Р Е Ш Е Н И Е № 88

гр. Стара Загора, 08.04.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, в публично заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

СТИЛИЯН МАНОЛОВ

при секретаря: Ива Атанасова

и с участието на прокурора: Нейка Тенева

като разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 28 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. М. против Решение №561 от 28.10.2019г., постановено по АНД № 1808/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е потвърдено наказателно постановление №17-1228-002116/07.08.2017г. на Началник група към ОД на МВР – Стара Загора, сектор Пътна Полиция Стара Загора. В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на производствените правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Сочи се, че отказът да се подпише АУАН е удостоверен от свидетел, който е индивидуализиран само чрез трите си имена и ЕГН, но не й чрез адреса си, като в случая този свидетел не е призован и разпитан от въззивния съд, въпреки направеното искане в тази насока в жалбата до съда. На следващо място се твърди, че посочения за място на извършване на нарушението в АУАН и в издаденото наказателно постановление административен адрес не съществува на булеварда, като се обосновава, че несъответствието и неяснотата на мястото на извършване на нарушението представлява порок, който е съществен, но не е изследван от районния съд. Излагат се съображения, че текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда две изпълнителни деяние на едно административно нарушение, а не две отделни по вид административни нарушения, а в случая АНО е наложил две отделни наказания за двата отказа на санкционираното лице. Моли се съда да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане или алтернативно – решението да бъде отменено в частта, с която изцяло е потвърдено наказателното постановление, като се отменят наказанията за едното от вменените нарушения.

Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Г.Н.М. против наказателно постановление № 17-1228-002116 от 07.08.2017г. на Началник група Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора, с което въз основа на АУАН серия „Д“ бланков №241262/19.07.2017г., на М. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че Г.Н.М. на 19.07.2017г., около 17:50 часа, в гр. Стара Загора, по бул. „Цар Симеон Велики“, в посока север, срещу блок №49, управлява лек автомобил ***, с рег. № ****, собственост на Н. Г. М., като водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7410-0160 за употреба на алкохол и категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство с Дръг-тест 5000 за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за медицинско изследване № 0439010. С тези деяния е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

С обжалваното съдебното решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил санкционният акт. Прието е, че фактическите констатации в АУАН и възпроизведени в наказателното постановление, се потвърждават от кореспондиращите помежду си писмени и гласни доказателства, събрани в административнонаказателното и съдебното производство, като санкционираното лице не е ангажирало каквито и да е доказателства, които да ги оборват. Съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на наказателното постановление, свързана с допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционното производство, като е достигнал до извод на липса на извършени такива. Обсъдени са изчерпателно доводите от жалбата, като е обосновано, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, административнонаказателните обвинения са формулирани достатъчно пълно, точно и ясно, като отказите на водача да подпише и получи АУАН и талона за медицинско изследване са удостоверени по предвидения в чл.43, ал.2 от ЗАНН надлежен ред. Прието, че в случая деянието е извършено преди приемане на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, поради което възраженията на жалбоподателя за неспазване на разпоредбите й не са обсъждани. Изложени са съображения за законосъобразността на вида и размера на наложените административни наказания, като изрично е посочено, че макар да са уредени в една разпоредба и съответно да имат една и съща правна квалификация, отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и отказът му да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества съставляват две отделни нарушения, тъй като са осъществени от две отделни деяния, всяко едно от които ангажира отговорността му по чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Решението на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие със закона.

Правилно районният съд е приел, че с отказите си да бъде изпробван и за употреба на алкохол и за употреба наркотични вещества, касатора е извършил две отделни административни нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви защо приема, че лицето е извършило две отделни нарушения, които е безпредметно да се повтарят. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Фактическата обстановка е правилно установена въз основа на доказателствата, събрани в административното и съдебното производство. Изводите на съда относно компетентността на наказващия орган, спазване на процесуалните правила и съответствието на съдържанието на санкционния акт с изискванията на ЗАНН и материалната му законосъобразност, са обосновани и правилни.

Неоснователни се явяват доводите на касатора, че при издаване на констативния акт е допуснато нарушение на чл.42, т.3 от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие и неяснота относно мястото на извършване на нарушенията, обосновани с обстоятелството, че по цялото протежение на бул. Цар Симеон Велики няма блок №49, като се твърди, че този порок се отнася и по отношение на издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление. На първо място съдът следва да отбележи, че несъответствието от една страна и неяснотата – от друга, относно мястото на извършване на нарушението, са пороци, които макар да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, не бива да се смесват, тъй като се отразяват по различен начин на тази незаконосъобразност. В разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са посочени част от задължителните реквизити на АУАН и на наказателното постановление, като липсата на който и да е от тях или неясното му описание, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не позволява на страните или контролиращата съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на наказващият орган. Констатирането на такова нарушение е част от проверката на санкционния акт, обхващаща неговата формална законосъобразност, липсата на която е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, дори и същото да е материално законосъобразно и обосновано.

Издаването на формално незаконосъобразно наказателно постановление представлява порок на санкционния акт, който се различава на недоказаността на описаното в него административно нарушение, която също е основание за отмяната на акта. Недоказаността е свързана с обстоятелството дали от събраните в хода на административнонаказателното и съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин извършването на нарушението или не. Когато това не се установява, какъвто е случая при несъответствие на мястото на извършване на нарушението, посочено в наказателното постановление и събраните доказателства по делото, се касае за недоказаност на извършване административното нарушение и в тези случай санкционният акт се явява необоснован.

В разглеждания случай не е налице нито едно от посочните по-горе основания за отмяна на санкционния акт. В АУАН и в наказателното постановление ясно и точно е посочено мястото на извършване на нарушенията – гр. Стара Загора, бул. Цар Симеон Велики в посока изток, срещу бл.49, т.е. не са налице основания за отмяна на санкционния акт на формално основание. А обстоятелството, че нарушенията са извършени именно на това място безспорно се установяване от показанията на свидетеля И. С. Б., т.е налице е и доказаност на извършване на нарушенията по отношение на мястото им на извършване, посочено в констативния и санкционния акт. Касаторът не е ангажирал никакви доказателства, оборващи тези факти, поради което доводите, че по цялото протежение на процесния булевард няма блок №49, се явяват несъстоятелни.

На следващо място съдът следва да изложи съображения за соченото от касатора допуснато от районния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в непроизнасяне по направено с жалбата искане на разпит на свидетеля, удостоверил отказите на водача за тестване за употреба на алкохол и наркотични вещества. Действително с жалбата до въззивния съд е направено доказателствено искане за бъдат призовани и разпитани в качеството на свидетели отразените в АУАН лица, както и лицето удостоверило отказа на подписване на констативния акт, като относно искането да бъде разпитан този свидетел – И. Т. Х., съдът не се е произнесъл, а и не го е разпитал, което може да се приеме за процесуално нарушение. За да са налице основания за връщане на делото обаче не е достатъчно само допускането на нарушение на процесуалните правила, а е необходимо това нарушение да е съществено. В случая съдът е разпитал достатъчно свидетели, за да установи относимите факти по делото – актосъставителя и двамата свидетели, подписали АУАН, като показанията на всички тях са еднопосочни и безпротиворечиви и установяват една и съща фактическа обстановка. Поради това неуважаването на искане на санкционираното лице за разпит на свидетел по отношение на факти, които са вече установени пред съда с показанията на други трима свидетели, не представлява такова ограничение на правото му на защита да представя доказателства и да се защитава, което да се приеме за процесуално нарушение от категорията на съществените. Отделно от това следва да се отбележи, че санкционираното лице е представлявано във въззивното производство от процесуален представител, който изрично е посочил, че няма доказателствени искания за събиране на други доказателства, извън вече събраните такива.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства са достатъчни и доказват по несъмнен начин, че вменените на касатора административни нарушения са осъществени от субективна и обективна страна. Установено е по безспорен начин както извършването им, така и самоличността на нарушителя. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора не е основание да се приеме, че е налице неправилност на решението.

В заключение съдът намира, че следва да изложи съображения за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, свързани с незаписване в АУАН на адреса на свидетеля, удостоверил отказите на санкционираното лице да бъде тествано за употреба на алкохол и наркотични вещества. Действително разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН изисква в АУАН да бъдат посочени имената, точния адрес и ЕГН на свидетеля, удостоверил този отказ. Непосочването на адреса обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, за което критерии е осигуряване правото на защита на наказаното лице. Горепосоченото изискване на закона е главно с оглед събиране на гласни доказателства при евентуално оспорване на констатациите в акта, съответно откриване на свидетелите, които са посочени в него. В случая се касае за такава нередовност на акта, при която е приложима разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, при наличие на визираните в нея предпоставки.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №561/28.10.2019г. по а.н.д.№ 1808/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.