Р Е Ш Е Н И Е № 84

гр. Стара Загора, 10.04.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Ч Членове: ИРЕНА ЯНКОВА

РАЙНА ТОДОРОВА

при секретаря Зорница Делчева

и с участието на прокурора Петко Георгиев

като разгледа докладваното от съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 26 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, подадена чрез пълномощника й юрисконсулт А. Т., против Решение №661/05.12.2019г., постановено по АНД № 1361/2019 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 6095/19.04.2019г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на касатора е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че НП е издадено от некомпетентен орган, че деянието попада в изключващата разпоредба на чл.8, ал.3 във връзка с Приложение № 6 т.8 от Наредба № 11/ 03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и че наказаното лице не е субект на нарушението, тъй като не собственик на превозното средство, с което е извършено деянието. По изложени в касационната жалба подробни съображения е направено искане за отмяна на решението на първоинстанционния съд, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ответникът по касационната жалба - Й.Н.Ж. ***, чрез процесуалния си представител адв. Д.К. в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Като намира решението за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства, моли да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски пред тази съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за основателност на подадената касационна жалба по изложените в нея мотиви. Счита решението на районния съд за неправилно и предлага да бъде отменено, а издаденото НП - потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд – Стара Загора е НП №6095/19.04.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, въз основа на АУАН № 0006787/02.04.2019 г., с което на Й.Н.Ж., с адрес ***, на основание чл.53, ал.1,т.2 от Закона за пътищата е наложена административна санкция „глоба“ в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при проверка извършена на 02.04.2019г., в 17:00 ч., на път I-5, км.238+100, в посока гр.Хасково - гр. Стара Загора, Й.Ж. управлява и осъществява движение на МПС с две оси (самоходна пръскачка), марка „Мazzotti“, модел „MAF4180“, с ХХХХ, като измерената широчина на ППС е 3.30м, при допустима максимална широчина 2.55 м, съгласно чл.5, ал.1, т.1, б.А от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Измерването е извършено с техническо средство ролетка 1308/18 (5м). Водачът осъществява движение без разрешение за дейността от специално ползване на пътищата, издадено от АПИ, необходимостта от което се обуславя от напрaвеното измерване, при което се констатира надвишаване на нормите от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ.

За да отмени НП, Районен съд Стара Загора е приел, че са налице съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Констатирано е, че е налице материална некомпетентност на наказващия орган да издаде конкретния санкционен акт. Обосновано е, че съгласно чл.56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата НП за републиканските пътища се издават от Председателя на Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от него длъжностно лице, а цитираното в процесното НП пълномощно е подписано от ръководител на АПИ, който към датата на съставяне на НП не ръководи Агенцията, т.е. към датата на съставяне на НП, председателят на УС на АПИ е различен от настоящия председател на УС на Агенцията, което се потвърждава и от представените по делото доказателства. Според съда липсата на нарочно упълномощаване в полза на издателя само по себе си е основание за отмяна на издаденото НП. На второ място е посочено, че е налице разминаване между описаното деяние като фактическа обстановка и сочената за нарушена права норма. Прието е също, че в посоченото в НП нарушение са налични две отделни хипотези и правни норми – че водачът няма издадено разрешение или че не е представил квитанция за платени такси. В настоящия случай волята на наказващия орган не е ясно и обективно изразена и дадената правна квалификация не съответства на формулираното изпълнително деяние, което води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво нарушение е обвинен. По изложените съображения съдът е отменил издаденото НП като незаконосъобразно.

Касационният състав на Старозагорския административен съд намира, че така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Наложената от наказващия орган санкция на Й.Ж. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Следователно Й.Ж. като шофьор на тежкотоварен автомобил, въпреки че е извън кръга на лицата, които могат да искат издаване на разрешение за движение по пътищата, в качеството на фактически извършител на дейността е административно наказателноотговорно лице.

Не се споделя и становището на районния съд, че обжалваното пред него НП е издадено от материално некомпетентен орган. По делото

По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от наредбата/.

Настоящият съдебен състав споделя извода за незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд НП. При ангажиране отговорността на Й.Ж. са допуснати съществени нарушения на закона. От правна страна повдигнатото му обвинение е обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, а от фактическа страна се основава на това, че е управлявал ППС с измерена широчина 3.30м при допустима максимална широчина 2.55 м, надвишаваща нормите на Наредба № 11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г. без издадено разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Управляваният от санкционираното лице състав от ППС има широчина от 3.30м, която надвишава посочената максимално допустима такава в чл. 5, ал.1, т.1, буква”а” от Наредбата на МРББ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, но установената широчина сочи и на изключението по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от същата Наредба – 3.30м. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритни ППС до определени параметри на широчината без издадено разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Й.Ж. ППС отговаря на условията на чл.14, ал.3 от Наредба №11/ 2001г. /относно габарита „широчина“ - до 3,30 м/, административнонаказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500лв. до 3 000лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред. Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно единствената разлика между двете деяния е размерът на превишената норма и когато движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането на такса е фактическо действие, обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на оторизиран за това административен орган в определен срок. Поради това няма как да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може да се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от Наредбата. В тази връзка е важно да бъде уточнено дали за движението на процесното ППС е необходимо издаването на разрешително, изискващо се от чл. 26 от ЗП, или само заплащането на такса. А в случая в обстоятелствената част на НП на няколко места е посочено, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС и конкретно на управляваното от Й.Ж. се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, което внася неяснота относно това релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респективно представлява нарушение на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Съгласно чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Граматичното тълкуване с оглед употребеното множествено число показва, че се предвижда компетентност на двете служби. Разграничителен критерий за компетентност е защитата на вида обществени отношения. ЗП охранява обществени отношения свързани с правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. В чл. 1, ал.1 на ЗДвП е посочено, че той урежда освен правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, така също и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища. Една от посочените в чл.2 на закона цели е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата. Както вече се посочи, след като е допустимо движението на едно извънгабаритно ППС да продължи веднага след заплащане на таксата, то липсата й е неотносима към експлоатацията на пътищата, а към безопасността на движението по пътищата и свързаната с нея необходимост от спазване на определена допустима ширина на транспортните средства, движещи се без специално разрешение. Съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по този закон.

Въпросът за практическата организация между всяка от оторизираните служби за контрол върху движението на извънгабаритни ППС при осъществяваната от тях дейност по издаване на НП зависи от констатираното нарушение /по ЗП или ЗДвП/ и не може да дерогира вменената от закона компетентност при реализиране на административнонаказателна отговорност. Ако органите на АПИ считат, че са некомпетентни да издават НП по ЗДвП при прилагане на чл.47, ал.1, б.”а” от ЗАНН, то в случаи като настоящия, които не попадат в обхвата на ЗП /от който произтича правомощието на председателя на УС или оправомощено от него лице да налага санкции/, то не следва да издават и актове за установяване на административни нарушения, а да потърсят съдействие за реализиране на отговорността от съответната компетентна служба.

Основателно е оплакването в касационната жалба против доводите на съда за некомпетентност на издателя на НП към момента на издаването му на 19.04.2019г.поради липса на изричното му упълномощаване от лицето Георги Терзийски, което изпълнява длъжността председател на на УС на АПИ от 31.01.2019г. Тъй като по делото е представено пълномощно № П-285/ 07.12.2018г от Светослав Глосов, заемал длъжността преди Георги Терзийски, за което няма данни да е оттеглено, Началникът на отдел „Контрол по РПМ”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при АПИ, е компетентен да издава НП за установени нарушения на ЗП. Смяната на физическото лице, заемащо длъжността, не прекратява автоматично представителната власт, учредена в полза на трето лице, тъй като функциите на председателя на УС се определят от длъжността  и са постоянни, а не варират според лицето на тази длъжност. Не се споделя и становището на съда, че вмененото деяние попада в изключващата разпоредба на чл.8, ал.3 във връзка с Приложение № 6 т.8 от Наредба № 11/ 03.07.2001г на МРРБ, тъй като тя е относима само към колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, а управляваното от Й.Ж. ППС не попада в тази категория.

Като е достигнал до правни изводи за формална и материална незаконосъобразност на НП № 6095/ 19.04.2019 г., издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция „Пътна инфраструктура“ и го е отменил, районният съд е приложил правилно закона. Поради това решението му следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 350лв, уговорено и реално заплатено съгласно представения договор за правна защита и съдействие № 687/ 06.01.2020г.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 661/05.12.2019г., постановено по АНД № 1361/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, бул. „Македония” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на Й.Н.Ж. *** сумата 350 /триста и петдесет/лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.