Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е 

           

 

       346      29.10.2019 година   град Стара Загора

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                         

 

                                                 Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       

                                                                                                                                  Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА     

                                                                              РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретар Минка Петкова   

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков 

като разгледа докладваното от  съдия  ИРЕНА ЯНКОВА  КАН дело № 364 по описа  за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

          Образувано е въз основа на касационна жалба от „ ДИПОЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. . Стара Загора, ул. „ Васил Левски” № 13, ет.3, ап.5, , представлявано от управителя И.Г.С., депозирана чрез процесуален представител адвокат П.Д.срещу решение № 342 от 12.06.2019 г., постановено по АНД №923/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 28/28.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл.335 във връзка с чл. 261,ал.5,т.2 от Закона за електронните съобщения на «Дипол» ЕООД – гр. Стара Загора е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лева. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните и процесуални норми и в противоречие с доказателствата по делото. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, като за установяването на деянието е дал вяра единствено на свидетелските показания на актосъставителя. Ако те бяха ценени, заедно с другите доказателства по делото, изводът за авторството на деянието щял да остане недоказан. Трябвало да се вземе впредвид, че номерът, от който било изпратено съобщението не бил негов, а на оператор и той се ползвал не само от него, но и от други клиенти на телекомуникационната компания. По този начин не било безспорно доказано, че санкционираното дружество е осъществило състав на нарушението, визирано в наказателното постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението не били установени от събраните по делото доказателства. Въз основа на изложеното в касационната жалба се отправя искане за отмяна на атакуваното решение и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът – Комисия  за регулиране на съобщенията, редовно и своевременно призован не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Старозагорска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно  чл. 63,ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на Районен съд – гр. Стара Загора, потвърждаващо Наказателно постановление № 28/28.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 335 от ЗЕС на „ДИПОЛ” ЕООД – гр. Стара Загора е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 500 лева за нарушение на чл. 261, ал.5, т.2 от ЗЕС. Въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, на 09.09.2018 година „ДИПОЛ” ЕООД гр. Стара Загора е изпратило до мобилен телефон 0895716363  ползван от М.Т.Б. кратко текстово съобщение за целите на директния маркетинг и реклама със следния текст ”Мебели Мондо до 30% отстъпка на всички кухненски комплекти, кухни по проект, трапезни маси и столове. Пазарувайте в магазин Мондо.„ Съобщението е получено от Б. и изпратено чрез номер 180010. То не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщенията.

Към материалите по делото са приобщени събраните в хода на административната проверка писмени доказателства и е разпитан актосъставителят.

За да постанови обжалвания акт, съдът е приел, че «ДИПОЛ компания» ООД – гр.София е осъществило от обективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 261,ал.5,т.2 от ЗЕС.

Старозагорският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира въззивното решение за правилно, като напълно споделя извода за законосъобразност на наказателното постановление.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че не се констатират нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Издадени са в законоустановените за това срокове, от лица имащи право на това, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е мотивирало съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна. Прието е, че събраните по делото доказателства представляват безспорни доказателства за извършеното нарушение, В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение и на релевантната за него фактическа обстановка, определяща обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Закона за електронни съобщения. За неоснователни са намерени твърденията, че деянието описано в АУАН и НП е ндоказано. При определяне размера на административното наказание, съдът е приел, че правилно е определен такъв над средния размер и не е налице основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

Така постановеното решение е правилно. Направените фактически изводи кореспондират със събраните по делото доказателства и обосновават направените правни изводи. Въззивният съд обосновано и мотивирано е взел своето решение при извършена цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението си по чл. 312 и чл. 313 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН Съдът не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните и в мотивите към решението си е направил подробно изложение на установените по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Авторството на деянието е установено въз основа на свидетелските показания на актосъставителя, дадените от самото дружество обяснения пред АНО,  в които по същество не се оспорва изпращане на кратко текстово съобщения до потребителя М. Б.. Фактът,че това съобщение не е изпратено лично от дружеството а въз основа на сключен договор с телекомуникационна компания не го оневинява . Операторът няма задължение да проверява съобщенията на потребителите, които ползват неговите услуги.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба, че събраните доказателства са ценени едностранчиво

Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящата инстанция не намира основание за отмяна на оспореното решение. Съдът е изложил подборни мотиви  защо приема за достоверна описаната в наказателното постановление фактическа обстановка В унисон с доказателствата по делото е направеният извод, че деянието , за което е повдигнато административно наказателно обвинение е доказано

С оглед изложеното, Старозагорският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Стара Загора за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо и от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                           Р     Е     Ш     И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 342 от 12.06.2019 г., постановено по АНД №923/2019 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                                    

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                2.