Р Е Ш Е Н И Е № 1

гр. Стара Загора, 10.02.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Ч Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря Ива Атанасова

и с участието на прокурора Нейка Тенева

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВ к.а.н. дело № 490 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Мини Марица Изток ЕАД гр. Раднево против Решение № 93/25.10.2019 г., постановено по АНД № 179/2019 г. на Районен съд Раднево, с което е изменено наказателно постановление № 58/05.12.2018г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр.Стара Загора, като размера на наложената на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите имуществена санкция е намален от 3000лв. на 2000лв. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според касатора при постановяване на решението районният съд не е направил пълно и обективно изследване на фактическата обстановка по делото и неправилно е възприел за доказано визираното в НП административно нарушение. Сочи, че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за точно описание на мястото на нарушение, което прави издаденото наказателно постановление незаконосъобразно. Въз основа на подробно изложените в жалбата съображения по наведените касационни основания е направено искане за отмяна на решението и отмяна на издаденото НП изцяло.

Ответникът – РИОСВ Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд Раднево като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е Наказателно постановление №58/05.12.2018г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, въз основа на АУАН № 58/02.11.2018г., с което на „Мини Марица изток“ ЕАД гр.Раднево на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона на водите. В АУАН като административно нарушение, са преценени обстоятелствата, че при извършена контролна проверка на 03.10.2018г. на рудник „Трояново-1“ с.Трояново на „Мини Марица – изток“ ЕАД от експерти на РИОСВ гр.Стара Загора, във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, при взета 1 бр. водна проба отпадъчна вода в точка на заустване №2 в Канал (вход на дюкер), с географски координати N-42⁰13ꞌ40,529ꞌꞌ; E-26⁰05ꞌ03,330ꞌꞌ. Направените физикохимични анализи на взетата проба отпадъчна вода показват превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120022/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-3184/12.10.2017г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив в точка на заустване №1 – в канал (вход на дюкер) за показател сулфати, както следва: сулфати 1137mg/l, при ИЕО – 400 mg/l.

Въз основа на АУАН е издадено оспореното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е отразил констатациите на актосъставителя, като е приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ и е наложил „Мини Марица – Изток“ ЕАД на основание чл.20, ал.1, т.2 от ЗВ административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, за това, че дружеството не изпълнява условие – „Индивидуални емисионни ограничения“ Разрешително за заустване на отпадъчни води №33120022/10.06.2009г., актуализирано с Решение №РР-3184/12.10.2017г., издадено от Директора на Басейнова дирекция за управление на водите в ИБР гр.Пловдив, във връзка с установено превишение на показател сулфати за точка на заустване №1 – в канал (вход на дюкер).

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Раднево е изменил посоченото наказателно постановление досежно размера на наложената имуществена санкция. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът е приел, за безспорно установена фактическата обстановка, описана в констативния и санкционния акт. Констатирано е, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че и двата акта са издадени от компетентни органи, съгласно изискванията на чл.201, ал.1 от ЗВ, като са спазени сроковете за тяхното издаване, визирани в чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Обосновано е, че в производството по безспорен начин е установено извършването на нарушение по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, тъй като жалбоподателят не е изпълнил условията в издаденото разрешително по реда на този закон, като при установяване на нарушението не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя. Изложени са съображения, че представители на жалбоподателя са съдействали изцяло при извършване на проверката, не са оспорвани резултатите от анализите, а вероятно с оглед данните по делото превишението е било моментно, а не константно. По тези съображения съдът е изменил обжалвания санкционен акт като е намалил размера на наложената имуществена санкция към минималния, предвиден в закона. Различията в обстоятелствената част на АУАН, съответно в обстоятелствената и диспозитивната на санкционния акт, относно мястото на нарушението – точка на заустване №1 и №2, съдът е приел за неопорочаващи административнонаказателната процедура, тъй като от гласните и писмени доказателства по делото се установявало, че санкционираното дружество има само една точка на заустване, а и мястото на нарушението е посочено с точни координати.

Решението на Районен съд Раднево е неправилно.

Изискването за посочване в наказателното постановление на мястото, където е извършено нарушението, наред другите изисквания досежно описанието му, е посочено в чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и е от значение за индивидуализация и конкретизация на деянието. Фактите, в чието осъществяване е обвинено лицето трябва да бъдат индивидуализирани по време и място, за да е възможно не само да се разбере обвинението и да се организира защита, чрез доказване сбъдването на други факти по същото време и място, но и да се гарантира реализиране на отговорността за деяние, което е въздигнато в състав на нарушение към същия момент и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и да се избегне налагане на второ наказание за същото неправомерно поведение. Правния характер на изискването за съдържание на наказателното постановление досежно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, правната му квалификация и обстоятелствата при които е извършено, е изяснен в теорията и съдебната практика еднозначно – императивно правило, гарантиращо правото на защита. Нарушаването му е винаги основание за отмяна на наказателното постановление.

В случая в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че е взета 1 бр. водна проба отпадъчна вода в точка на заустване №2 в Канал (вход на дюкер), с географски координати N-42⁰13ꞌ40,529ꞌꞌ; E-26⁰05ꞌ03,330ꞌꞌ, като тези обстоятелства са пренесени в мотивната част на наказателното постановление. В диспозитивната част на последното обаче е посочено, че е установено превишение на показател сулфати за точка на заустване №1 – в канал (вход на дюкер). Това разминаване в описанието на фактите, касаещи мястото на извършване на нарушение води до неяснота къде е извършено то, с което е допуснато ограничаване на правото на защита на санкционираното лице в административнонаказателното производство. Това обстоятелство е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт, дори това да се дължи на техническа грешка. Фактите и обстоятелствата, в чието осъществяване е обвинено лицето трябва да бъдат точно индивидуализирани, за да е възможно не само да се разбере обвинението и да се организира защита, но и да се гарантира реализиране на отговорността за деяние, което е въздигнато в състав на нарушение, както и да се избегне налагане на второ наказание за същото неправомерно поведение.

Въззивния съд е постановил решението си без да съобрази посоченото нарушение при изготвянето на обжалваното наказателното постановление, като е изложил доводи за санирането му чрез позоваване на събрания по делото доказателствен материал, от който е извел извод за конкретното място на нарушението. Но невъзможността да се установи точното място на нарушението от самия санкционен акт представлява нарушение на императивната норма на и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като препращането към други доказателства, които съдържат данни за това, не може да предотврати този съществен порок. Като не го е констатирал районният съд е постановил решение в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което решение подлежи на отмяна наред с потвърденото наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №93/25.10.2019г., постановено по АНД №179/2019г. по описа на Районен съд Раднево, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 58/05.12.2018г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр.Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.