Р Е Ш Е Н И Е

№ хх0 04.11.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря: Зорница Делчева

и с участието на прокурора: Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело № 288 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД гр. София против Решение № 289 от 21.05.2019 год., постановено по АНД № 863/ 2019 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-002214 от 11.03.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че при издаване на процесното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се оплаквания, че в наказателното постановление не са посочени поименно имената работниците и служителите, на които не са изплатени трудовите възнаграждения, както и техният размер, които обстоятелства са от съществено значение за тежестта на нарушението. Липсата на индивидуализация на работниците и служителите, води до невъзможност да се установи дали към твърдяната дата действително е осъществен състава на нарушението. На следващо място се поддържа, че неправилно дадените няколко задължителни предписания с един протокол, са били квалифицирани като отделни административни нарушения, въз основа на което на дружеството са били издадени и девет бр. наказателни постановления. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №24-002214от 12.02.2019 год.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. Вместо това по делото е представено писмено становище от процесуалния му представител, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив /преобразувано в „Транспортно строителство и възстановяване“ ЕАД, съгласно Решение № 256/ 03.05.2019г. на МС на РБ/ против Наказателно постановление №24-002214 от 11.03.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №24-002214/ 12.02.2019 год., на ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, на основание чл.415, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. Административно-наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка за последващ контрол по изпълнение на предписания, дадени с протокол на 05.02.2019г. на обект „ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ – складова база с.Калоянаовец и осъществен контрол по изпълнение на предписание т.1, дадено с Протокол за извършена проверка № 19000хх/ 20.12.2018г., е било установено, че ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.“Нестор Абаджижев“№хх, ЕИК хххххххххххх6, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е изпълнил в определения срок – 30.01.2019 год., задължително предписание № 1, дадено с горепосочения протокол, връчен на работодателя на 15.01.2019 год., в нарушение от 31.01.2019 год., а именно: ДП„Транспортно строителство и възстановяване” – поделение Пловдив, в качеството си на работодател, да изплати в предприятието или по банков път, гарантираното трудово възнаграждение за месец септември 2018 год., в размер на 5 087.51 лв., представляващ обща сума до 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната на всички девет работници и служители от предприятието, полагащи труд на работното място: Складова база за съхранение на военновременни мощности – К., съгласно изискванията на чл.245, ал.1 от Кодекса на труда.

Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата формална и процесуална незаконосъобразност. Съдът е приел, че съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства, включително и от свидетелските показания на актосъставителяи свидетеля по акта. Даденото предписание няма данни да е оспорено по административен ред, съответно да е било отменено, което го е мотивирало да приеме за доказано по делото описаното в наказателното постановление нарушение и извършването му от касатора. Не е установил съществени нарушения на процесуалните правила, при реализирането на административнонаказателната отговорност, а размера на санкцията съответства на тежестта на нарушението.

Решението на Старозагорският районен съд е постановено в съответствие с материалния закон.

Правилно въззивният съд е приел, че съдържанието на наказателното постановление отговаря на императивните законови изисквания по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Деянието, чрез което се осъществява състава на посоченото в наказателното постановление нарушение – неизпълнение на задължително предписание, дадено от контролния орган Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора на основание чл.404, ал.1 от КТ, е под формата на бездействие, т.е неизпълнение на нормативно установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието на задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят, следващ датата, на която /респ. до която/ лицето е следвало да изпълни вмененото му задължение – в случая да изпълни даденото на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ предписание по т.1 от Протокол за извършена проверка изх. № 19000хх/20.12.2018 год. В съдържанието на наказателното постановление изрично е посочен срокът, до който е следвало да бъде изпълнено предписанието /30.01.2019 год./, както и датата, считано от която работодателят е в нарушение – 31.01.2019 год.

Събраните в хода на въззивното съдебно производство доказателства подкрепят повдигнатото административнонаказателно обвинение за неизпълнение на даденото предписание в посоченият в протокола от 20.12.2018 год. срок. Този протокол е бил връчен по надлежния ред на работодателя, но последният не е изпълнил дадените предписания. Относно оплакването в касационната жалба за неправилно ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството за няколко отделни деяния, въпреки че предписанията са били дадени с един протокол, следва да бъде посочено, че в случая с протокола от 20.12.2018г. са били дадени четири задължителни предписания, всяко от които е с различен предмет /различни периоди на изплащане на трудовите възнаграждения/ и срок на изпълнение. В този смисъл, те предвиждат четири отделни задължения за работодателя, неизпълнението на които осъществяват състава на шест самостоятелни нарушения по чл.415, ал.1 от КТ.

Неоснователно е и следващото оплакване на касатора за формална незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото в съдържанието му липсвали съществени, според него, обстоятелства от фактическа страна – поименно посочване на работниците и служителите с неизплатени трудови възнаграждени, дължимото възнаграждение на всеки един от тях. Необходимо е да се отбележи, че такова отбелязване липсва и в самото съдържание на даденото предписание, обективирано в Протокола от 20.12.2018г., поради което въвеждането на такова изискване към съдържанието на издаденото НП се явява несъстоятелно. В случай, че за работодателя е съществувала неяснота относно предписаните му от контролните органи действия, е разполагал, но в случая не се е възползвал /при липса на данни по делото за обратното/ с правната възможност да оспори по съдебен ред издаденото му задължително предписание. Отделно от това в процесния казус се установява, че е налице пълно неизпълнение на даденото предписание, видно от представените справка от касатора, намираща се на лист 27 от делото на районният съд.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде потвърдено. Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и със законово регламентираното по чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация, са посочени в наказателното постановление, при пълно, точно и ясно формулиране на административно наказателното обвинение от фактическа и правна страна. При определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация наказващият орган правилно е приложил закона. В този смисъл Наказателно постановление №24-002214 от 11.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което по така фактически и правно обоснованото административно обвинение е ангажирана отговорността на ДП“Транспортно строителство и възстановяване“ – поделение Пловдив, в качеството му на работодател, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289/ 21.05.2019 год., постановено по АНД № 863/ 2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.