Р Е Ш Е Н И Е

№358 22.11.2019 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ

при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №365 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по М.Д.П. *** срещу Решение №394 от 03.07.2019 год., постановено по АНД №1412/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №18-0804-003149 от 30.11.2018 год. на Началника на РУП – Сливен при ОДМВР - Сливен, с което на М.Д.П., ЕГН ********** са наложени две административни наказания „глоба”, както следва: в размер на 45.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП и в размер на 45.00 лева на основание чл.180, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.3 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е бил оставил автомобила си на пътния мост и се е отдалечил, като не е изчакал колоната от автомобила да се изнесе и да продължи пътя си. Твърди, че нито в АУАН, нито в издаденото наказателно постановление е описано поведението което е имал касатора, както и че не са описани всички обстоятелства, при които е извършено нарушението. Не е налице идентитет и между АУАН и наказателното постановление. Посочени са две нарушения, поради което за него не е станало ясно за какво нарушение е бил санкциониран – дали за това, че като е спрял е създал опасност за останалите участници в движението или за това, че е бил спрял на моста. Това намира за съществено нарушение, което намира за самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление. Отрича от обективна и субективна страна да е извършил състава на посоченото в наказателното постановление нарушение. Нарушението което е извършил не е виновно извършено. Ако се приеме от съда, че е извършил административно нарушение, то излага съображения, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, същото да бъде квалифицирано като маловажно. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №394/03.07.2019 год., на Районен съд Стара Загора, постановено по АНД №1412/2019 год. и да се отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответникът по касация Районно управление Сливен при ОД на МВР Сливен, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното решение по посочените в жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и разгледана по същество е основателна.

Производството пред Районен съд Стара Загора се е развило по жалбата на М.Д.П. *** против наказателно постановление №18-0804-003149/30.11.2018 год. на Началника на РУ - Сливен при ОДМВР – Сливен, с което й са наложени две административни наказания. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 11.11.2018 год. около 16.33 часа по път втори клас №53 на моста на река Тунджа, в посока от село Крушаре в посока село Чокоба, паркира собствения си лек автомобил „Ауди А4“, с регистрационен №****, върху моста, с което създава опасност и пречки за другите участници в движението, с което е нарушил разпоредбите на чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП. С решението съдът е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че вменените административни нарушения са доказани по безспорен начин. Оставяйки автомобила си на мостовото съоръжение, наказаното лице е осъществило паркиране на собствения си автомобил пи смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП. С това си деяние е създал пречка за движението. Приел е също така, че точно, последователно и детайлно е описано както мястото, където са осъществени административните нарушения, както и че с тези си действия жалбоподателят е допуснал нарушаване на правилата на чл.98, ал.1, т.1 и т.3 от ЗДвП, поради което е приел, че ясно и точно са описани релевантните към предмета на делото обстоятелства. Правилно и посочена нарушената разпоредба, която обективира състава на всяко едно нарушение, както и санкционната норма за това. Приел е, че деянието е извършено виновно, а наложените наказания съответстват на предвиденото в закона, а размера име е определен с оглед тежестта на самите нарушения. Това го е мотивирало да постанови решение за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е незаконосъобразно.

Съдът споделя мотивите изложени в обжалваното съдебно решение, че нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика, като се посочени и всички съставомерни елементи от фактическия състав на вменените във вина на касатора административни нарушения. Описанията на нарушенията са пълни, ясни и не пораждат никакви съмнения относно констатираното.

Всъщност и касатора не оспорва, че на посоченият в наказателното постановление ден и час е бил паркирал собственият си лек автомобил на моста. Ирелевантни за спора са причините наложили това. Дори и да е било принудително спирането, поради действия на полицейските органи, то е недопустимо водача на което и да е МПС, да оставя същото без надзор, още повече, когато същото е спряно на мост. След като е напуснал МПС, то същото е паркирано по смисъла на чл.93, ал.2 от ЗДвП, както е приел и районният съд.

Основателно е обаче оплакването, че е недопустимо налагането на две наказания за едно и също нарушение. Посочените като нарушени разпоредби са в алтернативност, но е недопустимо да бъдат налагани едновременно. Основателно в този смисъл се явява оплакването, че е накърнено правото му на защита и не става ясно кое от двете нарушения е осъществил. Чл.98, ал.1, т.3 от ЗДвП изключва наказанието по чл.98, ал.1, т.1 от същия закон. Недопустимо е при едни и същи факти и за едно административно нарушение /паркиране на мост/ да се наложат две административни наказания. Доколкото в съдебното производство по обжалването на едно наказателно постановление се извършва проверка на изводите на наказващият орган, а в случаят наказанието е наложено в нарушение на принципа ne bis in idem, то обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, тъй като е невъзможно да се съпоставят установените по делото факти, с фактическия състав на административното нарушение, прието от наказващият орган. Съдът не може сам да определи административното наказание, той проверява наложеното такова от наказващият орган.

Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №394 от 03.07.2019 год., постановено по АНД №1412/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18-0804-003149 от 30.11.2018 год. на Началника на РУП – Сливен при ОДМВР – Сливен, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.