност на наказателното постановление. Поддържа, че при постановяване на съдебното решение не са разгледани, обсъдени и преценени всички правни и фактически доводи на санкционираното лице, изложени в подкрепа на жалбата. Счита, че след като административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си да обсъди наличието на маловажност по чл.28 от ЗАНН, без каквото и да е било основание е извършената от съда такава преценка, доколкото законосъобразността на наказателното постановление следва да проверява с оглед обективираното в неговото съдържание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № F407897 от 29.10.2018г. на Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

 

Ответникът по касационната жалба – Териториална дирекция на НАП – Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

            Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на И.А.Р. ***, против Наказателно постановление № F407897 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F407897 от 18.09.2018г., на И.Р. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, за извършено нарушение на чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че И.А.Р., в качеството си на управител на „АЗИРА – НМ“ ЕООД – предприятие по см. на Закона за счетоводството и търговец по см. на Търговския закон, като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет на дружеството за 2017г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30 юни на следващата година т.е до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. са неприсъствени дни/. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че търговското предприятие е извършвало дейност през отчетния период на 2017г., видно от подадената в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО и от приложения към нея годишен отчет за дейността. Годишният финансов отчет на дружеството за 2017г. е заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към Агенцията за вписванията на 11.09.2018г.

 

           Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като съдържанието им съответства на изискванията на чл.42, респ. на чл.57 от ЗАНН. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършеното съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по 74, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството. По съображения, че конкретното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, съдът е приел, че правилно и законосъобразно на санкционираното лице е наложено предвиденото в закона по вид и размер административно наказание.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.    

 

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Обвинението за допуснато от И.А.Р., в качеството му на управител на „АЗИРА – НМ“ ЕООД нарушение на чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл. 16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, като основание за налагане на административно наказание по чл.74, ал.1 от ЗСч., е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, вкл. на тези по т.5 и т.6, за пълно, ясно и точно описание на нарушението от фактическа и правна страна. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, не представлява нарушение на формалните изисквания по чл.57, ал.1 от ЗАНН липсата на изложени мотиви в НП във връзка с прилагането на чл.28 от ЗАНН. Действително, както правилно сочи касаторът, по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличието на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е маловажен, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но не намира нормативно основание твърдението на жалбоподателя, че АНО има задължение да мотивира извършената преценка за неприлагането на чл.28 респ. на чл.29 от ЗАНН и съотв. да изложи съображения за това, като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. Нито разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, нито друга законова норма, регламентират излагането на мотиви за извършената преценката по чл.53, ал.1 от ЗАНН от гл.т на липсата на хипотезите на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като елемент от задължителното съдържание на НП. Както нееднократно е посочвал касационният състав на съда в други решения, със самото издаване на наказателното постановление наказващият орган недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. След като преценката на наказващият орган, че случаят не е маловажен и че липсва основание за прилагането на чл.28 от ЗАНН, се обективира с издаването на наказателното постановление, неоснователен е довода на касатора, че съдът е лишен от възможността да извърши проверка на правилността на така направената преценка. Преценката „за маловажност” подлежи на съдебен контрол и в съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС, съдът е длъжен да провери правилността на тази преценка, като при неприлагането от административнонаказващия орган на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките за това, да отмени наказателното постановление, като материално незаконосъобразно. Задължението на съда да направи посочената проверка не е обусловено от наличието на обективирани в наказателното постановление мотиви относно липсата на основание за определянето на нарушението като маловажен случай, а се свързва с преценка за приложимостта на чл.28 от ЗАНН от гл.т съществуването на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Доколкото по аргумент от ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2007г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно наказателна отговорност, като преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, а не по целесъобразност, очевидно правилността на тази преценка се свързва с материалната, а не с процесуалната законосъобразност на наказателното постановление.

 

               Обосновани от гл.т. на доказателствата и на установените въз основа на тях факти и обстоятелства и правилни от гл. т. на закона са съображенията на въззивния съд, мотивирали направения извод, че управителят на „АЗИРА – НМ“ ЕООД не е изпълнил в законово регламентирания срок задължението си по чл.38, ал.1, т.1 във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, което сочи на съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение и подлежащо на санкциониране по административнонаказателния състав на чл.74, ал.1 от ЗСч. Всъщност жалбоподателят и не оспорва фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление, нито е ангажирал надлежни доказателства, които да я опровергават.

                                                                                                                                                                  В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да бъде освободен от административно наказателна отговорност при прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните обективни условия, като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Изложените в тази връзка в обжалваното решение мотиви, вкл. и защо не се приемат за основателни доводите на санкционираното лице че е нарушен принципът на равенство пред закона, изцяло се споделят от касационната инстанция. А и жалбоподателят нито твърди, нито сочи доказателства за съществуването на конкретни обстоятелства от обективен или от субективен характер, релевиращи невъзможност да изпълни вмененото му със закон задължение в нормативно регламентирания срок или други, съставляващи основание нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.

 

            Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3, т.1 – т.4 от НПК. Съдът е извършил цялостна проверка на законосъобразността и правилността на обжалваното наказателното постановление, като въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е направил обоснован извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. При формирането на вътрешното убеждение, на фактическите и на правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

  

   С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

              Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

              ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 247 от 02.05.2019г., постановено по АНД № 463/ 2019г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № F407897 от 29.10.2018г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив.

 

   Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

   

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                             2.