Р Е Ш Е Н И Е

 

415                                        06.12.2019 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №398  по описа  за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност по храните – Стара Загора, представлявана от Директора д-р Д.М., чрез пълномощника си адв. З.Д. против решение №57 от 15.07.2019 год., постановено по АНД №279/2018 год. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е отменено наказателно  постановление №92/10.10.2018 год. на Директора на ОБДХ Стара Загора, с което на „Б. 2018“ООД, представлявано от управителя П.В.Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева на основание чл.42, ал.2 от Закона за храните /ЗХ/ за нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от същия закон.

В касационната жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон – касационни основания по смисъла на  чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Счита, че е неправилен извода на районният съд, че не е налице съхраняване на храни от страна на търговското дружество. Безспорно, е че дружеството не е производител, а храната е доставена от друго дружество, с което има подписан договор за кетъринг. Изложени са съображения, че наказаното търговско дружество представлява наказателно отговорен субект по смисъла на §1, т.60 от ДР на ЗХ. Не са изложени също така мотиви, защо съдът е приел, че установените при проверката храни по вид, брой и количество са недостатъчни да се обоснове извършването на търговия. Не приема извода на съда, че при определянето на наказанието не е ясно дали е бил взет в предвид, представеният договор за кетърниг. Тази фактическа обстановка е отразена и в описателната част на наказателното постановление. Не е споделен и довода на съда, че не е извършил проверка кои от намерените храни са доставени от фирмата  за кетъринг и кои са храни на пребиваващите в дома стари хора. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не изразява становище относно подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

     С Решение №57 от 15.07.2019 год., постановено по АНД №279/2018 год. по описа на Гълъбовския районен съд е отменено наказателно  постановление №92 от 10.10.2018 год. на Директора на ОДБХ Стара Загора, с което на „Б. 2018“ООД, представлявано от управителя П.В.Г. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева на основание чл.42, ал.2 от ЗХ за нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от същия закон. С наказателното постановление, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №30-КХ от 21.06.2018 год. е наложено процесното административно наказание. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление административното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 13.06.2018 год. в 13.00 часа, в обект, регистриран и функциониращ като заведение за социални услуги „Дом за стари хора“, съгласно удостоверение за регистрация №01519-0001 – Заповед РД1-220/07.06.2018 год. на Агенция за социално подпомагане, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда; масивна жилищна сграда /лятна кухня/, масивна стопанска сграда, жилищна сграда с гаражи и складови помещения и ресторант с обща площ на имота – 825 кв.м., намиращ се в гр. ***, стопанисван от „Б. 2018“ООД, по силата на договор за наем от 01.06.2018 год. сключен със собственика – наемодател „Джордаш“ЕООД е извършена проверка, при което е установено следното: Към деня на проверката на 13.06.2018 год. в обекта - заведение за социални услуги „Дом за стари хора“ са били настанени и живеели 6 души – възрастни хора, съгласно представен поименен списък на потребителите в дом за стари хора. В обекта на първи етаж се е намирало кухненско помещение пригодено за хранене /тип столова/ с налична апаратура, като са установени следните видове и количества суровини и храни: тенджера с готова за консумация домашна юфка – около 2 килограма видно останала след разсипване, хляб – 4 броя; замразена пица в картонена кутия – 0.350 кг.; петифури – 0.3 кг; маргарин – 0.8 кг.; кашкавал – 0.4 кг.; колбас – тип шпеков – 0.5 кг.; чиния с домашна баница – 0.3 кг.; краставици -  2 кг.; банани – 1 кг.; нектарини – 0.5 кг.; диня разрязана наполовина – 3 кг. Храните са етикирани и в срок на годност, но без представени търговски документи за произход. Лицето П.В.Г., управител на „Б. 2018“ООД не е представило удостоверение за регистрация на обекта по реда на чл.12, ал.1 от Закона за храните. Извършена е проверка в Регионалния регистър на обектите за производство и търговия с храни, в резултат на което е установено, че за проверяваният обект няма издадено удостоверение или подадено заявление за регистрация на обект по смисъла на чл.12, ал.4 от Закона за храните, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗХ, с утвърден асортимент за извършваната дейност. С установеното при проверката, е установено, че дружеството „Б. 2018“ООД, в качеството си на търговец на храни по т.61 от §1 от ДР на ЗХ, осъществява търговска дейност в заведение за предоставяне на социални услуги „Дом за стари хора“, като извършва съхранение на храни, подробно описани по горе, по смисъла на т.60 от §1 от ДР на Закона за храните, в нерегистриран по закона за храните обект, което е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.12, ал.1 от Закона за храните, както и този обект да отговаря на изискванията посочени в т.1, т.2 и т.3 на ал.1 от чл.12 от Закона за храните, т.е. да отговаря на хигиенните и/или на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с нормативен акт, да има разработена технологична документация за групите храни, които ще се произвеждат в обекта или прилагат национални стандарти или стандарти разработени от браншови организации и одобрени от компетентен орган; да има а/въведени добри практики за производство и търговия с храни и система за анализ на опасностите и критични контролни точки или процедури в съответствие с нейните принципи, когато цялостното внедряване на системата е неприложимо; или б/система за управление на безопасността на храните. Датата на нарушението е 13.06.2018 год.

          При извършената цялостна служебна проверка на законосъобразността на посоченото по-горе наказателно постановление, Гълъбовския районен съд е  приел че същото противоречи на приложимия материален закон. При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, а съдържанието им отговаря на законовите изисквания. Изложил е съображения, че за да се ангажира отговорността дадено лице, следва да бъде категорично установено, че същият има качеството на производител или търговец на храни, произвежда или търгува с храни в страната и то в обект, който не е регистриран по Закона за храните. Според съдът е спорно дали доставчикът на социални услуги и раздаваната от него храна, представлява търговия с тези храни. Изложил е мотиви, че краткото време през което храната е престоявала в помещението за хранене, не предполага съхранението й, което изисква по-продължителен период и има дълготраен характер. Приел, че помещението за хранене не представлява търговски обект, поради което и не може да се приеме, че е налице съхранение на храни. Дейността по раздаване на храна на стари хора не представлява предлагане и съхранение на храни по смисъла на §1, т.60 от ДР на ЗХ. В подкрепа на това са е количеството на установените храни. Всичко това го е мотивирало да постанови решение, с което е отменил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, са неоснователни. Извършеното от оспорващия деяние не представлява административно нарушение по чл.12, ал.1 от ЗХ, въвеждащ императивното изискване производството и търговия с храни в страната да се осъществява само в обекти, регистрирани по реда на закона, които следва да отговарят на кумулативно определените от т.1 до т 3 на чл.12, ал.1 от ЗХ изисквания. Респективно санкционната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗХ предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“ от 2000.00 лв. до 4500.00 лв. на юридическо лице, което произвежда или търгува храни в обект, нерегистриран по реда на този закон. Изхождайки от обективните белези от състава на чл.42, ал.2 във вр. с чл.12, ал.1 от ЗХ за надлежно описание на нарушението, за противоправно деяние по смисъла на горецитираните правни норми следва да се приеме това, при което са налице достатъчно данни, че деянието-производство/търговия с храни се осъществява на територията на Република България извън регистриран обект, т. е. такъв, за който няма издадено удостоверение за регистрация по чл.12, ал.9 от ЗХ. В конкретния случай, безспорно установено от съвкупния доказателствен материал по делото е, че при извършена на 13.06.2018 год. в 13.00 часа, в обект, регистриран и функциониращ като заведение за социални услуги „Дом за стари хора“, съгласно удостоверение за регистрация №01519-0001 – Заповед РД1-220/07.06.2018 год. на Агенция за социално подпомагане, са открито в помещението за хранене - столова описаните подробно хранителни продукти, които са били опаковани, а стопанисващото дома дружество, не представило удостоверение за регистрация на обект по чл.12 от ЗХ, какъвто документ не притежавал. Горните обстоятелства не се оспорват и от самия жалбоподател. Действително ЗХ не съдържа легална дефиниция за понятието „обект за търговия с храни“. Такава се съдържа в разпоредбата на §1, т.37 от ДР на ЗХ само досежно „обект за производството на храни“, но прилагането й по аналогия и за случаите, при които се касае до „обект за търговия с храни“, какъвто е настоящия не е удачно, доколкото понятието „обект за производство на храни“ по смисъла на цитираната норма е съобразено със спецификата на процесите на производство на храни, което следва да се осъществява само в „помещение или сграда, в което се извършва добив, частична или цялостна преработка, приготвяне, пакетиране, препакетиране, бутилиране, етикетиране и съхранение на храни, предназначени за консумация от човека“. Съдът споделя изводите на районният съд, че не може да се приеме, че е налице осъществяването на търговия от страна на наказаното лице. Мястото на което са намерени стоките – столовата, тяхното количество /единични бройки от всеки един продукт/ не покриват законовите предпоставки за осъществяване на търговия. Действително съгласно §1, т.60 от ДР на ЗХ, „Търговия“ е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни. Съдът не споделя изложеното в касационното жалба, че осъществяването на съхранение на храните представлява търговия. Настоящият съдебен състав намира, че понятието съхранение, от съдържащата се легална дефиниция, не следва да се тълкува изолирано, самостоятелно, а свързано с останалите деяния – внос, износ, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни. Това е така, тъй като самото съхранение на храни, ако същите не са предмет на внос, износ или не се предлагат за продажба, не звучи разумно тази дейност по съхранение да се тълкува като търговия. Не са представени доказателства, че тези стоки са закупени от някъде, че се предлагат на трети лица, че имат посочени цени и т.н. Търговията е по занятие, каквато в този случай не е установено.

За да се отговори на въпроса дали е осъществявана търговия, то следва да се държи сметка и за характера на предоставяните услуги от страна на ответника по касация. Съгласно §1, т.44 от ДР на ППЗСП, „Дом за стари хора“ е специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.68, ал.1–3 от Кодекса за социално осигуряване, включително на онези от тях, които са с физически увреждания и имат процент намалена работоспособност, установен с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Домът за стари хора е предназначен за подпомагане на лица които са затруднени или не могат да задоволяват свои основни жизнени потребности. Домът за стари хора представлява специализирана институция, предоставяща социални услуги и съгласно ЗПСП, за всеки един потребител се изготвя индивидуален план, който включва дейности по задоволяване на ежедневни потребности – достъпна и добре поддържана битова и околна среда, осигурен правилен режим на хранене с качествена, здравословна и питателна храна, здравни потребности – оказване на съдействие за получаване на медицинска и зъболекарска помощ, осигуряване на предписаните лекарства и осигуряване на здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование, образователни потребности, потребности в свободното време, потребности за контакт със семейството и т.н. Безспорно е, че в обема на предоставена социална услуга, включва и осигуряването на здравословна храна, но доколкото в случая същата се осигурява от трето лице, чрез договор за кетъринг услуги, то не може да се приеме, че е налице съхранение на храни. Получаването и раздаването на такава храна не представлява съхранение на храни по смисъла на закона. Наказаното лице в случая отговаря на законовото определение за краен потребител на храните по смисъла на §1, т.29 от ДР на ЗХ.

С оглед изложените съображения съдът намира, че  касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение постановено при правилното приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2 , т.1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №57 от 15.07.2019 год., постановено по АНД №279/2018 год. по описа на Районен съд – Гълъбово.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                                    

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.  

 

                                                   2.