Р Е Ш Е Н И Е № 339

гр. Стара Загора, 04.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Минка Петкова

и с участието на прокурора Румен Арабаджиков

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 330 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.С.М. със съдебен адрес ***, подадена чрез адв. Х., против Решение №345/14.06.2019 г., постановено по АНД № 792/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 5572 от 15.02.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на касатора е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Според касатора неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай, тъй като се касае за превишение само с 40 см на допустимата височина на ППС и е заплатена дължимата такса. Оспорва начина на определяне на височината като счита възприетата стойност за субективно определена. По подробно изложени съображения във връзка с тези доводи направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба - Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. в представено писмено зъзражение и в съдебно заседание оспорва касационата жалба. Като намира решението за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства, моли да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно предлага да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП № 5572/15.02.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, въз основа на АУАН № 0006515/22.01.2019 г., с което на Д.С.М., с адрес по месторабота гр. ***, на основание чл.53, ал.1,т.2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на мРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при проверка извършена на 22.01.2019г., в 14:10 ч., на път II-66, км.54+300, на разклона за с.Калитиново, в посока гр.Стара Загора – гр.Нова Загора, Д.С.М. управлява и осъществява движение на МПС с две оси, марка „Мерцедес“, модел „915 Атего“, с рег. № СН 8283 АС, превозвайки друго МПС, като измерената височина на ППС е 4.40м, при допустима максимална височина 4.0 м, съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Водачът осъществява движение без разрешение за дейноста от специално ползване на пътищата, издадено от АПИ, необходимостта от което се обуслява от напрaвеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите от Наредба №11/03.07.2001г. Измерването е извършено с техническо средство - щрихова мярка за дължина L01.

За да потвърди НП, Районен съд Стара Загора е приел, че е издадено от компетентен орган, въз основа на съставен АУАН и в законоустановения срок. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, кореспондиращи с приетите писмени доказателства и потвърждаващи фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП. Обосновава, че наказващият орган правилно и законосъобразно е посочил, че водачът е управлявал извънгабаритно ППС по смисъла на §1 от ДР на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС. Прието е, че след съставяне на АУАН са изпълнени условията на чл. 37, ал.3 от Наредба №11/2001г., което е отчетено при определяне размера на наказанието. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 15, ал.3 от цитираната наредба, жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да осведоми за габаритите на управлявания от него състав и в случай, че данните се окажат над допустимите, да се въздържа от управлението на ППС без разрешение. Това изискване в случая не е изпълнено от жалбоподателя, въз основа на което съдът е приел, че правилно е ангажирана отговорността му за допуснатото нарушение, като му е наложено наказание в минималния закононоустановен размер. Нарушението не е прието за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По изложените мотиви е обоснован извод за законосъобразност на обжалваното НП и то е потвърдено.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е правилно.

Наложената от наказващия орган санкция на Д.С.М. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с две оси като измерената височина на ППС е 4.40м при максимално допустима 4.00м, надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение /разрешително или квитанция за пратени пътни такси/ от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Фактически, правно и доказателствено обоснован е направеният от районния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице административно нарушение е доказано по безспорен начин. В конкретния случай категорично е доказано надвишението на допустимата височина на ППС. От представеното Свидетелство за калибриране № 841А-Д-15 и събраните свидетелски показания се установява, че измерването е направено със средство за измерване, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията, а именно щрихова мярка за дължина L01, както и че резултатът от измерването не е повлиян от субективна преценка на длъжностното лице. Следователно движението на такова ППС може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП.

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от Старозагорския районен съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, респективно не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид, т.е., че не са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочените от касатора Д.М. обстоятелства /заплащане на нормативно изискуемата такса веднага след проверката/ са преценени като смекчаващи такива по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административно наказаниеи които са взети предвид от наказващия оргта и от съда при определяне размера на наложената глоба в законово регламентирания минимален такъв от 1 000 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 345/14.06.2019г., постановено по АНД № 792/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.