Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

273                                               16.10.2019 год.                            гр. Стара Загора

 

 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

 

                                                                   Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

                                                                                  Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                                           МИХАИЛ РУСЕВ

 

при секретаря:  Ива Атанасова  

и с участието на прокурора: Румен Арабаджиков      

като разгледа докладваното от  съдия  Г.Динкова  КАН дело № 259 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД гр. София против Решение № 235 от 27.04.2019 год., постановено по АНД № 559/ 2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-002189 от 12.02.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -  касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че пи издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се оплаквания, че в наказателното постановление не са посочени поименно имената работниците и служителите, на които не са изплатени трудовите възнаграждения, както и техният размер, които обстоятелства са от съществено значение за тежестта на нарушението. Липсата на индивидуализация на работниците и служителите,  води до невъзможност да се установи дали към твърдяната дата действително е осъществен състава на нарушението. На следващо място се поддържа, че неправилно дадените няколко задължителни предписания с един протокол, са били квалифицирани като отделни административни нарушения, въз основа на което на дружеството са били издадени и девет бр. наказателни постановления. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №24-002189 от 12.02.2019 год.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Вместо това по делото е представено писмено становище от процесуалния му представител, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив /преобразувано в „Транспортно строителство и възстановяване“ЕАД, съгласно Решение № 256/ 03.05.2019г. на МС на РБ/ против Наказателно постановление №24-002189 от 12.02.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-002189/ 15.01.2019 год., на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка за последващ контрол по изпълнение на предписания, дадени с протокол за извършена проверка на 16.10.2018 год., 25.20.1028 год. и 29.10.2018 год. с № 1835849/ 16.10.2018 год., е било установено, че ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Нестор Абаджижев“№32, ЕИК 1308471160016, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изпълнил в определения срок – 19.11.2018 год., задължително предписание № 3, дадено с горесопосочения протокол, връчен на работодателя на 29.10.2018 год., в нарушение от 20.11.2018 год., а именно: ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, в качеството си на работодател, да изплати в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за месец юли 2018 год., в размер на 4 187.75 лв., представляващ обща сума до 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната на всички девет работници и служители от предприятието, полагащи труд на работното място: Складова база за съхранение на военновременни мощности – Калояновец, на всеки от които на 25.10.2018 год. е изплатил трудово възнаграждение /аванс/ за месец юли 2018 год. в размер на 50.00 /петдесет лева/, съгласно изискванията на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда. 

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и процесуална незаконосъобразност. Съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, включително и от свидетелските показания на актосъставителяи свидетеля по акта. Даденото предписание няма данни да е оспорено по административен ред, съответно да е било отменено, което го е мотивирало да приеме за доказано по делото описаното в наказателното постановление нарушение и извършването му от касатора. Не е установил съществени нарушения на процесуалните правила, при реализирането на административнонаказателната отговорност, а размера на санкцията съответства на тежестта на нарушението.

Решението на Старозагорският районен съд е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление отговаря на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в наказателното постановление нарушение – неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ, е под формата на бездействие, т.е неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ датата, на която /респ. до която/ лицето е следвало да изпълни вмененото му задължение – в случая да изпълни даденото на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка изх. №1835849/16.10.2018 год. В съдържанието на наказателното постановление изрично е посочен срокът, до който е следвало да бъде изпълнено предписанието /19.11.2018 год./, както и датата, считано от която работодателят е в нарушение – 20.11.2018 год.

Събраните в хода на въззивното съдебно производство доказателства подкрепят повдигнатото административнонаказателно обвинение за неизпълнение на даденото предписание в посоченият в протокола от 16.10.2018 год. срок. Този протокол е бил връчен по надлежния ред на работодателя, но последният не е изпълнил дадените предписания. Относно оплакването в касационната жалба за неправилно ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството за няколко отделни деяния, въпреки че предписанията са били дадени с един протокол, следва да бъде посочено, че в случая с протокола от 16.10.2018г. са били дадени шест задължителни предписания, всяко от които е с различен предмет /различни периоди на изплащане на трудовите възнаграждения/ и срок на изпълнение. В този смисъл, те предвиждат шест отделни задължения за работодателя, неизпълнението на които осъществяват състава на шест самостоятелни нарушения по чл.415, ал.1 от КТ. 

Неоснователно е и следващото оплакване на касатора за формална незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото в съдържанието му липсвали съществени, според него, обстоятелства от фактическа страна – поименно посочване на работниците и служителите с неизплатени трудови възнаграждения, дължимото възнаграждение на всеки един от тях. Необходимо е да се отбележи, че такова отбелязване липсва и в самото съдържание на даденото предписание, обективирано в Протокола от 16.10.2018г., поради което въвеждането на такова изискване към съдържанието на издаденото НП се явява несъстоятелно. В случай, че за работодателя е съществувала неяснота относно предписаните му от контролните органи действия, е разполагал, но в случая не се е възползвал /при липса на данни по делото за обратното/ с правната възможност да оспори по съдебен ред издаденото му задължително предписание. Отделно от това, доколкото в процесния казус се установява, че е налице пълно неизпълнение на даденото предписание, видно от представените справка от касатора, намираща се на лист 24 от делото на районният съд. Не е изплатено нищо допълнително на който е да е от работниците и служителите, към дата на справката – 15.01.2019 год., освен посочения в НП аванс от 50.00 лв. /платен на 25.10.2018г./.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са посочени в наказателното постановление, при пълно, точно и ясно формулиране на административно наказателното обвинение от фактическа и правна страна. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона. В този смисъл Наказателно постановление №24-002190 от 12.02.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив, в качеството му на работодател, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

           Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 235/ 27.04.2019  год., постановено по АНД № 559/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора. 

     Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                    

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

                                                                                                           2.