Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                              

             373      25.11.2019 година   град Стара Загора

 

                 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                              

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА 

 

                                                                                                                      Членове:            ИРЕНА ЯНКОВА  

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

 

при секретар  Пенка Маринова      

и с участието на прокурор Петя Драганова                                           

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова КАН дело № 358 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

                                                                                                                                                           Образувано е по касационна жалба на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, представлявано от Изпълнителния директор А.П.А., против Решение № 59 от 16.07.2019г., постановено по АНД № 112/ 2019г. по описа на Районен съд – Гълъбово, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 29 от 17.08.2018г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Стара Загора.  

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение  в нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с  чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.  Жалбоподателят оспорва като необоснован направения  от въззивния съд извод, че правилно административнонаказателното обвинение от правна страна се основа на допуснато от дружеството – водоползвател – титуляр на Разрешително за заустване на отпадъчни води, нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите /ЗВ/. Поддържа, че този извод е направен при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна регламентация, като описаното в съставения акт за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление деяние е следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № 29 от 17.08.2018г., издадено от Директора на РИОСВ - Стара Загора, като незаконосъобразно.

 

Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

          

           Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

 

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

        Производството пред Районен съд – Гълъбово се е развило по жалба на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, против Наказателно постановление /НП/ № 29 от 17.08.2018г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 29 от 25.06.2018г., на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, на основание чл. 200, ал.1, т.2, предл. второ от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 21.05.2018г. от експерти на РИОСВ - Стара Загора контролна проверка на рудник „Трояново-3” с. Медникарово на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, е взета 1 брой водна проба отпадъчна вода от Точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р. Соколица с посочени географски координати. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода (Протокол от изпитване на отпадъчни води № 12-0660/ 01.06.2018г. на Регионална лаборатория Стара Загора), показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/ 10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-1924/ 29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/ 27.07.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, в точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р. Соколица по показатели сулфати и активна реакция (рН). Наказващият орган е приел, че „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД е осъществило състава на административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ – дружеството не спазва условие – „Индивидуални емисионни ограничения”, в нарушение на емисионните норми по показатели „сулфати” и „активна реакция”, което е неизпълнение на условията в издаденото Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/ 10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-1924/ 29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/ 27.07.2016г., в част „индивидуални емисионни ограничения”, за точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р. Соколица, което  е основание за налагане на санкция по чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите.

           Гълъбовският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна повдигнатото административнонаказателно обвинение.  Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и извършването на съставомерно деяние, правилно квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и съотв. санкционирано при прилагането на административнонаказателния състав на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Решението на Гълъбовския  районен съд е постановено при неправилно приложение на закона.    

 

„МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД - гр. Раднево е санкционирано на основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция от 2000лв. до 10 000лв, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното. Административнонаказателното обвинение от правна страна се основава на допуснато нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, която норма регламентира като задължение на водоползвателя – титуляр на разрешително, да изпълнява условията в издадените му разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на ЗООС. От фактическа страна извършването на нарушението е обосновано с това, че „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, като водоползвател - титуляр на разрешителното, не изпълнява условията в издаденото Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/ 10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-1924/ 29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/ 27.07.2016г., в част „Индивидуални емисионни ограничения”, за точка на заустване № 1 – канал преди заустване в р. Соколица, като е нарушило  емисионните норми по показатели „сулфати” и „активна реакция”.

 

От доказателствата по делото безспорно се установява, че с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120021/ 10.06.2009г., актуализирано с Решение № РР-1924/ 29.04.2014г. и Решение за изменение № РР-2880/ 27.07.2016г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр. Пловдив, на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД, са били определени индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване на отпадъчните води. Констатацията, че физиохимичния анализ на взета проба отпадъчни води от Точка на заустване № 1 - канал преди заустване в р. Соколица, показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешителното за заустване на отпадъчни води, по показатели активна реакция (рН) и сулфати, се свързва с неизпълнение от водоползвателя – титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното, а не както неправилно е прието и от административнонаказващия орган, и от въззивния съд – на задължението по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ. Обвинение, основано на неизпълнение на Разрешително за заустване на отпадъчни води в част „индивидуални емисионни ограничения”, от водоползвател - титуляр на разрешителното, поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води, следва да се квалифицира като нарушение на чл.  чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ – неизпълнение на регламентираното с тази законова норма задължение да се поддържа необходимото качество на водата /от гл.т на определените индивидуални емисионни ограничения/ в съответствие с условията на разрешителното. Аргумент за това е и регламентация по Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Посочената Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл.135, ал.1, т.13 от ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Един от параметрите, които следва да се определят с издаваните по реда на Наредба № 2 от 08.06.2011г. на МОСВ разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните емисионни ограничения на характерни замърсители/ показатели на отпадъчни води по потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване  се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по см. на §1, ал.1, т.53 от ЗВ, който представлява  регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло - приемник на отпадъчните води, от друга страна. В този смисъл заустването на отпадъчни води при неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, макар и да представлява ползване на воден обект в отклонение от предвидените условия в разрешителното и съответно съставомерно изпълнително деяние по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, следва да бъде квалифицирано като нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика.   

 

          Неправилното квалифициране на санкционираното административно нарушение като нарушение /неизпълнение на задължение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, вместо като нарушение/ неизпълнение на задължение по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ,  представлявал абсолютно основание за отмяна на НП № 29 от 17.08.2018г. на Директора на РИОСВ – Стара Загора и като го е потвърдил, Гълъбовският районен съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление

 

           Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение второ и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                   Р     Е      Ш     И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 59 от 16.07.2019г., постановено по АНД № 112/ 2019г. по описа на Районен съд – Гълъбово и вместо него постановява:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29 от 17.08.2018г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, с което на „МИНИ МАРИЦА – ИЗТОК” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Георги Димитров” № 13, ЕИК 833017552, на основание чл. 200, ал.1, т.2 от Закона за водите, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, като незаконосъобразно.

           Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

         

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                      

                                                

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.     

                                                                                                                                                                      

                                                                       2.