Р Е Ш Е Н И Е

№355 04.11.2019 год. град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №344 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния си представител юриск. Д.Л. против решение №348 от 17.06.2019 год., постановено по АНД №872/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд. С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление №24-002223 от 11.03.2019 год. на Директора на „Инспекция по труда” – Стара Загора.

В касационната жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените доводи са за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че се касае за граждански, а не за трудовоправни отношения. По този начин е постановил решението си в противоречие със събраните по делото доказателства. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД, редовно и своевременно призован, в представеният отговор на касационната жалба и допълнително представената молба, застъпва становище относно неоснователността на жалбата и законосъобразност на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че жалбата е неоснователна, а постановеното съдебно решение намира за законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Районен съд Стара Загора е отменил наказателно постановление №24-002223 от 11.03.2019 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №24-002223 от 12.02.2019 год., с което на „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД на основание чл.414, ал.1 от КТ e наложено административно наказание „имуществена санкция” от 5 000.00 лв., за нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ. От фактическа страна е прието, че административното нарушение се изразява в това, че при извършена на 23.01.2019 год. проверка на място – в обект „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“, стопанисван от жалбоподателя и находящ се в гр. Стара Загора, кв. „Трите чучура – юг“, срещу блок №21, и на 04.02.2019 год. по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора, било установено, че „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД в качеството си на работодател урежда от 31.10.2011 год. отношенията при по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд /в гражданският договор е уговорено д-р Н. С. Н. ЕГН**********, лекар-невролог за следната трудова дейност: да извършва по възлагане прегледи и консултации в медико-диагностичните кабинети на възложителя, както и всякаква необходима лечебна и диагностична дейност и манипулации, съобразно квалификацията и специалностите си, за осигуряване на специализирана извън болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица по смисъла на договора на „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД, ЕИК 200647025 с НЗОК, както и на пациентите на свободен прием, при спазване на всички нормативни изисквания, етични норми и добрата лекарска практика и съобразно съответните утвърдени медицински стандарти, срещу възнаграждение в размер на 40% от стойността на извършените лечебно-диагностични дейности, както и да изпълнява допълнително възложените му дейности, както участие в консилиуми, консултации, обучения и други. Същевременно д-р Н. работи като лекар – невролог, с работно място – горепосоченото предприятие и горепосоченият обект, при осигурени от възложителя място и условия за извършване на възложената работа, с имущество предоставено му от възложителя по повод изпълнение на възложената му работа, с работно време, съгласно утвърден от работодателя график лекари, работещи в „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД, а през месец януари 2019 год. всеки вторник и сряда от 14.00 часа до 16.00 часа /декларирано от работника на 23.01.2019 год. с декларация/, с което се подчинява на неговите нареждания, контрол и ред, които са елементи на трудово правоотношение. По този начин, работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД вместо като трудови правоотношения, в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд Стара Загора приема, че в АУАН и в НП не е посочена датата или периода на извършване на нарушението. Записано, че е установено при извършена проверка на място и по представени документи, като е констатирано, че от 31.10.2011г. работодателя уреждал отношенията по предоставяне на работна сила на доктор С. като такива по ЗЗД, считано от датата на сключване на гражданския договор. Не става ясно дали това е датата на нарушението, доколкото не е изрично посочено, или става въпрос за нарушение, което продължава във времето и касае определен период. Този пропуск е съществен като ограничава възможността да се прецени дали са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, каквито възражения са въведени и с въззивната жалба. В тази връзка съдът съобразява, че от показанията на свидетелката Г. се установява, че още през 2015г. е извършена проверка на „Медицински център Европейска здравна грижа – Стара Загора“ ЕООД, при която е установено, че повечето лекари работят на граждански договор при работодателя, а по трудов договор с болница. Това поставя под съмнение и момента, в който нарушението е открито от АНО. На второ място съдът е преценил, че разпоредбата на чл.42 т.4 и чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН не е спазена, видно от съдържанието на АУАН и на НП. Не са обсъдени възраженията по АУАН, нито противоречието между работния му график и съдържанието на попълнената от лекаря декларация.

Така постановено решение е правилно и законосъобразно като краен резултат. Не са налице въведените с жалбата касационни основания за неговата отмяна.

Нормата на чл.1, ал.2 от КТ, която е вписана и като нарушена в обжалваното наказателно постановление, предвижда отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Налице е нормативно предписание, което е задължително за всички правни субекти, в чиято полза се престира труд. Обект на защита са правата на работника на заплащане и осигуряване, както и на изискването за оформяне на отношенията по предоставяне на работна сила само и единствено като трудови. Съставомерното деяния се състои в не изпълнение на задължението всички отношения по предоставянето на работна сила да се уреждат единствено и само като трудови правоотношения. В настоящия случай е консумирано, чрез сключване на граждански договор, чиито условия разкриват трудово правоотношение между страните, възникнало на датата на сключването му, която ясно и категорично е въведена с фактическото обвинение като датата на нарушението. АНО е посочил, че от 31.10.2011г. ответника по касация в качеството си на работодател урежда трудовите правоотношения с доктор Н. като трудови, който факт е установен при извършената на 23.01.2019г. проверка на мястото на полагане на труда и по документи на 04.02.2019г. Изпълнението на поетите по правоотношението задължения от страна на работника към момента на установяване на нарушението не сочат на извод, че същото е продължавано. Съгласно чл.1 ал.2 от КТ трудовите правоотношения се уреждат само като трудови при това към момента на тяхното възникване, което се потвърждава от изискването на чл. 61 от КТ трудовия договор да се сключи преди постъпване на работа. Със сключването на граждански вместо на трудов договор към момента на постъпване на работа се осъществява нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като всички елементи на административното деяние се консумират с осъществените на тази дата действия от страна на работодателя, с които урежда предоставянето на работна сила по реда на ЗЗД, вместо да поеме задълженията, които са му вменени с КТ и КСО. С посочването на момента, в който правоотношенията са уредени като граждански вместо като трудови е изпълнено изискването на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН касателно датата на извършване на нарушението – 31.10.2011г., от която тече едногодишния срок по чл.34 от ЗАНН за неговото санкциониране и очевидно към датата на съставяне на АУАН – 12.02.2019г. вече е изтекъл. Факта, че работника продължава престирането на работна сила към датата на проверката и на повдигане на административното обвинение не сочи на извод за продължавано административно нарушение, тъй като уреждането на правоотношението по нейното предоставяне се извършва, към момента на неговото възникване. Сключването на граждански вместо на трудов договор е забранено от чл.1 ал.2 от КТ, а изпълнението на вече възникналото облигационно отношение не сочи, че страните продължават едно вече консумирано административно деяние. Не се касае за състав на просто извършване като държането на забранена вещ, например, а за забрана за извършване на гражданско правна сделка, която е обективирана в създадения частен диспозитивен документ – гражданския договор от 31.01.2011г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ и ал.3 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №348/17.06.2019г. постановено по АНД №872/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.