Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    

            

             № 288     04.10.2019 година   град Стара Загора

 

                 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                              

                                          Председател:    ИРЕНА ЯНКОВА   

 

                                                                                                               Членове:            РАЙНА ТОДОРОВА   

                                                                      КРЕМЕНА КОСТОВА–ГРОЗЕВА

 

 

при секретар  Минка Петкова      

и с участието на прокурор Маргарита Димитрова                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 266 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

                                                                                                                                                           Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора против Решение № 271 от 10.05.2019г., постановено по АНД № 684/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е изменено Наказателно постановление № НЯСС-60 от 25.02.2019г., издадено от Заместник - председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - гр. София, като е намален размера на наложената на Община Стара Загора имуществена санкция от 2 000 лева на 1 000 лева.  

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение  в нарушение и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Поддържа, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административнонаказателното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. на датата на извършване на нарушението. Твърди че неправилно съдът е приел, че  извършването на нарушението е установено и доказано по безспорен начин. Излага доводи, че в решението не се съдържат конкретни фактически и правни доводи, които да разкриват действителната воля на съда, както и че липсват мотиви относно фактическата обстановка на извършване на нарушението и свързаните с него обстоятелствена и доказателствена част. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което изцяло да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № НЯСС-60 от 25.02.2019г., издадено от Заместник - председателя на ДАМТН.

 

Ответникът по касационната жалба – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила и че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин, за което излага подробни съображения.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.  

          

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Община Стара Загора против Наказателно постановление № НЯСС-60 от 25.02.2019г., издадено от Заместник - председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор - гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 07-202/ 26.11.2018г., на Община Стара Загора, на основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв., за неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 12.10.2018г. на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона за водите от контролни органи на ДАМТН проверка на язовир „Малка Верея“, находящ се в поземлени имот № 000237 в землището на с. Малка Верея и № 000115 в землището на с. Лясково, община Стара Загора, който язовир е собственост на Община Стара Загора съгласно Акт за публична общинска собственост № 00660/ 03.12.1999г. и Акт за публична общинска собственост № 00659/ 03.12.1999г., е установено, че не е изпълнено от собственика на язовир „Малка Верея“ задължителното предписание, дадено в Констативен протокол № 07-06-31/ 15.05.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се премахнат струпаните камъни и боклуци от отводящия канал на преливника“, със срок за изпълнение 09.07.2018г.

             Старозагорският районен съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и допуснатото от Община Стара Загора нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите  - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите, като основание за налагане на административна санкция. Обосновавайки, че размерът на санкцията не съответства на тежестта на конкретното нарушение, съдът е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената на Община Стара Загора имуществена санкция до нормативно регламентирания минимален такъв от 1000 лева.

 

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.   

Абсолютно необосновано, несъответно на съдържанието на наказателното постановление и като такова неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в нарушение на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, административното обвинение не е обосновано в необходимата степен от фактическа страна чрез посочване на всички факти и обстоятелства, релевантни за наличието на съставомерно деяние, вкл. на датата на извършване на нарушението. Доколкото изпълнителното деяние на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите се изразява в бездействие - неизпълнение на задължение по чл.190а, ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, административнонаказателното обвинение е следвало да бъде обосновано от гл.т наличието на възникнало за лицето задължение и изтичането на срока, в който това задължение е следвало да бъде изпълнено. В случая това е направено - в НП се съдържа описание на всеки един от релевантните факти за наличието на съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочени са както съдържанието и срока за изпълнение на дадените на собственика на язовира /Община Стара Загора/ задължителни предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, така и констатациите от извършената последваща проверка относно състоянието на язовира за обосноваване на извода, че тези предписания не са били изпълнени. Противно на твърденията на касатора, в изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление изрично е посочена датата на нарушението – 10.07.2018г. - денят, следващ изтичането на определения срок за изпълнение на задължителните предписания по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, представляващ началния момент, от който бездействието е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение. В този смисъл несъстоятелно е възражението на санкционираното лице за неяснота и невъзможност да разбере кога се твърди, че е извършеното вмененото му нарушение.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е и направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на ДАМТН проверка на язовир "Малка Верея“, собственост на Община Стара Загора, от страна на собственика на язовира не е било изпълнено задължителното предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, дадено в Констативен протокол № 07-06-31/ 15.05.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: „Да се премахнат струпаните камъни и боклуци от отводящия канал на преливника“, със срок за изпълнение 09.07.2018г. Това релевира съставомерно от обективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.

             Нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочените от Община Стара Загора обстоятелства могат да бъдат преценени като релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от Старозагорския районен съд с постановеното изменение на наказателното постановление при намаляване размера на наложената имуществена санкция до законово регламентирания минимален такъв от 1 000 лева.

Не е налице и твърдяното касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изложените съображения, на които се основава твърдението за наличие на това касационно основание /за липса на формирани и формулирани „фактически и правни изводи, които да разкриват действителната воля на съда“ и за липса на „мотиви относно фактическата обстановка на извършване на нарушението и свързаните с него обстоятелствена и доказателствена част“/, са бланкетни и несъответни на съдържащите се в оспорения съдебен акт мотиви. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение и каквито и да е било допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК.

 

            С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                   Р     Е      Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 271 от 10.05.2019г., постановено по АНД № 684/ 2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                     

                                                                                                 

                                                                       2.