Р Е Ш Е Н И Е

№292 03.10.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ИРЕНА ЯНКОВА

Ч Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

ИРЕНА ЯНКОВА

КРЕМЕНА КОСТОВА- ГРОЗЕВА

Членове: РАЙНА ТОДОРОВА

КРЕМЕНА

КРЕМЕНА ГРОЗЕВА КЛ

при секретар Минка Петкова

и с участието на прокурор Маргарита ДИМИТРОВА

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАН дело №279 по описа за 2019год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба на Областна дирекция на вътрешните работи гр. Стара Загора срещу Решение № 328/10.06.2019 г., постановено по АНД № 622/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-003628/01.10.2018 год., издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348,ал.1, т. 1 и т.2 от НПК във вр. с чл. 63,ал.1,иречение второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от въззивния съд извод, че прекратяването на образуваното срещу лицето наказателно производство на основание чл. 9,ал.2 от НК, в хипотезата на явна незначителност на обществената опасност на деянието, изключва възможността за това деяние на нарушителя да бъде наложена административна санкция по административен ред. Поддържа, че след като постановлението за прекратяване на наказателното производство е изпратено от прокурора на административнонаказващия орган, на основание чл. 36,ал.2 от ЗАНН следва да издаде наказателно постановление за налагане на съответното административно наказание. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 18-1228-003628/01.10.2018 год., издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора

.

Ответникът по касационната жалба – И.П.П., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е постановил отмяна на наказателното постановление, за което излага подробни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218,ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.П.П. против Наказателно постановление № 18-1228-003628/01.10.2018 год., издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора с което на И.П.П. са наложени административни наказания - глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175,ал.3, предложение първо от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 02.07.2018 г. около 09.00 часа в гр. Стара Загора по бул.” Славянски” в посока изток до бензиностанция ОМВ, И.П.. е управлявал мотоциклет „ Ямаха” с рама ****,който не е регистриран по надлежния ред, липсва рег. номер на определеното за целта място. Посочено е че наказателното постановление се издава на основание чл. 36,ал.2 от ЗАНН въз основа на Постановление № 2971/ 2018 г. на РП – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство

Въззивният съд е приел, че доколкото в постановлението за прекратяване на наказателното производство, въз основа на което е издадено Наказателно постановление № 18-1228-003628/01.10.2018 год., издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора , е прието, че обществената опасност на деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението по чл. 345,ал.2 във връзка с ал.1 от НК е явно незначителна по см. на чл. 9,ал.2 от НК и именно на това основание е прекратено наказателното производство, следва извода, че това деяние не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение с оглед принципа „ non bis in idem”

Не се споделя извода на Старозагорския районен съд, че след като с Постановлението на РП – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство въз основа на което е издадено НП№ 18-1228-003628/01.10.2018 год., издадено от Началник сектор „ Пътна полиция” при ОД на МВР – Стара Загора е прието, че обществената опасност на деянието, формално осъществяващо признаците на престъплението почл. 345,ал.2 във вр. ал.2 от НК е явно незначителна по см. на чл. 9, ал.2 от НК и именно на това основание е прекратено наказателното производство, то това деяние не съставлява не само престъпление, но и административно нарушение. С Постановление № 2971/ 2018 г. от 02.07.2018 г. на прокурор в РП – Стара Загора, е прекратено наказателното производство по бързо производство № 1959 зм-612/ 2018 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР – Стара Загора, образувано и водено срещу И.П.. за престъпление по чл. 345,ал.2 във вр. С ал.1 от НК. Прието, че обществената опасност на деянието е явно незначителна по см. на чл. 9, ал.2 от НК и че поради своята по-ниска степен на обществена опасност извършеното от И.П.. деяние представлява административно нарушение по смисъла на ЗДвП, поради което следва да бъде прекратено образуваното срещу лицето наказателно производство и същото да понесе административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал.3 от ЗДвП, като му бъде наложено предвиденото в тази норма административно наказание. С оглед на което е и разпоредено след влизането в сила на Постановление същото да се изпрати на административнонаказващия орган – Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Стара Загора, за осъществяване на правомощията му. Както правилно е приел въззивният съд, при съпоставянето формулировката на двете обвинения /наказателното и административно-наказателното/ помежду им и със съдържанието на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е видно, че е налице е субективна и обективна идентичност между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и последвалото административнонаказателно обвинение. Но при неправилно тълкуване и прилагане на закона Старозагорският районен съд е приел, че прекратяването на наказателното производство в хипотезата на чл. 9, ал.2, предл. второ от НК /не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна/, дисквалифицира извършеното деяние не само като престъпление, но и като административно нарушение. Съображенията за това са следните:

Степента на обществена опасност на дадено противоправно поведение се определя от охраняваните обществени отношения които това поведение засяга или може да засегне и от вида, характера и степента на отрицателното му въздействие. Именно степента на обществена опасност отграничава престъпленията от другите видове правонарушения – административните нарушения, дисциплинарните нарушения и т.н. По-високата степен на обществена опасност, типична за определен вид деяние, е основание за обявяването му за престъпление, при предвидена в закона възможност при липсата на съответната степен на обществена опасност, обусловила определянето на деянието като престъпление, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК да отпадне престъпния характер на деянието. Но обстоятелството, че извършеното деяние, поради явната незначителност на неговата обществена опасност, не съставлява престъпление /чл. 9, ал.2, предл. второ от НК/, не означава, че ако с това деяние се осъществяват от обективна и субективна страна признаците на предвиден в закона административнонаказателен състав, същото не може да се квалифицира като административно нарушение. Няма пречка деяние, за което при прилагането на чл. 9, ал.2, предл. второ от НК е прието, че не представлява престъпление, да съставлява административно нарушение, обуславящо понасянето на съответната правна отговорност. Аргумент за това е и разрешението, дадено с ТР № 113 от 16.12.1982 г. по н.д № 97/ 1982 г. на ОСНК.

Ето защо несъответна на съдържанието на Постановление № 2971/ 2018 г. от 02.07.2018 г. на прокурор в РП – Стара Загора е констатацията на съда, че приетата от прокурора фактическа обстановка не обуславя извършено от жалбоподателя административно нарушение, като именно обвързващата за административнонаказващия орган фактическата обстановка, приета в прокурорското постановление, осъществяващо процесуалната функция на АУАН, е било основание за издаването на НП. Следва да се отбележи и че направената от прокурора преценка за наличието на хипотезата на чл. 9, ал.2, предл. второ от НК по отношение на деянието, е единствено в контекста на образувано и водено срещу И.П. наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – т.е прилагането на чл. 9, ал.2, предл. второ от НК изключва само престъпния характер на деянието. Действително административнонаказващият орган, при прилагането на чл. 9, ал.2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, може да приеме, че деянието не съставлява и административно нарушение, но това не следва автоматично от факта на прекратеното на основание чл. 9, ал.2, предл. второ от НК наказателно производство, а се свързва с преценката на наказващия орган за липсата на съответната степен на обществена опасност, обусловила определянето на деянието като административно нарушение. Следователно дисквалифицирането на едно деяние като престъпление поради явната незначителност на неговата обществена опасност, само по себе си не представлява обстоятелство, изключващо и административнонаказателната отговорност на дееца

Основателно е въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. Съдът не е изложил каквито и е било конкретни мотиви относно извършена преценка на събраните по делото доказателства; кои факти и обстоятелства е приел за установени; въз основа на кои доказателствени материали и какви правни изводи следват от тях. Абсолютно бланкетно в мотивите на решението е посочено, „че при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено”. Всъщност съдът не е обсъдил нито едно от събраните доказателства, съдържащи се в материалите на приложеното досъдебно производство Не е обосновано въз основа на кои доказателства е прието, че по безспорен начин са доказани описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на административно нарушение - липсват каквито и да е било установявания относно правнорелевантния факт на управление на МПС, нерегистрирано по надлежния ред . Следва да се отбележи, че наказващият орган, сезиран с прокурорско постановление в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, изгражда независимо и по вътрешно убеждение становището си по фактите и приложимия закон въз основа на доказателствата, събрани от него и/ или от органите на досъдебното производство и на закона, като постановлението на прокурора за разлика от определенията, решенията и присъдите на съда, не се ползва със сила на присъдено нещо. Съответно съдържащите се в прокурорското постановление констатации, включително и по аргумент от чл.14, ал.2 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, нямат и не могат да имат обвързваща съда материална доказателствена сила.

Излагането на бланкетни мотиви, които не се основават на разглеждане и обсъждане на доказателствата и на фактите, които тези доказателства установяват, следва да бъде приравнено на липса на мотиви, като касационно основание по см. на чл.348, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение. Предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220 АПК. Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено, като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 328/10.06.2019 г., постановено по АНД № 622/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.