Р Е Ш Е Н И Е

№ 397 29.11.2019 година град Стара Загора

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретар Зорница Делчева

и с участието на прокурор Константин Тачев

като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова КАН дело № 401 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „К. – 2000“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Господин Михайловски“ № 88, представлявано от управителя Т.И., подадена чрез пълномощника адв. П.К. ***, против Решение № 436 от 23.07.2019г., постановено по АНД № 2616/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № К – 0047724 от 17.09.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите /КЗП/.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото му нарушение е доказано по безспорен и несъмнен начин. Твърди, че административно наказателното обвинение е фактически, правно и доказателствено необосновано, доколкото от една страна наказателното постановление не отговаря на императивните изисквания по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа и от правна страна, а от друга – събраните по делото доказателства опровергават описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и съотв. обуславят извод за недоказаност на отправеното обвинение. Поддържа че неправилно съдът е приел, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменено Наказателно постановление № К – 0047724 от 17.09.2018г., като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на потребителите, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „К. – 2000“ ЕООД, гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № К – 0047724 от 17.09.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К – 0047724/ 17.07.2018г., на „К. – 2000“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, за нарушение на чл.9, ал.1 във вр. с чл.9, ал.2 от ЗЗП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена на 05.07.2018г. проверка в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Патриарх Евтимий“ 23А, е установено, че в търговския обект, в работен режим към момента на проверката, се предлагат за продажба дамски и мъжки дрехи, като на изложените за продажба стоки са поставени етикети с информация на български език за производител или вносител, съществени характеристики, с изключения на посочени в наказателното постановление стоки /подробно описани по вид на артикула, бройки, единична цена и търговска марка/, които нямат поставени етикети с информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и съществените характеристики на стоките.

С обжалваното решение Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за неговата материална и процесуална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По съществото на спора, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано допуснатото от „К. – 2000“ ЕООД нарушение на изискването по 9, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗП, като основание за налагане на административна санкция по чл.198 от ЗЗП, определена в законово регламентирания минимален размер. В мотивите към решението са изложени и съображения че не са налице обстоятелства, сочещи на маловажен случай на административно нарушение, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Обосновано въззивният съд е приел, че при проведеното административно наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и на формалните изисквания досежно съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП. Изцяло се споделя извода на съда, че обвинението за извършено от „К. – 2000“ ЕООД нарушение по чл.198 от във вр. с чл. 9, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗП, е фактически, правно и доказателствено обосновано. Съдържанието на наказателното постановление съответства на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и посочването на законовата разпоредба, която е нарушена. Пълнотата на описанието, както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административно наказателен състав. В случая „К. – 2000“ ЕООД е санкционирано на основание чл. 198 от ЗЗП, съгласно която разпоредба за нарушение на изискванията за етикетиране на стоките по чл. 9, 10 и 11 и на наредбите по чл. 12 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 300 до 1500 лв. От правна страна административнонаказателното обвинение е обосновано с допуснато нарушение на 9, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗП, които норми регламентират че търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни /чл. 9, ал.1/, като етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба /чл.9, ал.2/. От фактическа страна извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение се основава на това, че при направена проверка в търговски обект на „К. – 2000“ ЕООД - магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Свети Патриарх Евтимий“ 23А, е установено, че в търговския обект част от изложените за продажба в магазина дамски и мъжки дрехи /подробно описани по вид на артикула, бройки, единична цена и търговска марка/, нямат поставени етикети с информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и съществените характеристики на стоките. С оглед на така направеното описание на нарушението, посочената като нарушена норма и административнонаказателната разпоредба на чл. 198 от ЗЗП, по която е подведен под отговорност касационният жалбоподател, очевидно изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен и от фактическа страна, и от правна страна, като всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, са установени и посочени в наказателното постановление. Противно на твърденията на касатора, от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона.

Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение от наказващия орган, поради неизпълнение на задължението му по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Смисълът, вложен от законодателя в процесуалното правило на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, вменяващо в задължение на наказващия орган да разследва спорните обстоятелства, се свежда до това да се установи обективната истина още в досъдебната фаза на административнонаказателния процес по отношение на главния факт от предмета на доказване по същия, а именно – извършено ли е административно нарушение и кой е неговият автор. В случая на първо място в подаденото от „К. – 2000“ ЕООД писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не са въведени „спорни обстоятелства“, които наказващият орган да е бил длъжен да разследва съгласно изискването на чл.52, ал.4 от ЗАНН, нито се релевирани необоснованост и незаконосъобразност на съставения АУАН. Видно от съдържанието на подаденото възражение, фактически извършването на нарушението се признава, като по съображения, че констатираните пропуски са единичен случай, е направено искане за прилагането на чл.28 от ЗАНН. А следва да се отбележи че дори и наказващият орган да е допуснал нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, това нарушение би могло да доведе до отмяна на наказателното постановление само в хипотезата, в която след разглеждане на административно наказателния спор по същество в съдебната фаза на процеса се установи, че нарушението въобще не е извършено или че жалбоподателят не е неговият автор. Случаят не е такъв.

Обоснован от гл.т на доказателствата и правилен от гл.т на закона е направеният от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин. От събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се установява, че към датата на извършената от контролните органи на КЗП проверка, в търговския обект е имало изложени за продажба стоки, които нямат поставени етикети с информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и съществените характеристики на стоките. В подкрепа на поддържаната от санкционираното лице защитна теза /че изложените стоки представляват униформени облекла за различни училища „по сключени договори за възлагане“/, не са представени надлежни доказателства /договори за възлагане/, нито в хода на проведеното административнонаказателно производство, нито във въззивното съдебно производство, нито пред касационната инстанция. Дори и с оглед на събраните гласни доказателства да се приеме, че част от стоките без етикети представляват униформено ученическо облекло, то предвид установените бройки на артикулите от съответния вид, същите очевидно не представляват мостри, предназначени единствено за проба при даване на поръчката от клиентите на фирмата. Ако и да се касае за ученически униформи, изработени по индивидуална поръчка, това не освобождава търговеца от задължението му по чл.9, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗЗП, като твърдяното нежелание на клиентите за етикетиране на стоките /тъй като етикетите дразнили кожата на децата/, е ирелевантно. А и от доказателствата по делото несъмнен начин се установява, че част от констатираните при проверката като предлагани в търговския обект за продажба стоки без поставени етикети с информация на български език за производител или вносител, ако стоката е от внос, както и съществените характеристики на стоките, предвид вида на артикулите, не представляват и не могат да представляват униформено облекло за ученици.

В съответствие и при правилно приложение на закона е и направеният от въззивния съд извод, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. че не е налице основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Обосновано съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид. Сами по себе си обстоятелствата, че от нарушението /формално по своя характер/ не са произтекли вредни последици, че липсват данни за извършени други такива нарушения от търговеца, че само малка част от предлаганите в търговския обект стоки са били без етикети, не е достатъчно нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая сочените от касационния жалбоподател обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при определяне на наложената на „К. – 2000“ ЕООД на основание чл.198 във вр. с чл.9, ал.1 и ал.2 от ЗЗП имуществена санкция /предвидена в закона като такава от 300 до 1500 лева/, в нормативно регламентирания минимален размер.

Неоснователно е и въведеното като касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК. При формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните изводи, не са установени порочни действия на въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от 23.07.2019г., постановено по АНД № 2616/ 2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление № К – 0047724 от 17.09.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна Дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.