Р Е Ш Е Н И Е

№328 05.11.2019 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Зорница Делчева и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №339 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от К.П.К. ***, чрез адв. И.М.против решение №242/03.07.2019 год., постановено по НАХД №643 по описа за 2019 год. на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №18-0284-004233/15.05.2019 год., издадено от Началника на група в РУ – Казанлък, в частта му с наложено наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.44, ал.2 от същия закон.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че изложените факти от свидетелите не отговарят на описаните в акта за установяване на административно нарушение. Счита, че управляваният таксиметров автомобил е следвало да намали, евентуално да спре за да може да се осъществи разминаването между двата автомобила. Касаторът се е движили най вдясно в своята пътна лента и не е навлизал в друга лента за движение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решение №242/03.07.2019 год., постановено по НАХД №643 по описа за 2019 год. на Районен съд Казанлък да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление изцяло.

Ответникът по касация – Районно управление Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, не изпраща представител и не изразява становище за подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на Районния съд правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и след служебна проверка по реда на чл.218 ал.2 от АПК на решението по АНХД №643/2019 год. на Районен съд Казанлък, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Районен съд – Казанлък е потвърдил наказателно постановление №18-0284-004233 от 15.05.2019 год. на Началника на сектор в РУ – Казанлък, с което на К.П.К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.44, ал.2 от същия закон. От фактическа страна е прието, че на 29.12.2018 год. около 12.58 часа в град Казанлък на улица „Илинден“, в междублоковото пространство северно от блок 18 в посока изток-запад управлява лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег.№СТ хххх ВН, като предприема маневра разминаване с навлезналият в неговата пътна лента преди него лек автомобил движещ се в посока запад-изток „Мерцедес Е200“ с рег. №СТ хххх РВ, управляван от и. Г. П., който заобикаля редица от паркирани автомобили и няма възможност за друга маневра, не оставя достатъчно странично разстояние и го охлузва, с което реализира ПТП с материални щети.

За да потвърди наказателното постановление, Казанлъшкият районен съд приема, че вмененото във вина на К.К. административно нарушение е доказано по безспорен начин. За да достигне до този извод съдът е направил анализ на събраните в хода на производството доказателства – свидетелски показания и снимков материал, въз основа на които е приел, че касаторът е извършил вмененото му административно нарушение. В хода на реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения които да са самостоятелни основания за отмяната на наказателното постановление. Всичко това, го е мотивирало да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно в частта с наложено наказание по чл.179, ал.2 от ЗДвП. В частта, с наложено наказание по чл.185 от ЗДвП, наказателното постановление е отменено, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Жалбата е основателна.

Правилата за разминаване са уредени в Раздел десети, глава Втора на Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.44, ал.2 от ЗДвП, ако разминаването не може да се извърши безопасно поради наличието на препятствие или стеснение на платното за движение, водачът, чиято пътна лента е заета, е длъжен да нали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В конкретния случай именно това е приложимата разпоредба. Безспорно се установява по делото, както от свидетелските показания на С.Д.М., така и от приложените снимки от регистратора, монтиран на автомобила на касатора, че действително таксиметровия автомобил се движи в платното за насрещно движение в междублоковото пространство, поради наличие на редица паркирани автомобила. Маневрата заобикаляне е предприета много преди К. да стигне с управляваният от него автомобил до редицата паркирани автомобили. В този смисъл, платното за движение на управляваният от касатора лек автомобил е заето от движещият се таксиметров автомобил, чието платно за движение от своя страна е заето от паркираните автомобили. Управляваният от М. таксиметров автомобил не би могъл да се отбие или спре нито вдясно, поради наличие на паркирани автомобили, нито вляво където са налице тревни площи. Ето защо единствената посока в която може да се движи е направо и то в платното на К..

Настоящият съдебен състав намира обаче, че касаторът, не би могъл да бъде санкциониран по посочената в наказателното постановление разпоредба. Задължението по чл.44, ал.2 от ЗДвП е за водача на МПС, чиято пътна лента е заета от препятствие /в конкретния случай това е водача на таксиметровия автомобил/, но не е и за водача, който управлява МПС, чиято лента не е заета от препятствие, което да стеснява платното за движение /в настоящия случай – касатора/. Практиката в случай като настоящият, е наложила да се намали скоростта или да спре водача, чиято лента е свободна /който в конкретния случай е касатора/, поради практическото неудобство, изразяващо се във връщането на навлязлото МПС в чуждо платно за движение /таксиметровия автомобил/, което поведение обаче няма законова регламентация. Не може да се приеме, че навлязлото в насрещно платно МПС представлява препятствие или стеснение по смисъла на чл.44, ал.2 от ЗДвП, за да е възникнало задължението на К. да намали скоростта или да спре, за да осигури достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещния автомобил. Под препятствие или стеснение се има в предвид статично препятствие, а не такова което да е динамично и да се движи. В този смисъл е и дадената легална дефиниция - §6, т.37 от ДР на ЗДвП: „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.

В случая е налице неправилна правна квалификация на установените по делото факти, което е основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По тези съображения касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че решение №242/03.07.2019 год., постановено по НАХД №643 по описа за 2019 год. на Районен съд Казанлък е неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и не е необходимо делото да се връща за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по съществото на спора.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №242/03.07.2019 год., постановено по НАХД №643 по описа за 2019 год. на Районен съд Казанлък и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0284-004233/15.05.2019 год., издадено от Началника на група в РУ – Казанлък, в частта му с наложено наказание глоба в размер на 200.00 лв. на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.44, ал.2 от същия закон.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.